На сватбата свекърва ми каза, че със свекър ми били решили да ги наричам "майко" и "татко". Но аз вече 1,5 години не мога да свикна. На свекърва ми и казвам "майко" само като се обаждам по телефона и тя вдига и в други изключителни случаи. Към свекър ми нямам обръщение и просто не мога да го нарека "татко" - всеки път като звъня у тях се моля да не вдигне той.
Мъжът ми нарича майка ми по малко име и се чувства много комфортно да се обръща така към нея, а към баща ми и към баба ми и той няма обръщение.
Много кофти ситуация - и аз бих искала да се обръщам към тях по име, ама така и не ме попитаха.
Как е при нас?

Това е много сложен момент..... идеално знам за какво иде реч.
Бившата ми свекърва ми заяви на сватбата, че трябва да я наричам "майко"?!? Ама то това насила не става - 6 години не можа да ми се обърне езика.... не мога така да нарека човек, който явно не може да ме понася, а и аз него..... с бащата на бившия ми мъж не бяхме в лоши отношения, но не го чувствах толкова близък, че да го нарека "татко".... в моменти, когато трябваше да се обърна към него се чувствах много сконфузено... не мога да му кажа "татко", не върви по име да се обърна...... та си изкарахме годините с неопределени обръщения един към друг.

Сега - при втория ми брак, ситуацията е коренно различна. С мъжа ми се познавахме от няколко години и бях слушала доста за родителите му, които той нарича "мама Жени и татко Мони"..... и аз така ги наричах още преди да имаме каквато и да било идея да се събираме да живеем заедно. Не ги познавах лично, но когато станеше въпрос за тях ги наричах така, както и мъжа ми. След като се събрахме с мъжа ми и се запознах с тях, просто продължих да ги наричам така... но не просто "мамо" и "татко"... а заедно с имената (напр. "мамо Жени")
Мъжът ми нарича майка ми "майче"..... а за баща ми - не знам...... майка ми и баща ми са разделени и с него се виждаме много рядко - веднъж-два пъти на година, та не е имало и поводи за обръщения.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Az za 11 god. nemojah da si obarna ezika da naricham svekarva mi i svekar mi "mayko i tatko".V nikakav sluchey nemoga da go izreka tova...Chesto sam kritikuvana ot mayka mi i baba mi,koyto tvardqt,che te go napravili za uvajenie na majete si...Neznam kakvo si misli maja mi,nikoga ne e spodelql,no...tova e. Toy naricha bashta mi "dqdo",a kam mayka mi se obrashta s "babo" samo v situacii v koyto nemoje bez obrashtenie. Az govorq direktno bez obrashtenie. Svekarva mi kogato ni prashta kartichki se podpisva :"Mayka...(imeto). Taka e i za men i za maja mi. Predi i po telefona kazvashe "Obajda se mayka ti ot...",no otkak vednaj hodihme s neq da urejdame edni dokumenti i az navsqkade obqsnqvah "Svekarva mi...(tova i onova) " nikoga ne e predstavi poveche kato "mayka".
Otvratitelno go mrazq tozi moment... Spored men obrashteniqta trqbva da badat po IME...nikakav drug variant ne priemam.Vseki znae mayka si i bashta si... mnogo tapo da narichash roditelite na maja si sas sashtoto obrashtenie...Vse edno te sa ti ednakvi na sarce kakto tvoite roditeli
Drug e vaprosa ako te sa go zaslujili po edin ili drug nachin...ama da kajesh "Nie reshihme ti da se obrashtash "mayko ili tatko" e vse edno ti da im rechesh " Az reshih da me narichate "dashte" ili tam s nqkoe obrashtenie s koeto se obrashtat kam dashterq si.

Майка ми настоява да наричам свекърва си "майко". За нея е идея- фикс да съм добра снаха. Свекърва ми също иска да я наричам така. Пробвах няколко пъти - когато неможеше без обръщение(по телефона например) ама ми е много трудно! От няколко месеца не я наричам никак, а според мен това е най-лошият вариянт. Ама каква майка ми е тя като съм я виждала 10-15 пъти?! Сега с нея сме в обтегнати отношения и е още по-голям абсурд да я наричам така...Ще ми се да се обръщам към нея по име ама вече и това не върви...Дъщеря и също не я нарича "майко", а "драконе" което много и отива :)))

Само когато е достатъчно тъмно, можеш да видиш звездите.

Родителите ми искаха да се обръщам към свекър ми и свекърва ми с майко и татко и аз пробвах още на годежа, но свекър ми ме прекъсна и на всеослушание обяви, че не иска да използвам това обръщение, а името му. От тогава се обръщам към тях само по име - беше ми трудно от началото и по всякакъв начин се стремях да избягвам обръщенията. Таман свикнах и се преместихме далече от тях, за моя радост.

Но и това май не е оптималното решение, защото той не иска дъщеря ми да му вика дядо (а наборе или адаш :))) и объркваше детето така.

Аз се обръщам към свекърва си с "Майче", така както и мъжът ми й вика, но при нас тънкият момент е, че тя се казва Мая, и никога не е ясно дали я наричам по име, или е умалителна форма от майка Но дори и да не бях улеснена от това обстоятелство, пак щях да я наричам "мамо" - чувствам я толкова близка, колкото и родната си майка, и я обичам много. Със свекър ми положението е същото, на него му казвам "татко", придружено с името му, просто предразполага да се държиш така с него. Въобще са чудесни хора, наскоро забелязах, че и ........ (как се казва тази рода - жената на брата на мъжа ми?) и тя така се обръща към тях, определено сме случили на свекър/ва, както и на синовете им

Като прочетох мнението на d8a се сетих за едно съседче което от малко беше учено да се обръща към родителите на майка му по име.Те се чувстваха млади за да им казват баба и дядо.Много беше смешно когато някой на улицата който не знаеше за това го питаше нещо относно "баба му и дядо му".Детето веднага започваше да обяснява за другите си баба и дядо към който се обръщаше така.
За миг се замислих как ли би звучало едно такова нещо....Набора е в къщи,а баба отиде до магазина.....

На мен не ми пречи как ще се обръщам към квазимодо. Тя държи да й викам майко. Аз избягвам това обръщение и благодарение на това, че рядко се виждаме и чуваме става. Пък и тя като ме хване за слушател не остава време за обръщения.
И то става като вица - как викате на курвите при вас? - никак, те сами си идват

Всъщност то е до човека, както се вижда и от вашите постинги, ако е човечна и се отнася добре - получава същото. Както си постелат така се и отнасяме към тях. Аз отначало и виках "мамо", но след някои грозни изпълнения вече не мисля, че е "мама", ама не ми се иска да е така... Все пак и тя е майка...

Да дариш живот - това е най-голямото щастие за една жена

и моят малък син така говори на роднините и приятелите ни - само на малко име Естествено, така е станало, защото ние сме го научили - на нас ни звучи добре, никога не съм била фен на разните му чичовци и лелички като обръщение, пък и какви чичо и леля са му нашите приятели - ми те са наша възраст, айде сега не сме чак толко остарели Супер ме кефи и на дядовците и бабите да говори по име, те също се радват

в началото да си изкривя езика и да им кажа: майко и татко - ама те си бяха съвсем млади хора. Сърце не ми даваше да ги нарека бабо и дядо. Майката на жена ми беше само на 42 години. Сега аз карам 40-та си година (и се чувствам превъзходно в кожата си - поне по-млад, отколкото на 30) и бих забил един между очите на всеки, който би ми казал "дядо" през следващите 10 години.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите