Четири тенекийки Гинес се изстудяват в левия ъгъл на хладилника. При всяко отваряне им мятам поглед тип "Кога". Любимият (колко типично) връща неговия "С калмарите, потрай".

Да, но тази вечер не ми се трае. Всъщност, траялото ми се изтрая. Слагам вока и загрявам олиото.
"Да имаш по-добра идея ?".
Няма.
И калмари няма. Заминаха с другите тенекийки, с Карлсбърг класик.

Останали са тиквички, патладжан, броколи и един пакет темпура на прах.
Аз вадя чашите за бира.
Той си слага престилката.
Слушаме Пер Сти Мюлер (философ по образование) да насърчава четенето на конституциите на демократичните монархии в Кремъл и режем зарзават.
С чушките беше лесно, на четири и шляп в соса.
"Тиквичката, на кубчета".

Гледам аз немърдащата тиквичка и не виждам КАК ще я изпържи, ако е на кубчета. Влизам в амплоато на настоящия си ден - дизайн и му представям хоризонтален разрез (мисловен) до кръг. Обяснявам как така ще има по широка изпържваема площ (и ще къркаме скоро). И още петнайсетина рационални и практични решения, прекъсвана тутакси от датския външен министър.
Гледа ме с недоверие.
Тиквичките в темпура са последното, около което ще правя проблем. Режа половината тиквичка на кръгове, другата на кубчета и си отварям гинеса. Пссссъъъът.

Международното положение почва да ме вбесява ! Тегля му първо една на езика на гинеса, после и на този на карлсбърга и продължавам да си тъпча зеленчук.

Що не могат да правят компромиси като в семейството тия хора ?!

Гинес - с платинени лайсни ли е - че чак и с калмари да трябва да го съчетавате?
То прекрасните неща, мадам, и така си влизат по прекрасен начин в стомаха! Даже са по-ароматни несъвместени...

Явно в Дания пиенето на бира е особен ритуал, който изисква да подишаме заедно една есенна вечер с Малката русалка!

Не пропускай случай да кажеш на някого, че го обичаш!

Бирата в Дания е култура, както ракията в България. Векове в ритуали. Може да се намери из замъците, докато скиташ по кецове извън втората столица, Копенхаген (доста млада, както е известно) с уокман и касета, дето те води из зали и подземия.

От днес съм ти фру (щото тук никой не говори френски в ефир). Пише се с четири букви, а "у" то идва след едно "р", което на местна фонетика стои в българско "х".

Сега да чуя защо семейството е компломис в Бургас ? Или не е ?

зодия, ама хич не ставам за компромиси. Затова понякога зад чашката с "култура" (малка реминисценция по теб) обичам да казвам, че "Животът не ми е приятел..."

А това е доста сложно за филолог като мен: От днес съм ти фру (щото тук никой не говори френски в ефир). Пише се с четири букви, а "у" то идва след едно "р", което на местна фонетика стои в българско "х".

Не съм близък с френския, нито с "местната фонетика" (разбирам - датски) - така че се нуждая от обяснение. Разбрах само английскoто thru [through] - ако въобще нещо съм разбрал. И като написа, че си ми фру - не разбрах дали става дума за thru with - тогава защо ме попита за компромиса? (Май много взех да питам!) Във всеки случай какво друго е семейството, ако не компромис?

Не пропускай случай да кажеш на някого, че го обичаш!

... е, малко-много - скучен; ако питаш за същото средностатистически хиромант ще те зарадва, че съдбата ти е в ръцете..

Някога четох някъде (не знам защо и не помня къде. остана есенцията) как човек се обръщал най-често на съчетанието от гласни в името си.

Сигурно имаш добър повод да включиш английски в мисълта си по-горе, но така би те подхлъзнал в незнайна канавка. Датският е известен с гласните си звукове, общо 72. Благодарение на тях всеки славянин, тръгнал да го учи скоро се съгласява, че това не е реч. Това е заболяване на гърлото.
Фру е приетата форма за обръщение към непознати, омъжени жени.
Може би в Тонга използват "мадам", а в България "госпожице" - е, аз се обръщам на фру


Семейството е компромис и съпреживяване. Женените го знаят, другите го търсят.

филолог излязох - ама нали съм по славянските езици. Не ми дойде на ум да го свържа с немското фрау. И тъй датският е terra incognita за мен.
Пак ме изправи до стената с това Тонга - не съм разгръщал наскоро Encarta - пък и няма причина. Във всеки случай, мадам си е мадам. Прощавай, че те омъжих, не знаех, че си госпожица. Но дори и в англоезичните страни се обръщат с мадам (например към операторките по телефона), когато не виждат лицето й - все пак не е ясно каква е - госпожица или госпожа. И понеже две години съм ги слушал, от там ми е останало това простичко и лесно избягване от неудобството да засегнеш жената на тема "омъжена или неомъжена".
В крайна сметка, бях премного информиран, госпожице. Благодаря!

P.S. А за семейството хич не ми се говори! Нали ти казах, че животът не ми е приятел! Ама това за съпреживяването ми прозвуча като виц - честно!!!

Не пропускай случай да кажеш на някого, че го обичаш!

Фру е съпруга на чужд мъж. В Тонго да живееше, правилното обръщение към мен днес е фру.
Избери си англоезична страна (моята не е такава).
Улеснявам те от филологична гл. т, за да не бъркаш в бъдеще спрямо мен. За другите - можеш да ги питаш лично как искат да се обръщаш към тях.