Казват - ако искаш да видиш каква ще е жена ти след години, погледни майка и ...
Какво мислите за това?
Може ли да се каже същото и за мъжа?
Дори и когато искаме съзнатлено да се разграничим от лоште чери в родителите си, не ги ли проявяваме понякога?
Изпитвате ли страх , че жена ви или мъжът ви може да заприлича на някой от родителите си?
А вие на вашите? (говоря за по-отрицателните страни - за хубаите, няма проблем)

Floss!

Разбира се. Поне при мен е така. Убедена съм, че "онаследяваме" поне 30% от характерите и чертите на родителите си. Сложих го в кавички, защото и аз не знам дали наистина го онаследяваме или родителите го възпитават в нас дори несъзнателно. И имам чувството, че колкото повече растем (остаряваме) толкова повече черти опознаваме в нас от родителите си. Съдя по себе си, а сега и по децата си. Вече забелязвам колко и какво е взела от всеки от нас дъщеря ми и се чудя колко ли още ще открия с течение на годините. Същото е и със сина ми. А те са още съвсем малки.

А дали ме е страх? Не, определено не. Би трябвало да съм си направила сметката като съм се женила за него. По-скоро се притеснявам за децата си. Така ми се иска да избегнат всичко лошо, което биха могли да вземат от мен или от баща си. Но като че ли това е невъзможно.

Ние не знаем какво е самотата
И докъде се простира тя...

И аз съм я чувала тази приказка, но като се огледам в близки и познати никой не ми е заприличал на някой от родителите си. Даже ми се струва, че отначало децата се стремят да подражават на родителите си, а след това - да правят точно обратното. Като им мине и този период вече са се изградили като уникални личности и колкото и да се променят с годините запазват уникалността си.

Донякъде, но по-скоро външно отколкото иначе.
Леле, недай си Боже мъжа ми да заприлича на майка си ... :)))))

               

             
             
             Съдържаниет е скрито
             
Влезте за да го видите 

аз зададох този въпрос, защото моите наблюденя са, че заприличват... и то не на млади години, а в по-късна възраст....за жалост...не изцяло, ама някои неща като че ли си седят и чакат през годините и изведнъж гледаш - прави нещо, или казва - досущ като майка си , или баща си...

Floss!

Неизбежно е, генетично заложено и обусловено поне що се касае за навици, импулсивни реакции, жестове, мимики. Остаряваме досущ като тях, защото носим чертите им. И все пак, ако начинът на живот е коренно различен - има разлика. Например бодрият старец, който по цял ден чопли градината и гледа кокошките и синът му - с 25 години по-млад, но обездвижен, стресиран, пушач, астматик и с високо кръвно.

               

             
             
             Съдържаниет е скрито
             
Влезте за да го видите 

Наскоро и аз се замислих над това.Повода беше,че установих,че по някой неща мъжа ми е започнал да прилича на баща си.Това ме вбеси,но... Казах му и той ми отговори,че било от годините.Малеееееее въобще неискам да бъде така,а немога да направя нищо:((

абе самата мислъл, че някои негативни черти идват от родителите, вече сама по себе си дразни, да речем да са си чисто собствени, по-се приемат, в едан връзка, човек приема и добри и лоши страни на партниора, ама като видиш как все едно свекър ти или тъща ти са се изтъпанчили пред теб за момент...такива прояви много по-трудно се толерират...и въобще всичко опира пак до толерантността, и уж всички сме много толерантни, ама има моменти, в които не ми се икса да съм, поне не мен, и даже не мога да съм..но това е друга тема...

Floss!