всъщност, намесва се нещо, което ти дава отговора наготово. все едно какво име ще му дадеш.
някои му казват намерение някои висш аз , каквото ти дойде на ум.
все едно , името е грешно.

ти можеш само да го приемеш, или да се съпротивляваш, докато нещото не те плесне здраво и после пак тръгваш по начертания път.
винаги е така.
и Башар го казва.

"Ако веднъж си решил, че имаш нужда от меч, носи го цял живот" Конфуций

На тоя отговор наготово аз му викам озарение и съм свикнала с него от млади години.
Оттогава знам, че отговорът наготово е абсолютен и неизменно верен, докато отговорите на ума, базирани на логиката, са изменчиви в зависимост от постулатите, от които са тръгнали разсъжденията.

Понеже науката разчита на логиката на ума, вързана с фактите, които пък се променят, цатова на науката не може да се разчита.
Но на озаренията не само че може, но и трябва.

И затова аз мога да говоря само за неща, получени чрез озарение. За останалите неща просто казвам, че не знам, още не съм получила информация. Не че не мога нещо да кажа, защото умът никога не оставя празно място в неговото си знание, но знам, че отговорът е от ума и следователно некачествен.

Той погледна цветето и стана цвете край пътя

В конкретна реалност някои неща са предопределени и изборите са ограничени.

(т.е. вратата зависи от външни фактори)

Да, ама пък може да прескочиш в друга реалност, където изборите не са ограничени.
Всъщност аз цял живот точно това се опитвам да правя - от реалност с ограничения да прескоча в реалности с по-малко.
И успявам май...

Той погледна цветето и стана цвете край пътя

И аз така правя, но само в една реалност успявам да съм с материалното тяло, а ми се струва, че тя е важна, особено ако има прераждания.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И кво стана с тие орбити?

Ми те реалностите с материално тяло са безброй, а освен това материалността на тялото има безброй градации.
Примерно можеш да си в това същото материално тяло и в безчетно число реалности с него, не знам защо си решила, че е само една реалността.
А сега влизаме в 4Д реалност, в която мматериалното тяло става по-малко материално, времето и пространството по-гъвкави и по-малко детерминирани, всичко става по-течно - обаче все още си е материално и ще бъде материално още бая прераждания.
Нищо не се променя с щракане на пръсти за една нощ - не че не може де, ама хората по правило предпочитат процесите, защото учат в тях, а процесите изискват време.

Та що са прераждания пред нас - все могат да са в материални тела..ама едно е негъвкаво, детерминирано за остаряване и с много ограничители материално тяло, друго е така по-гъвкаво в пространството,времето, здравето, възрастта и т.н. тяло.

Той погледна цветето и стана цвете край пътя

Тогава проблемът е, че аз не мога да съм с това тяло в други реалности и не знам някой да го може. Ти да не би да смяташ, че го можеш?

Допускам, че е възможно да съм с материалното тяло в сън, например, но не се получава.

Кои орбити?

Ние непрекъснато се преместваме от една реалност в друга милиони пъти в секундата. Това възприемаме като време. Точно обратното е - ние не можем да стоим в една и съща реалност, така сме създадени, да се местим, местим, прескачаме, прескачаме, прескачаме - никой не може да влезе в една и съща реалност два пъти.
Но реалностите в които се движим, се отличават толкова леко една от друга, че си мислим, че сме в една и съща реалност - ти си се преместила в различни реалности толкова пъти досега, че даже няма как да се изпишат като число. Тялото ти толкова пъти се е променило и е сменило клетките си, че вече изобщо не е същото, отделно и то се е движило и променяло, за кое точно тяло си говориш?
И за кои реалности?
И то всички тела са материални, ако говориш строго за физическото, то за кои реалности не можеш да бъдеш с него? В осъзнатото сънуване и подобни ли?
Ми, ако започнеш да влизаш там с някое от другите си тела и се научиш да си в състояние на съзнание, бидейки примерно само в астрално тяло, което аз не мога засега, то защо точно ти е физическото тяло?
А и физическите тела се променят в тая епоха, и ДНК се освобождава, и телата стават по-различни от преди, и светлинно тяло се изгражда, и ...
А пък аз най-много харесвам на Башар тезата, че ние не се намираме в тялото си, а тялото се намира в нас. И идеята за излизане от тялото е всъщност преместване на фокуса на вниманието от това да гледаме извътре от тялото през очите си, другаде.
А това вече аз го мога, верно, не е застопорирано, но от дете мога да гледам от друг ъгъл...и на практика всички го можем.

Той погледна цветето и стана цвете край пътя