Има ли нужда да се лекуваме, ако това води да увеличаване на болестите и болните? Нима сега в началото на 21 век болните и болестите не са повече от всякога? И то при наличието на традиционна, нетрадиционна, биоенергийна, китайска, и т.н медицини?

Проблема идва оттам че всяка болест е зов за помощ на Душата на човека. Тя се дави в морето от бездуховност и нейният вик се материализира в някоя болест. Но тъй като ние сме глухи, вместо да чуем нейният вопъл и да го разтълкуваме, ние се опитваме да го подтиснем (т.е. да се излекуваме).
Но като следствие се получава т.нар. явление "миграция на болестта" и заболява някой друг орган, и т.н.

Получава се един омагьосан кръг изход от който е единствено смъртта.
Какъв е изхода - да се откажем от всички опити да "лекуваме" тялото, а да се обърнем към Душата на човека, да се научим да разчитаме нейните послания.
След това остава единствено да й дадем това което й липсва.

Най-често това е любовта в многобройните й проявления - любов към партньора, децата, майката, врага, учителя, природата, Бога, себе си и т.н.

Има ли панацея - да.
И тя е дадена преди 2000 г;:
"Да възлюбиш Бога и ближния като себе си" е казал Христос
... и ще бъдеш вечно здрав, няма никога да познаеш що е болест, добавям аз

А вие какво мислите по повдигнатия въпрос?

Съгласен съм. От доста веме в темата за Лазарев ги говорим тези неща. Предполагам, това ще е медицината на бъдещето. Сегашната алтернатива беше, вътрешната енергия. Т.е., пренасочването и в тялото и нейното използване за самолечение. Това беше най- добрия метод, в предвид развитието на съзнанието. За нататък, ще се използва цялостното харнониране на ниво душа. Т.е., ще изхождаме от по- високо. Издигането на съзнанието като цяло, ще го позволи.

Аз мисля, че обобщаваш прекалено много. Разбира се, че трябва да се обърнем към душите си и към любовта, но ако се "откажем от всички опити да лекуваме тялото" (както ти предлагаш), може да не успеем "да стигнем" до душата. Представи си дори една настинка или вирусна инфекция, които не са тежки заболявания, но имат 1-2 дни, в които наистина се чувстваш зле, и в които тялото ти има нужда от помощ (дали ще подходиш към тази помощ с лекарства или с глад е друг въпрос). Аз в такива случаи давам помощ първо на тялото, а после търся причините, които са много по-дълбоки от чисто физиологичните обяснения.За мен самата, тялото трябва да е в сравнително добра кондиция, която да позволява обръщане към душата.
Виж ,при хронични или не толкова остро протичащи заболявания, съм напълно съгласна, че човек трябва да лекува паралелно и душата си и да търси причината за болестта в пластовете, стоящи над физическото.
Поздрави
Дара

Здравей Дара
Напълно съм съгласен с тебе, но мисля че не си разбрала добре това което съм искал да кажа (или неясно съм се изразил)
Тялото по принцип не може да бъде лекувано, защото не е болно. Болестта не е проблем, а симптом, болна е Душата. Затова е възможно да бъде постигнат реален ефект върху тялото, само ако бъде изцелена именно тя.
И ако в тези един два дни на инфекцията, закоито говориш, когато страданията са най-силни, човек не се замисли какво в него е предизвикало настинката, шансът да го направи след това е минимален. Сигналът който ни изпраща Душата е изпуснат. Но напълно разбирам, че ще изглежда жестоко, ако в момента, в който пациента страда, му говорим за Душата, добрите мисли и лошите постъпки. Това обаче се нарича ДАО.
Друг е въпроса за случаите, които са приоритет на “Спешно отделение” и трябва да се спасява живота на човека – тогава са необходими неотложни действия за спасяване на тялото

Да, но защо трябва да се чака бъдещето, когато знаем, че има само един момент във времето, в който може да се направи нещо и той е СЕГА. Ето, методологията на изцелението е ясна, Лазарев е говорил по въпроса, мнозина западни автори също. Има ли някаква пречка всичко това да се приложи именно СЕГА?

Здарвей. Любо.
Посочих ти примера с грипове и настинки, защото са сравнително леки , много разпространени заболявания, а и имам достатъчно опит с тях:))
Та аз за себе си знам, че в първият ден не мога изобщо да си събера мислите, и всичките ми мисли идват в следващите дни, т.е. нямам усещането, че съм изтървала момента, и повече не мога да се върна към него, ако не се "замисля"
още веднага.
Дори моментът , непосредствено след оздравяване за мен е много по-ползотворен, защото се чувствам много по-отворена.
Би ли споделил от собствения си опит, в какви случаи си успявал да елиминираш симптома, изразен чрез тялото, лекувайки болната душа?Интересно е.
Поздрави
Дара

А, ти от къде знаеш, че не го прилагаме?

"Нашето тяло представлява устойчива информационна структура. Има два вида информация:
1. Божествена. Тя излиза извън рамките на пространството, времето и материята. Усещаме я чрез чувството на любовта.
2. Човешката, както и Вселенската, като цяло има конструкция, т.е. по определен начин е ориентирана в пространството и времето. Информацията е векторното понятие. Колкото по-голяма е плътността на новата информация, толкова по-голяма е степента на дестабилизиране на информационната групировка. Казано просто - за неподготвен човек новата информация може да бъде опасна. За това носителите на нова информация обикновено са имали печална съдба. Новата информация обаче идва не само чрез друг човек. Всяко дестабилизиране на тялото и духа представлява взаимодействие с нова информация. Затова тези, които много са боледували, преживяли са много нещастия в живота си, намирали са се на границата между живота и смърта , изпитвали са мъки - духовни и физически, са били по-мъдри от онези, на които не се е случвало подобно нещо. Повишената стабилност на човешките ценности спомага за увеличаване на гордостта. Такъв човек трудно възприема нова информация."
Диагностика на кармата - 5-та част - С. Н. Лазарев

А вие какво мислите?

Всяко мото е "рамка", а аз предпочитам картини без рамки ...

Радвам се, че е така, по думите ти личеше още в самото начало