Kak uspiavate da poddyrzhate dobri otnoshenia sys svekyrvata si?
Nie zhiveem mnogo daleche i kontaktuvame predimno po telfona. Normalno li e, che v 99% ot sluchaite samo myzhyt mi razgovaria s neia?

Няма такова нещо като нормално - колкото хора - толкова съдби и отношения с роднините...
При нас %-та на моето НЕГОВОРЕНЕ е 100% и си е така от години. Дори незнаят къде живеем, телефона и т.н. - мъжа ми им се обажда от време на време- какво си говорят не съм и питала.
Е, някой ден ще се наложи да проведем "близки срещи от 3ти вид", ама засега нито се чувствам готова да го направя, нито го искам...

Няма значение колко далече живеете, колко често се виждате и чувате - всичко си зависи от човека.
С бившата ми свекърва за 6 години сме се виждали 3 пъти (от които веднъж преди сватбата и веднъж на самата сватба.... след сватбата не се бяхме виждали 3 години - тогава тя видя внучката си за първи път) и въпреки това не можехме до се понасяме - чувствата една към друга бяха взаимни.
Мисля си, че тя беше най-щастливия и злорадстваш човек, когато разводът ни стана факт.
Думата "свекърва" оттогава ми звучи като мръсна дума... аз и затова не мога да нарека така майката на втория ми мъж....
С нея сме в прекрасни отношения, всяка седмица и ходим на гости и любимият ми момент е мъжете и децата да се забавляват в хола, а ние двете да се отделим в кухнята да си бърборим за какво ли не.... това ми е релакса през уикенда. Чуваме се по телефона през седмицата като понякога тя се обажда, а понякога аз... но просто си паснахме и се разбираме...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Как го постигнахте това с таткото? Ще ни кажеш ли?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И аз не знам... просто така се получи...
Аз винаги съм вярвала в легендата за половинките, но честно казано не вярвах, че точно на мен ще се случи да си намеря моята.
И двамата имаме по един несполучлив брак (с тази разлика, че аз имам и щерка от първото бракуване).... може би вече и двамата знаехме какво търсим в другия човек...

А за родителските тела.... може би е фактът, че са набори, че животът им е минал по един и същи начин, че са с много сходни разбирания и т.н. оказа влияние върху кръстосаните отношения - моите със мама Жени (съжалявам, ама не мога да я нарека свекърва) и тези на Tatti с майка ми...
Аз лично изпитвах ужас в началото - как ще ме приемат те - аз разведена, с дете... и вече бременна.... ако беше бившата ми свекърва щеше със сигурност най-малкото да се опита да ме удуши.... да, ама не - приеха ме много топло, все едно винаги съм била част от тяхното семейство и дълго време са ме чакали да се върна, а странното е, че и аз там се чувствам у дома си...
Може би и друго има значение - никой не смята, че някой от останалите му и длъжен.... ние не ги товарим със задължения, както и те нас.... ако някой на някого може да помогне с нещо го прави с удоволствие.... но някакси никога не е имало това "длъжен си"
Бабите не са длъжни да ми гледат децата и да ми помагат.
Ако проявят желание да вземат някое от децата за ден-два и ние нямаме други планове - ок... но се случва много рядко - веднъж на 1-2 месеца .
Ако ние имаме нужда - не ни отказват..... но чувството е по-скоро като да помолиш приятел за дребна услуга,откокото като вменено задължение... по същия начин - те ако имат нужда от нещо - ние им помагаме с каквото можем.....
И двете не ни се бъркат в семейните отношение, не дават акъл как да си гледаме и възпитаваме децата.... ако има нещо, с което не са съвсем съгласни - просто го изказват като мнение, но в никакъв случай не го налагат.

Винаги съм приемала майка ми като приятел.... по същия начин сега приемам и мама Жени.... Когато имам нужда да си споделя нещо, да се похваля или просто да си побъбря и се обаждам и може да откараме с часове на телефона... а пък като отидем на гости - не ми се тръгва.

Това лято се наложи да живеем 2 месеца при родителите на мъжа ми и после 1 месец при майка ми.... честно казано - леко се притеснявах - все пак едно е да се виждаш веднъж в седмицата с някой, друго е да живееш под един покрив с него..... но учудващо весело и хубаво си живяхме... като се изнасяхме - и двете реваха, че им се опразвала къщата.

Не знам дали успях да опиша ясно отношенията..... много "тънък" момент е, но странното е, че сме закрепили везните в равновесие вече 2-ра година и то без усилия - просто така се получава....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

При нас нещата са същите. Толкова по-добре за мен.
Лично аз не я търпя много и когато говоря с нея /това се случва много рядко/ бързам да прехвърля разговора на мъжа ми /не мога да понасям глупавите й дрънканици/
А на мъжа ми се оправдавам, че не искам да й навъртам пари...
Иначе като се видим /2-3 пъти в годината/ се старая да мълча като пукал, за да не се скараме

Да дариш живот - това е най-голямото щастие за една жена

Desi, Mamma i Virgo, blagodaria mnogo za spodelenia opit!
Zheneni sme po-malko ot godina i vse se pritesniavah da ne bi prichinata da e v men, no iavno situaziata e bezizhodna i syvsem ne sym edinstvenata...
Ste ia karam kato Virgo...

Бабите не са длъжни да ми гледат децата и да ми помагат. - това много ми хареса. Моята жена постоянно ми натяква, че майка ми не иска да гледа малки деца. Ами не иска... Какво да я правя?
Като порасна каката - започна да я взема за уикнедите при себе си. Ама да бърше дупета и да тича подир тях - не. Имам и брат и сестра - и тримата сме отгледани на седмични ясли до 6-та си година (едно време имаше такова чудо). Има и такива хора - не им идва отвътре. Сега не ми пука, ама ме дразни като ми мърмори булката за майка ми - ами те се виждат два пъти в годината - на св.Стефан и на Велик ден. Защо ли ние, мъжете, трябва да ставаме отдушници на антипатията между снахи и свекърви - не знам!

А на теб пожелавам "тънкия момент" да продължи безкрайно дълго!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мили момичета ще ви разочаровам, но аз с моята свекърва нямам проблем.
Тя е голям ЧОВЕК. Обичаме като нейно дете и аз споделям повече с нея отколкото с майка мивъпреки , че живея близко до родителите си.
Има дни в които изобщо не се виждаме и говорим ама като се видим няма наприказване.
Не се фукам или нещо такова....ако искате ме съдете, но си е така-разбирам се с нея и толкова

1. Трудно, с компромиси и добро желание
2. Нормално е - предполагам, че и двете не изгаряте от желание да си приказвате, той и е детето, ти си нахалницата, която го е отвлякла

Благодаря ти за пожеланието!

А по въпроса Защо ли ние, мъжете, трябва да ставаме отдушници на антипатията между снахи и свекърви - не знам! ...

Ами..... знаеш много добре - просто сте между чука и наковалнята... и каквото и да правите, не може да избягате от тази позиция

От една страна не върви да не взимаш отношение..... но така има много голяма вероятност и двете да се настроят агресивно и враждебно и непрекъснато да натякват, че си мекотело, че нямаш мнение, че не може да не подкрепиш нито една от двете..... но ако уважаваш майка си - не може да скочиш срещу нея..... срещу жена си - също.... а и в повечето случаи нито една от двете не е абсолютно права и е силно подвластна на емоциите и самонавиването.

Ако пък застанеш зад една от двете - първо има шанс тя с още по-голямо настървение да се насочи към другата, защото вече има твоята подкрепа (дори тя да е само морална и идейна), а другата жена да се почувства много обидена, да се разсърди много и т.н.
Та - ни така, ни иначе.

Мисля си, че доста от тези проблеми са провокирани от силно развитото собственическо чувство на майките към синовете си..... такива жени приемат снахите си като съперник и противник още изначално... сякаш те им ги отнемат.... а в повечето случаи не е така....
Много ми е странно, как някои майки приемат много добре приятелките на синовете си (дори с години) докато не стане въпрос за сватба и създаване на семейство. Тогава все едно стават други хора и започват да се държат враждебно спрямо бъдещите си снахи - приятелката престава да бъде просто "приятелката на сина им" и се превръща в съперница, която ще им отнеме момчето. В такъв момент те започват да разнищват момичето, да го преценяват (все едно досега не са имали такава възможност), подлагат го на каква ли не дисекция, успяват да се сетят за какви ли не моменти, които не са им харесали, но не е имало повод да ги притесняват и изведнъж и мъжа и бъдещата му жена са шашнати, защото бъдещата свекърва започва да се държи с момичето като с враг. Такова поведение ми е абсолютно непонятно и неразбираемо...
От друга страна, като се замисля, си има съвсем логично обяснение.... майките на мъжете в повечето случаи сравняват снахите със самите себе си... едва ли не смятат, че синът им трябва да си вземе за жена някакво тяхно подмладено копие...

В никакъв случай не искам да прозвуча анти-свекървенско... не рядко и снахите имат доста големи заслуги за лошите взаимотношения - най-често заради нагласата, че свекървите са им "длъжни" за нещо или защото не харесват някои черти на съпрузите си и едва ли не обвиняват майките им, че са ги възпитали такива, каквито са. (Помня как преди години жената на брат ми се обаждаше на майка ми да и се кара, защото брат ми не искал да прахосмукира или да върши някаква домакинска работа..... колкото ме беше яд, толкова ми беше и смешно - като в детската градина - "ще кажа на майка ти" или "ще те обадя на госпожата")

Както каза и [desi] - колкото хора - толкова съдби и отношения...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Neznam kolko dalgo shjte iztrae VIRGO,no az tochno taka malchah 5 godini dokato mi "prelq chasashata" i se skarahme za neshto savsem elementarno.
Na bashta mi kolejka imashe edna golqqqma smokinq v dvora si i mi dade nqkade kam 5 (moje i poveche) kg.Pribrah se v kashti i se okaza,che nqmame voda,maja mi beshe na selo pri tqh i az mu se obadih da go pitam dali da ne otida da si napravq sladkoto tam. Otidoh kupih 5 kg. zahar,smokinite i te tolkova nqkade i se pomaknah s AVTOBUSA...Tq mi kaza,che bilo mnogo slapo da pravq sladkoto si na kotlona i za celta trqbvalo da zapalq ogan...Palihme...struvahme...Sladkoto stana,az vonqh kato ciganin... Izleze 8 burkancheta,no tay kato az ne noseh burkani,tq zaqvi,che nemojela da ni dade ot bebeshki pureta,zashtoto IM trqbvali (nie ne sme ot tqhnite) mi dade ot 0.5...Vecherta ostanahme tam,na sutrinta se prigotvqme da tragvame,az si tarsq burkanite kadeto sam gi ostavila i vijdam,che sa 4...V parvia moment se zamislih dali ne sam gi donesla vsichki ot van...rovih,tarsih i po edno vreme idva TQ...popita me kakvo tarsq i kato i kazah tq mi otgovori,che 4-te gi slojila v mazeto ta da imalo za deteto na brat mu na maja mi...Togava POLUDQH! V palnia smisal na dumata...Neznam kakvo mi stana,no imah chuvstvoto,che moga da q ubia... Az 10 pati sajalqvah,che se zaeh s tolkova dalgata procedura po napraviata na tova sladko... Taka se skarahme i taka sme kreshtqli,che maja mi kato doyde ne moja da shvane kade kakvo stanalo...nie veche bqhme "raznishtili" temi ot dalechnoto minalo.... Ot togava tq se darji mnogo distancirano s men. Idvashe (kogato bqhme v Bg) samo ako predvaritelno se e obadila i to na 3-4 meseca.Ne se interesuvashe nito ot men,nito ot decata.Sas sina si se vijdaha po chesto,no az ne se interesuvah ot razgovora im. Sega otidoh v Bg i i "uredih" viza tq koy znae ot sram li,ot kakvo li neiska da idva,vapreki,che predvaritelno se bqha razbrali sas sina si,che shte idva za 20 dena za Koleda i Nova godina.
Predi tova mi hodene do Bg se bqhme chuvali min. Nova godina.

и най-вече съпругът ти! Защото понякога жените сте кошмарни...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Това не мога да го отрека..... вярно е, че на моменти можем да сме кошмарни, но пък сме чаровни и обични

Аз се смятам за късметлийка (само тихо да не чуе Дяволът)... а дали мъжът ми е късметлия... тома може да го каже само той....

Имаше една приказка, че човек може да определи дали бракът му е бил сполучлив едва като минат 25 години от сватбата..... но тогава това вече няма кой-знае какво значение...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

аз чак 25 години брак няма да докарам. Като се знам какъв съм откачен...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Абе и това го научихме. Отношенията ни са добри, тя години наред си караше зимата у нас. Като прекали я изпровождах, сръдни и после пак. Тая година си е у дома си и нищо й няма. Значи и тогава не е имало голяма нужда, де.
Помагаше с децата, но пък и претенциите й бяха неописуеми.

Жените се превръщат в свекърви когато нямат други занимания. Когто една жена работи, ангажирана е със собствения си дом, има достатъчно социални контакти, едва ли ще й е до това да рови семейните отношения на сина си.

Trudno i iztoshtitelno, no zaradi muzha mi se staraya da nyama konflikti. Sega obache e reshila, che tryabva da ni idva na gosti , no ne za da mi pomaga a da razglezhda
New York. Az vednaga zayavih, che v kushti nyama dostatuchno myasto, koeto ne e suvsem vyarno,no taka shte otlagam pone tri godini. Problemut mi s neya i svekur mi ne e, che sa loshi hora a zhelanieto im da ni davat suveti i naputstviya kakvo e nai-dobre za nas. Tova prosto me vbesyava i e edinstvenata prichina da ne se razbiram s tyah. Muzhut mi obache misli kato men i dazhe samiya toi mi dava suveti kak da se spravyam s poditelite my.