|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | (покажи всички)
Тема
|
страх
|
|
Автор | миcти (Нерегистриран) |
Публикувано | 10.06.05 19:01 |
|
Какво ще предложите срещу страх или още по-кофти срещу паническо разстройство + депресия
| |
Тема
|
Re: страх
[re: миcти]
|
|
Автор |
h. () |
Публикувано | 10.06.05 19:21 |
|
Осъзнаване.
| |
Тема
|
Re: страх
[re: миcти]
|
|
Автор | Oм (Нерегистриран) |
Публикувано | 12.06.05 19:45 |
|
Време.
| |
Тема
|
Re: страх
[re: Oм]
|
|
Автор | мими (Нерегистриран) |
Публикувано | 13.06.05 09:48 |
|
Може ли да се справим с депресията без лекарства
| |
Тема
|
Re: страх
[re: мими]
|
|
Автор | Oм (Нерегистриран) |
Публикувано | 13.06.05 10:48 |
|
разбира се, че може. и с депресията и със страха. лекарствата лекуват симптомите, а не причината. състоянията се менят. страхът, несигурността и отчаянието идват и си отиват с или без лекарства, по-естествено е без.
когато усещаш, че си в депресия, помни, че това е само едно преходно състояние, което ще отмине - период, от който има да научиш нещо. осъзнай този период като наблюдател, а не като жертва. ти не си в депресията, а тя просто преминава през теб като буря, като мъгла, като лошо време.
излизай навън сред природата по-често, общувай с хората около теб. няма страшно. на всеки се е случвало
| |
Тема
|
Re: страх
[re: Oм]
|
|
Автор | Mими (Нерегистриран) |
Публикувано | 13.06.05 12:11 |
|
Ом, трябват ни повече такива хора като теб. Успяваш да вдъхнеш кураж.
Страхът толкова ме е парализирал, че се страхувам да излизам, а хората ми създават напрежение. Чувствам се виновна че не мога да се дправя, но това е временно -нали? Колко може да продължи това временно нещо - надявам се да не е прекалено дълго - сигурно зависи от мен. Трудничко е,
усещанията са...............
| |
Тема
|
Re: страх
[re: Mими]
|
|
Автор | Oм (Нерегистриран) |
Публикувано | 13.06.05 14:08 |
|
Изобщо не си виновна за това, което ти се случва. За тези неща виновни няма, те просто се случват. Да, причините са вътрешни и се коренят в теб, но това не значи, че си лоша или по някакъв начин повредена, а че изживяваш временен период на несигурност и страх.
За да го превъзмогнеш - влез в усещанията, колкото и да са плашещи, не ги избягвай. Върни се назад, спомни си какво провокира страха у теб - може би е конкретна ситуация, свързана с болест, смърт на близък, някакъв провал или нещо друго конкретно. Спомни си какво е провокирало страха. Това, че те е страх да се срещаш с хора, да излизаш, да живееш нормално, камо ли пък да се наслаждаваш на живота - това са резултати, симптоми, докато повода за страх - той е нещо конкретно, което е в миналото. Тоест - страхът се базира на спомен от миналото, а не от случващото се в момента или в бъдеще. Защото няма как да те е страх от нещо, което не познаваш. Привидно може да е страх от бъдещето и настоящето, но всъщност е един лош спомен, който проектираш в настоящето.
Представи си, че някой има силен страх от кучета, защото като малък е бил ухапан от куче. Изживяването не е приятно и за повечето хора би оставило отпечатък. В бъдеще за човека, преживял ухапването има два изхода - да се страхува всеки път, когато към него наближи куче или да осъзнае, че неприятната случка е инцидент от миналото и по никакъв начин не влияе на бъдещите му срещи с кучета, т.е това, че се е случило преди, не означава, че ще бъде така и занапред.
Всеки страх е нереален, защото е проекция от миналото. Реална е насладата от живота, защото се случва сега. Към миналото връщане няма, освен в спомените. Реално е щастието, реална е любовта, реално е общуването. Затова знай, че страхът винаги преминава, винаги. Той е емоция, а емоциите са мимолетни.
Засега се опитай просто да го разбереш, както казах, опитай да го проследиш като наблюдател. Като дойде пристъпа - не се страхувай от самото му идване (страха от това, че има пристъп е 90% от изживяването), кажи си - и друг път съм оцелявала от това, и просто чакай да отмине. Като се срещаш с хора, не се притеснявай за начина, по който се държиш, бъди си каквато си - дори и притеснена, такава си в момента, никой не те осъжда, никой не ти се подиграва. Дори да те е страх от излизане, излизай и не се страхувай за това, че ще се разтрепериш или краката ти ще омекнат или че ще ти се завие свят - какво от това, ще го преживееш. Ще го преживяваш известно време и ще премине. Само не го избягвай, не бягай от страха, от 'страшните' ситуации, а се впускай в тях!
| |
Тема
|
Re: ом
[re: Oм]
|
|
Автор | мими (Нерегистриран) |
Публикувано | 13.06.05 20:26 |
|
Всичко, което пишеш е много готино и полезно. Интересно ми е какво е мнението ти за антидепресантите
| |
Тема
|
Re: ом
[re: мими]
|
|
Автор | Oм (Нерегистриран) |
Публикувано | 13.06.05 21:06 |
|
антидепресантите отлагат проблема, но не го решават. а с отлагането проблемите се задълбочават. все пак ти не искаш просто да се отървеш от симптомите, а да си решиш проблема дълготрайно, нали?
| |
Тема
|
Re: ом
[re: Oм]
|
|
Автор |
petarst (непознат
) |
Публикувано | 18.06.05 15:42 |
|
Хубави съвети. И е хубаво да общуваш с хора, посветили се на служене на общото, каквито виждам тук. Предлагам пак да използваме чат стая в http://paltalk.com, където да си пускаме музика, а също и да уговаряме срещи сред природата - най добре на планина.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | (покажи всички)
|
|
|