Kak uspiavate da poddyrzhate dobri otnoshenia sys svekyrvata si?
Nie zhiveem mnogo daleche i kontaktuvame predimno po telfona. Normalno li e, che v 99% ot sluchaite samo myzhyt mi razgovaria s neia?

Няма такова нещо като нормално - колкото хора - толкова съдби и отношения с роднините...
При нас %-та на моето НЕГОВОРЕНЕ е 100% и си е така от години. Дори незнаят къде живеем, телефона и т.н. - мъжа ми им се обажда от време на време- какво си говорят не съм и питала.
Е, някой ден ще се наложи да проведем "близки срещи от 3ти вид", ама засега нито се чувствам готова да го направя, нито го искам...

Няма значение колко далече живеете, колко често се виждате и чувате - всичко си зависи от човека.
С бившата ми свекърва за 6 години сме се виждали 3 пъти (от които веднъж преди сватбата и веднъж на самата сватба.... след сватбата не се бяхме виждали 3 години - тогава тя видя внучката си за първи път) и въпреки това не можехме до се понасяме - чувствата една към друга бяха взаимни.
Мисля си, че тя беше най-щастливия и злорадстваш човек, когато разводът ни стана факт.
Думата "свекърва" оттогава ми звучи като мръсна дума... аз и затова не мога да нарека така майката на втория ми мъж....
С нея сме в прекрасни отношения, всяка седмица и ходим на гости и любимият ми момент е мъжете и децата да се забавляват в хола, а ние двете да се отделим в кухнята да си бърборим за какво ли не.... това ми е релакса през уикенда. Чуваме се по телефона през седмицата като понякога тя се обажда, а понякога аз... но просто си паснахме и се разбираме...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Как го постигнахте това с таткото? Ще ни кажеш ли?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И аз не знам... просто така се получи...
Аз винаги съм вярвала в легендата за половинките, но честно казано не вярвах, че точно на мен ще се случи да си намеря моята.
И двамата имаме по един несполучлив брак (с тази разлика, че аз имам и щерка от първото бракуване).... може би вече и двамата знаехме какво търсим в другия човек...

А за родителските тела.... може би е фактът, че са набори, че животът им е минал по един и същи начин, че са с много сходни разбирания и т.н. оказа влияние върху кръстосаните отношения - моите със мама Жени (съжалявам, ама не мога да я нарека свекърва) и тези на Tatti с майка ми...
Аз лично изпитвах ужас в началото - как ще ме приемат те - аз разведена, с дете... и вече бременна.... ако беше бившата ми свекърва щеше със сигурност най-малкото да се опита да ме удуши.... да, ама не - приеха ме много топло, все едно винаги съм била част от тяхното семейство и дълго време са ме чакали да се върна, а странното е, че и аз там се чувствам у дома си...
Може би и друго има значение - никой не смята, че някой от останалите му и длъжен.... ние не ги товарим със задължения, както и те нас.... ако някой на някого може да помогне с нещо го прави с удоволствие.... но някакси никога не е имало това "длъжен си"
Бабите не са длъжни да ми гледат децата и да ми помагат.
Ако проявят желание да вземат някое от децата за ден-два и ние нямаме други планове - ок... но се случва много рядко - веднъж на 1-2 месеца .
Ако ние имаме нужда - не ни отказват..... но чувството е по-скоро като да помолиш приятел за дребна услуга,откокото като вменено задължение... по същия начин - те ако имат нужда от нещо - ние им помагаме с каквото можем.....
И двете не ни се бъркат в семейните отношение, не дават акъл как да си гледаме и възпитаваме децата.... ако има нещо, с което не са съвсем съгласни - просто го изказват като мнение, но в никакъв случай не го налагат.

Винаги съм приемала майка ми като приятел.... по същия начин сега приемам и мама Жени.... Когато имам нужда да си споделя нещо, да се похваля или просто да си побъбря и се обаждам и може да откараме с часове на телефона... а пък като отидем на гости - не ми се тръгва.

Това лято се наложи да живеем 2 месеца при родителите на мъжа ми и после 1 месец при майка ми.... честно казано - леко се притеснявах - все пак едно е да се виждаш веднъж в седмицата с някой, друго е да живееш под един покрив с него..... но учудващо весело и хубаво си живяхме... като се изнасяхме - и двете реваха, че им се опразвала къщата.

Не знам дали успях да опиша ясно отношенията..... много "тънък" момент е, но странното е, че сме закрепили везните в равновесие вече 2-ра година и то без усилия - просто така се получава....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

При нас нещата са същите. Толкова по-добре за мен.
Лично аз не я търпя много и когато говоря с нея /това се случва много рядко/ бързам да прехвърля разговора на мъжа ми /не мога да понасям глупавите й дрънканици/
А на мъжа ми се оправдавам, че не искам да й навъртам пари...
Иначе като се видим /2-3 пъти в годината/ се старая да мълча като пукал, за да не се скараме

Да дариш живот - това е най-голямото щастие за една жена

Desi, Mamma i Virgo, blagodaria mnogo za spodelenia opit!
Zheneni sme po-malko ot godina i vse se pritesniavah da ne bi prichinata da e v men, no iavno situaziata e bezizhodna i syvsem ne sym edinstvenata...
Ste ia karam kato Virgo...

Бабите не са длъжни да ми гледат децата и да ми помагат. - това много ми хареса. Моята жена постоянно ми натяква, че майка ми не иска да гледа малки деца. Ами не иска... Какво да я правя?
Като порасна каката - започна да я взема за уикнедите при себе си. Ама да бърше дупета и да тича подир тях - не. Имам и брат и сестра - и тримата сме отгледани на седмични ясли до 6-та си година (едно време имаше такова чудо). Има и такива хора - не им идва отвътре. Сега не ми пука, ама ме дразни като ми мърмори булката за майка ми - ами те се виждат два пъти в годината - на св.Стефан и на Велик ден. Защо ли ние, мъжете, трябва да ставаме отдушници на антипатията между снахи и свекърви - не знам!

А на теб пожелавам "тънкия момент" да продължи безкрайно дълго!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мили момичета ще ви разочаровам, но аз с моята свекърва нямам проблем.
Тя е голям ЧОВЕК. Обичаме като нейно дете и аз споделям повече с нея отколкото с майка мивъпреки , че живея близко до родителите си.
Има дни в които изобщо не се виждаме и говорим ама като се видим няма наприказване.
Не се фукам или нещо такова....ако искате ме съдете, но си е така-разбирам се с нея и толкова

1. Трудно, с компромиси и добро желание
2. Нормално е - предполагам, че и двете не изгаряте от желание да си приказвате, той и е детето, ти си нахалницата, която го е отвлякла