(въпросът ми е към мъже и към жени) - вие биете ли се в къщи? Задавам го с чиста съвест, защото никога не съм посягал на булката си - нито на Мими, само веднъж отупах Радина, но без злоба (и тя го прие на майтап).
Идва си днес мойта благоверна докторка от поредното съботно соаре с приятелки от детинство и ми разправя (поредната клюка), че мой близък приятел и клиент - един от най-уважаваните адвокати на Бургас (и син на прочут бъларски художник) - се развел и с втората си съпруга. У тях ставали такива мелета, че чак липсвали парчета от брадатата му. Един друг мой приятел също се разведе с булката си (и тя адвокатка, ама много пиеше) - и тя срещнала мойта докторка и й показвала синините по тялото си и разправяла как мъжът й я влачил за косата (не ми се мисли!). А имат две прекрасни момиченца, (които между другото моят приятел сам отгледа с много любов), защото - ами то е ясно - булката гледа бутилката, не децата...

Та стига с нашите балзаковско-провинциални нрави... Я да минем към същността - някой/някоя ще има ли доблестта да си признае как вървят боксьорските нрави у дома - а ще бъда най-щастлив ако някоя мила съпруга си признае с ръка на сърцето, че не познава това нещо - шамар от съпруга... Да не сме сами, де - с тези тихите фамилии, които седемнайста година си живеят кротко без да се сбият нито веднъж... Иначе почвам да си мисля, че нещо не ми е наред!

До скоро!

Не пропускай случай да кажеш на някого, че го обичаш!

Не само, че никога не се е случвало, но не мога и да си представя подобно нещо..... наистина не ми го събира мозъка какво може да предизвика подобна реакция.
С бившия ми мъж се разведохме по взаимно съгласие.... всички очакваха (с интерес при това) да стигнем до разправии и бой.... да, ама не... изненадахме ги и честно казано, мисля си че разочаровахме доста хора, които междувпрочем продължават да се учудват, че се събираме да си пием даже заедно .... аз, бившия и настоящия ми съпруг..... така отпразнувахме и рождения ден на щерката, която е от първия ми брак. Смятам, че това е нормалното.... в крайна сметка сме големи хора, с глави на раменете си, можем да разсъждаваме и ако има някакъв проблем, то той трябва да се разрешава с разговори.... какво може да се постигне с бой??? Според мен - нищо..... освен озлобление... и синини
Не мога да си представя, че мъжът ми може да ми посегне... е, да.. от време на време си имаме своите разногласия, може да се цупим и да си съскаме на моменти, но в крайна сметка като ни мине първоначалния афект, сядаме да поговорим и всичко си идва по местата... а когато аз съм набрала повече инерция (което за съжаление се случва понякога), мъжът ми се прибира с цвете, целува ме и вярвай ми, това има много по-голям ефект от шамара.
Израстнала съм в семейство с почти ежедневни разправии и побои.... не искам да се сещам.... не мога да си представя как хората могат да причиняват такива неща на децата си (защото в крайна сметка всичко рефлектира върху тях).. и не знам как може да живеят и да привикнат към такъв ад (родителите ми надхвърлят вече 60-те и въпреки, че са разделени, всеки път когато се видят се стига до такъв край) Как не им омръзва???

Някой беше казал, че добрият брак се крепи на компромиси.... и може би е прав...

Животът е такъв, какъвто си го направиш!

и си мисля - всичко зависи от нагласата очевидно. Аз не посягам, защото не видях баща ми да посяга. При вас е обратно - видяла си твърде много... В крайна сметка животът е изпреден от компромиси. На мен и зодията ми е такава - комформистка - и затова си мисля, че хората решават проблемите си в семейството по-радикално (наблюдения, де!), а пък аз се имам за мекушав - май не съм съвсем прав. Може би и затова пуснах темичката.

Със здраве! Стефан

Не пропускай случай да кажеш на някого, че го обичаш!

Авеее, какво да ти кажа- не се бием. Просто няма място за такива ексцеси в къщи. Иначе синчето го потупваме. Понякога, де. Ама не заедно, а поотделно и вече понеже няма смисъл и това престанахме.
Но имам едни познати филолози, трепат се яко.
Познавам и един филолог, май българска филология завърши, който за своя радост получи доста имоти по реституция, от години не работи нищо, мотае се по заведенията, отпуснал се е като дроб и разбрах, че жена му го потупва- заради спорта.

               

             
             
             Съдържаниет е скрито
             
Влезте за да го видите 

в БГ работа няма. И аз не съм работил нито ден по специалността си - пък и не е нужно - не зная къде е завършил човекът, ама нашето образование в Университета си беше общохуманитарно (сиреч - пътеки всякакви), в Търново и Шумен бяха педагогически май. А човекът е направил грешката, че не стопанисва добре наследените имоти, пък и заведения - казваш - посещава... Иначе за работа - защо му е да работи? - не е учил занаят, за да го работи - ако стане даскал, само ще работи и пак няма да получи нищо насреща. Евреите казват: От работа нямам време да забогатея. Все пак тук не сме бяла страна - в свободния свят май учителите ги уважават, но и това си е само слух, достигнал до мен. Пари в БГ се правят само, ако имаш външни контрагенти или правиш далавери или си зъболекар или адвокат (също и министър и депутат)... За друго не се сещам, Румяна. Ти ми подскажи!

Поздрав: Знаеш кой!

P.S. От бърборене съм си пропуснал идеята - та жена му на човека го е подгонила, защото си живее човекът с идеите и книжките (нали с това се е занимавал пет години!), а тя очаква пари и - въобще - материални неща от него (това е женската природа - мислите си само за сетивните неща). Не че е лошо де, ама "око не се насища с гледане" (книгата на Еклисиаст) - така че и на жената никога нищо не й достига. В този случай е редно да се каже на висок глас: Не се женете за филолози! Оглеждайте се за банкери!


Не пропускай случай да кажеш на някого, че го обичаш!

Редактирано от Stefan на 26.10.02 23:21.

Признавам си - мъжът ми никога не ми е посягал, макар че е имало моменти, в които съм го изкарвала от кожата му. Няма семейство без скандали - важното е здравите нерви да увладееш гнева, защото се разрушителен.
Много се чудя на жени, които не напускат мъжете, които ги малтретират. Що за любов е това?!?!

Не, пари се правят и ако си държавен чиновник, който издава лицензи, митничар, катаджия, магистрат или приравнен на него. Пари се правят и ако си общински съветник, не от съветничеството де. Ако си адвокат, джи пи, зъболекар, учител, който дава и частни уроци, програмист - имаш трудови доходи, което означава смехория в сравнение с гореизброените неизчерпателно занятия.
Моят познат не знам как си стопанисва имотите или жена му ги стопанисва, защото ако остане на него, какъвто е дроб, ще загуби и това.
А жена му го бие защото не го уважава, а и за какво всъщност за ежедневното висене по заведения и деградация от безделие.

               

             
             
             Съдържаниет е скрито
             
Влезте за да го видите 

хе хе.. сега се сещам за една история, която ми разказа моя приятелка преди време..... то не е смешно, ама колкото пъти се сетя, толкова пъти смях ме напушва.
Та става въпрос за съседите на моята приятелка - каратисти и двамата (или нещо от сорта.. не съм сигурна точно за бойното изкуство), и двамата шампиони, колани и т.н.
Та през ден през два, двамата си устройвали домашен спаринг... ама не тренировъчен, съвсем на сериозно, а децата крещяли през цялото време "Тати, не бий мама.... мамооооооо, не бий тати"

Ненормална работа!

Животът е такъв, какъвто си го направиш!

Определено не мога да приема тезата ти, по-скоро притеснението ти, че мъж, който не бие жена си е мекушав.....
Напротив!
Според мен, когато един мъж не може по никакъв друг начин да се наложи и да се докаже, тогава прибягва до физическата сила (просто природата го е дарила с повече такава) .... по-скоро е израз на комплекс за малоценност.

Животът е такъв, какъвто си го направиш!

Dano ne te razocharovam, no i nie ne se popleskvame.
Taka, che ako ti ne si nared i moia muj ne nared.

See no Evil, Hear no Evil, Lay no Evil Down on Me...or I'll Toast You in Hell