.. най-вече, не насочения към вас, а този, който вие самите изпитвате?
Аз самата съм се занимавала с една от най-динамичните съвременни психотерапии, която работи върху психиката посредством тялото. И там (а не само там), една от основните тези е да се реагира своевременно и подобни импулси да не се задържат. Всичко е добре, на аз установих за себе си , че понякога прекалявам в "изявата", неусетно минавам границата, отвъд която гневът вече го няма и резултатът после изобщо не е гот
Бихте ли споделили начинът по който вие реагирате?

Az hodih na psihoanalitik. Tq priloji metoda na teatralnata postanovka- vseki edin neizqsnen moment(estestveno svyrzan s izqvata/ podtiskaneto na gneva) da go izigraq taka kakto e bil(moqta reakciq i syotvetno na drugata strana). Sled tova izvlicha esenciqta na sybitieto i obobstava ot gledna tochka na "agresora". Neveroqten rezultat ima kogato poglednesh prez ochite na drugiq i kogato vsystnost se okajesh zritel. Pone za sebe si moga da kaja, che podeistva v desqtkata- cqlata agresiq(podtiskana/ izqvqvana) se izpari. I nai- vajnoto e, che tova e edin ot nachinite da opoznaesh sebe si, da namerish pokoi v dushata si. A sled tova... mojesh da se zanimavash i s joga, i s meditaciq, i s Lazarev, i t.n.

Добре, това с психоаналитика, считаш, че е решило проблема ти с гнева веднъж завинаги ли или нещо не съм разбрала? Ситуации много, създават ни се, за да се справим сами с гнева. За мене е важно да се самонаблюдавам постоянно и в момента, в който започна да усещам, че може да се прояви вследствие някаква ситуация, насочвам вниманието си към нещо друго. В началото не е лесно, но се свиква. Започва да става автоматично. Не е на 100%, но то ако успеем да запазваме самообладание винаги, значи сме постигнали и хармонията.

Пробвала съм един друг начин. Когато усетиш, че гневът се надига, намокряш ръцете си със студена вода и навлажняваш скулите на лицето. Помага.

Въпросът е дали гневът да се излее (своевременно и адекватно на ситуацията, а не да излееш вдичко насъбрано върху някой, който с нищо не е заслужил това), или да се канализира в друго изживяване. По-динамичните психотерапевтичните практики (доколкото аз ги познавам) препоръчват първото, защото според тях веднъж появилата се емоция, дори и по-късно потисната, не изчезва, а се складира и само чака момента.
Дали насочването "към нещо друго" не води до изтласкване на гнева, а не до трансформацията му в друга емоция. А това са две съвсем различни неща. Изтласканото не е унищожено, а само е станало по-недостъпно за съзнанието.

Ne, ne mi e reshilo problema zavinagi. Posochih, che e edin ot nachinite za pyrvata krachka, a sled tova izbor ima mnogo
Psihoanalizata e polezna kakto vsichko drugo, stiga chovek da ima jelanie da se promenq, da e otvoren kym sveta i metodite(alternativni, ezoterichni, tradicionni).
Vajnoto e da se nameri nai-dobroto za konkretniq tip chovek. Opitai se naprimer da dadesh takyv syvet na nqkoi, koito osven hapcheta nisto ne priznava i sama se sestash kakvo ste ti otgovori

О, аз имам такава опитност, с човек, който само хапчета признава, най-лесно му е. То, между другото, понякога мисълта, че хапчето ще помогне, повече въздейства от самото хапче. Върви приказвай, че хапчетата докато помагат на едно, увреждат друго.

Трансформирането на сътоянието в момента на зараждането на гнева е важен за мене. Не да се подтиска гнева, а да се излее насъбраната негативна енергия под друга форма.

А каква е другата форма на изливамне на гнева?

За мене пък въпросът стои в това - да не се допуска натрупването на негативна енергия, която да се излее като гняв. Аз написах мнението си на ipm, а то всъщност беше отговор за тебе.

За мене винаги е по-важно поддържането на вътрешно състояние, което не предизвиква гняв или поне рядко и не опустошителен. Човек, който е с будно съзнание, знае кога да медитира, за да се хармонизира. Това е пътят, според мене.

Аз казах изливане на негативна енергия, не на гняв. За мене гневът е един израз на негативната енергия.

Ами, колкото и странно да звучи, аз пея и по този начин се разтоварвам. За мене пеенето е медитация. Всичко може да е медитация, в зависимост от това как го правиш, доколко успокояваш ума си.

или по точно за това, че всеки постъпва според собствения етап на развитие. Гнева и страха са агресивни емоции, на тях обикновения човек трудно се противопоставя. Методи колкото искаш - медитации, психолози, но най-важното си остава вътрешният мир и хармония или както казва Дейл Карнеги "да запазим вътрешния си мир в суматохата на съвременността".
Четох няколко твои мнения и искам да ти кажа, че изключително се радвам на хора като теб със стремеж към самоусъвършенстване. И понеже си падаш по книжките както забелязах ти препоръчвам "Селестинското пророчество" на Джеймс Редфийлд. Всичко там е толкова елементарно описано и толкова увлекателно, че почти не се съмняват че ще ти хареса.
Чао:)