Защо някак не се усеща, че дискутираш? Заяждаш се, само за да можеш накрая да кажеш, че печелиш левчета и че жена ти има личен живмот, колкото си и позволил.
темата ми е, ако въобще си обърнал внимание : Какво готви мъжът, принуден от обстоятелствата, тоест ако жената отсъства, заета е или е болна.
А ако жена ти не може да готви? Чудесен човек е, мила, привързана, но не може да готви, тогава какво би направил ти? Тичаш при мама, ревеш, изгонвате я, и мама намира по-тествана партия за детето.
Казваш : мъжът се "бори" за левчета. А ако жената изкарва повече и без да се бори, тогава кво? Да го унижава с престилката в кухнята ли? Абе разкарай ми се от темата, беше пусната като закачка, шега, но съзнанието ти е твърде праволинейно за нея.

               

             
             
             Съдържаниет е скрито
             
Влезте за да го видите 

Надинке, никаде не съм казал че съм Рокфелер и то Български.
Ти чу ли нещо подобно?
Аз не съм.
Това че живея нормално е истина и го дължа на себе си.
Второ, не претендирам че готвя СУПЕР, но готвя добре и то само когато аз поискам. Ще рече, че не го чувствам мое задължение.
Мойте задължения са си МОЙ, имам си ги достатъчно и хич даже нямам намерението да ги споделям с теб.
Тука попаднах случайно.
Направи ми впечатление кокошата врява, че видите ли, от мъжкото съсловие и трап за ряпа не ставало. Без ни най малко кокошето присъствие, да си даде аджаба и най-малко сметката, че чистенето, готвенето, нахранването на децата И Т.Н. си е чиста проба ЖЕНСКО ЗАДЪЛЖЕНИЕ И ОТГОВОРНОСТ.
Трябва ли пак да се спирам на мъжкото задължение?
Мисля че по-горе го напомних.
Или как беше онази приказка - "Бащи много - МАЙКАТА Е ЕДНА".
ТАКА ЧЕ ВМЕСТО ДА СЕ ОПЛАКВАТЕ ОТ МЪЖЕТЕ ВИ, ЧЕ НЕ УМЕЕЛИ ДА ГОТВЯТ, си задайте въпроса, дали е тяхно призвание кухнята или по закон Божий - ваше?
Щото хайде да те попитам драга, кога за последен път си сменяла 3-ти и 4-ти цилиндър на дизелов двигател "Cummins" + извършване на синхронизация на горивна помпа "Bosch"?
Ако не си го правила - да ти се смея ли?
Виждаш ли си птичия мозък? Виждаш ли?
Какво ли не прави от вас ЖЕНИТЕ, меракът ви да сте еманципирани?!

А, Надинке, щях да забравя.
Този форум тука е на теми за СЕМЕЙСТВОТО, нали така?
Е, кажи ми ти сега на свой ред, темите за семейството са преоритет на жените, а мъжете се явяват някакъв второстепенен фактор?
Щото аз например се чувствам равноправен посетител на този форум и по дискутираните теми.
Разбира се, това не означава, че трябва да си съгласна с дадено мое мнение, като логичното важи и за мене.
И все пак ще си позволя да те посъветвам, когато се обръщаш към мен, да влагаш повече разум и аргументираност, а не да те влачи женската еуфория.
Не забравяй, че в този форум влизат и мъже.
Поздрави.

Ето само ми потвърди думите, че влизаш тук да се заяждаш и да обиждаш
Драги ми, познавачо,
аз не се впечатлявам от такива като теб, които поради това че не могат да да се правят на велики пред себеподобните си тръгват да го правят по най- грозния начин пред хора, незаслужили с нищо тъпото им поведение и агресивността им.
Много ме съмнява, че жена ти е точно такава каквато я описваш - може би това е една твоя мечта изфабрикувана от болния ти мозък
Ако беше толкова доволен и щастлив колкото го описа нямаше да се дереш така приятелю
Аз не ти се сърдя за глупостите, които си написал, ти не си виновен, виновна е средата ти

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Друг е въпроса драга Надинче, ако те е яд на мъжа ти, че не ти е подарил и изсъхнал карамфил.
Кога беше за последен път? На абитуренския бал ли?
Бая лазарници са се изтъркаляли оттогава май, а?
Щото аз на моята булка не пропускам с повод и без повод да и подаря букет дъхави, виненочервени рози + кутия шоколадови бонбони с вишнов ликьор и бутилка шардоне.
Бутилката после е за мене. Тя винаги ми я преодстъпва. Но жеста си е жест.
И всичкото това с блага усмивка на лицето, гладко обръснат и туптящо сърце в гърдите.
Собствената жена трябва да се уважава и зачита. Така мисля аз.
И за това ям 1-во, 2-ро и 3-то, една чиния не съм измил, прахосмукачка не съм пуснал и винаги ходя изпран, изгладен, задоволен и с колосана яка по врата.
Даже като отивам сутрин на работа ме целува нежно и никога не пропуска да ме попита, какво ще искам да сготви за вечеря?
Разбираш ли?
Ти колко пъти си го правила това за мъжа ти?
Виж, ако твоя не те уважава, помисли дали грешката не е в теб.
Ако е в него, значи че няма домашно възпитание.
Поздрави.

Ехо,
ще споделиш ли рецептата за ориза по китайски, че съм фен на китайските манджи?Мерси предварително.

Може ли да споделиш рецептата за лесния ориз, да го науча и аз моя мъж?

Хайде сега, а пък на мен мъж ми .... така ли искаш да започна
Какво ми е подарявал, ми подарява и ще ми подари скъпия не изпитвам нужда да го правя обществено достояние
И съм забелязала, че хора които прекалено много показват колко всичко им е идеално(независимо в каква насока) чисто и просто послъгват .

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ма драга ми Надинке!
Ти си в голяма грешка бе рожбе!
Ма хич даже нямам намерението да те впечатлявам! Хич! Опазил ме Бог!
Тебе да те "бие някой с прът по ушите", че да ми вярваш?
А аз на свой ред трябва да се срамувам, че пиша ИСТИНАТА?!
И доколкото си спомням, последния път те бях ПОМОЛИЛ, да даваш превес на РАЗУМА и АРГУМЕНТИРАНОСТТА, когато разговаряш с мен, а не на женската си еуфория. демек, първо говоря, пък после мисля.
Ставаш смешна.
И много злобна.
Щото една тука не се посвени да се подиграе с мъжа си, но една не се намери да се похвали с него, ама ей тъй - от душа. За самочувствие.
Почвам да се радвам, че от години не живея в България.
Колкото и тъжно да звучи.
Макар че не разбрах в какво от мойте коментари прозира "болния ми мозък".
А дето живея, мога да твърдя, че средата си е точно на място.
Без поздрави!

Ма драга ми Надинке!
Ти си в голяма грешка бе рожбе!
Ма хич даже нямам намерението да те впечатлявам! Хич! Опазил ме Бог!
Тебе да те "бие някой с прът по ушите", че да ми вярваш?
А аз на свой ред трябва да се срамувам, че пиша ИСТИНАТА?!
И доколкото си спомням, последния път те бях ПОМОЛИЛ, да даваш превес на РАЗУМА и АРГУМЕНТИРАНОСТТА, когато разговаряш с мен, а не на женската си еуфория. демек, първо говоря, пък после мисля.
Ставаш смешна.
И много злобна.
Щото една тука не се посвени да се подиграе с мъжа си, но една не се намери да се похвали с него, ама ей тъй - от душа. За самочувствие.
Почвам да се радвам, че от години не живея в България.
Колкото и тъжно да звучи.
Макар че не разбрах в какво от мойте коментари прозира "болния ми мозък".
А дето живея, мога да твърдя, че средата си е точно на място.
Без поздрави!