защо мъжете толкова обичат/е да разказват/е за времето от казармата?
не знам дали съм изключение, но мен тези истории ми писват на петата минута. имало е случаи, в които съм се смяла със сълзи на случки, но общо взето ми е досадно да слушам кой как се напил, как избягал, как малтретирал другите /и физически/... a ако главният герой в разказа е някой, когото не познавам, направо моля да се смени темата.

чудя се коя ли женска тема мъжете слушат/e с половин ухо?

dreams are nothing more than wishes and wishes - just a dream, wished to come true

защото там са си прекарвали добре. затова не се разбира как може да не ви е интересно, като се разказва как си е прекарвал добре някой...

дори тези разкази с момичета дошли на свиждане пред портала ли??

ами предполагам че ако почнете да си говорите за лакиране и други ацетонови гадости, ще си запуша носа и изчезвам... но това с ацетона си ми е нещо което го мразя така или иначе...не знам дали всички :) може на някой да му е добре да си диша лепило...

след като там са си прекарвали добре, защо са бягали?
повечето разкази за девойки са били как девойката ги била зарязала...

за пръв път чувам жени да си говорят за лакиране. виж, за козметика като цяло - да

dreams are nothing more than wishes and wishes - just a dream, wished to come true

Viarvai mi az se vtreshtih minalata godina (praznuvahme Nova Godina) s oshte edna dvoika .... i tia pred momchetata pochna da se oplakva ot manikiuristkata si, che posle oburna temata na skubane na vejdi....
Po-dobre da slusham za kazarma, otkolkoto da spodeliam kozmetichni taini pred mujka publika.

See no Evil, Hear no Evil, Lay no Evil Down on Me...or I'll Toast You in Hell

отиваш там като на сафари за лъвове с голи ръце и въпросът с оцеляването е драстично поставен пред очи.
Казармата е едно абсурдно място - и като идея, и като замисъл и като реализация. Винаги те командват по-тъпи от теб: Ще марширувате от оградата до обяд! Затова и там е пълно с абсурдни неща, които нямаш време да анализираш, но когато излезеш от там - и се върнеш към логиката на живота и света - те ти се струват още по-абсурдни и невероятни. И този абсурд те е впримчил като сватбарско хоро и няма измъкване, ако не го играеш и ти.

Аз се смея със сълзи само като си помисля за някои истории, но всъщност не обичам да разказвам.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Тюх, написах едно дълго отговорче, а то ми даде грешка!
Добре, ето съкратената версия - значи на мен ми е страшно интересно да ги слушам тези истории, защото това е едно тресавище на глупостта и абсурда! Случвало ми се е през сълзи от смях да питам тихичко мъжа ми дали това наистина е възможно и в повечето случаи той кима утвърдително!
Но веднъж ми настръхнаха косите, когато един приятел, бивш граничар, разказваше какви са ги вършили! Ако всички граничари са такива, то горко ни на родината! Ще ни превземат чак до централния балкан (независимо от посоката на нападение!), преди някой изобщо да се усети какво става!!

Но иначе се кефя от сърце на такива истории!

Един старшина казал: "Ще боядисваме, така че преместете навън всички вишки-мишки, шкафчета-мафчета, маси-маси".
Наистина много смешно, но ако го чуеш 20 пъти, става повече от досадно. Научила съм всички казармени истории на мъжа ми и мога да ги разказвам все едно на мен са се случили. Но почти на всяка среща с приятелите от казармата пак се сещат за тях

Мъжът ми всъщност рядко говори за казармата - в повечето случаи аз съм инициатор на темата! Още повече, че той винаги попроменя по нещо в разказа (доукрасява го, сигурно и тук таме нещо послъгва), но в повечето случаи наистина ми е интересно! Реално за казармата се говори, когато се съберем на маса и всеки започва да споделя! А обикновено така се събираме все приятелски семейства и когато разговорът доскучее, се намира някоя булка да каже, че й е писнало и (нали за мъже под чехъл говорим ) темата се сменя... или по-скоро следва логичното си развитие с неща от сорта "А пък на един изпит в университета..."

Моите 2 години там ги смятам за тотално изгубени. Както много други по онова време, станах отличник по бойната и - забележете - политическата - подготовка, сдобих се със сенна хрема, деквалифицирах се тотално и пр. То си е до човек. Има хора, които обичат военните неща. Затова и е добре армията да бъде професионална.

Яд ме е все още на хората, които и през 80-те години вече знаеха, че не може да се повтори война от типа на Първата световна и че е абсолютно безсмислено да произвеждаш пушечно месо. Както и да е. Две години безсмислен купон, 3-4ма приятели, готови на всичко при първо повикване - и това е.

Всъщност казармата успешно замества липсата на строг баща при възпитанието - на тези, на които им е липсвал. Но това е при много малко хора. При повечето нещата се влошават, възпитателният ефект е като този в затворите. Лигльото си остава лигльо, бавният си остава бавен, използвачът си остава използвач, безотговорният си остава безотговорен. Да, всичко е видно, но това не означава, че се променя (а се изхитрява; човек умее да се приспособява).

Съжалявам, че съм сериозен, но съм болен и сърдит

И аз съм мислил за казармените абсурди. Моят извод е, че те са пряко свързани именно с оцеляването (в хипотетични условия).

При команда за марш от оградата до обяд основната идея е да не разсъждаваш за абсурда, а да изпълниш каквато и да е заповед без замисляне. Това спасява живота, казват. Сляпото подчинение на волята на командира е същността на военния морал, вероятно. Армията е деморализирана тогава, когато се замисля. Респ. не е ефективна в нищо.

Топката остава винаги в семейството. Възпитаваш свободомислие, лично мнение и т.н., пък за известно време от детето искат други неща.

Има някаква диалектическа връзка армия - семейство, но това са твои води, Стефане.