Може би, но цената му е твърде скъпа понякога от тук... Иска ми се да знаех това преди няколко години докато плъосках теми за тибетската тантра и вътрешният огън насам, натам... Поне сравнително трудно се намира инфо за практиките, та едва ли някой се е прецакал...

Always, someone,
somewhere is fighting for you.

на кое му е скъпа цената?
моето наслаждение ми излиза напълно безплатно

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

На някои от тях хихи
Готино че твоето е от тези които не се плащат, те са винаги за препоръчване. :)

Always, someone,
somewhere is fighting for you.

истинските неща са напълно безплатни
а с неистинските ще се наслаждаваш, ама до време

Той погледна цветето и стана цвете край пътя

Китайците са разбирали огъня в даден период от времето си, доста по-добре отколкото повечето европеиски системи или от тези наоколо окултисти/херметици/кабалисти/алхимици и т.н.

Няколко простички идеи, Огъня там(Ли е триграмата, популярен превод е "вкопчващото се") е събитие, не е субстанция. В Херметизма има идеята, че огъня е едва ли не предмет, две кофи огън, бъркаш докато заври и бум - алхимия!В Китай идеята е била за събитие, нещо което става когато всичко е напаснато и точно, и няма как да продължи вечно, в естественото си положение то гори ресурс(дърво, хартия, или каквото и да е).

Тук можем лесно да дадем хора които светят силно привидно от раждането си като се създава впечетление, че не е имало дълга подготовка за това, нито че се хаби ресурс. Но ако обърнем внимание колко много от тях казват, че за да се стигне нещо такова се искат десетки прераждания преди това подготовка, нещата започват да изглеждат различно.

Огъня като триграма се характеризира с това че при него хората започват да се виждат един друг.

Тааа тази базова идея, някои ако иска да свети ще гори ресурс. От тук нататък въпроса е от къде идва ресурса. Някои хитряги светят с огън от горните аспекти, хитър номер, защото на практика няма как да свърши. Други намират допирни точки с голяма част от човечеството и светят от там уж, но на практика това е Земя, не е Огън. Тибетците с тяхната тантра, са направили две неща. Едното е че са стигнали невероятни нива на светлина с практиките на вътрешният огън, другото е че са горили собствения ресурс на физическото тяло, водещо до съсипване на тялото колкото по високи нива на блаженство се стига(кратка справка колко е средната възраст на практикуващите тумо и колко са здрави за възраста си би пояснила тук).

Мисля че при практики и излъчвания базирани на огън, тази база не може да се прескочи, от някъде ще се ползва ресурс и огъня ще спре като свърши. "Безплатните" системи, просто са намерили хитъри начини за заобикаляне на това ресурса да идва от физическото тяло, което също си има своята цена(например много по малък шанс за Сидхи и други подобни, понеже потоците с които се разполага рядко са достатъчно дълбоко влезли във физическото).

Истински... Зависи как дефинираме думата предполагам, някой да се опитва да обясни на тибетците че тумо е лъжа, едва ли ще стане, звучи хубаво но на практика няма да знае какво всъщност казва. Докато те знаят цената...
А да кажем че системите които не използват наш ресурс за да горят за "истината" също е рисковано, много от тях се усещат приятно, но практически не вършат горе-долу никаква работа освен да мацат над вече получените неща. Та въпрос на гледна точка предполагам...

Always, someone,
somewhere is fighting for you.

Всичко е събитие, Ошо неслучайно настоява да говорим за себе си в глаголи, а не в съществителни.
Аз съм "движа се", Аз съм "светя", не аз съм светлина...та не само огънят, всичко е "събитийвам се"...

А парадигмата на недостиг е върховно недоразумение, от което най-много си изпатиха хуанистите май.
Башар примерно казва, че винаги има изобилие от всичко, ако ти имаш някакъв недостиг, то ти имаш изобилие от недостиг.
Разбираш ли?
Не недостиг на изобилие.
а
Изобилие от недостиг.

Енергията е безкрайна, безгранична, навсякъде и много повече, отколкото изобщо можеш да употребиш, каквото и да правиш, откъде накъде тогава в море от изобилие продължаваш да изпитваш несотиг и да си къткаш я светлина, я енергия?...

Всичко е в такова количество, че да се убиеш, не чожеш само да куснеш колкото лъжичка от океан, а ти пак не стига и не стига...нещо е запушено, че да не стига.
С някое убеждение е запушено.

Той погледна цветето и стана цвете край пътя

Да бе, ама е на теория един вид... В смисъл, забелязала ли си колко малко от хората които дават така нещата могат да направят нещо различно от останалото население(занимавал съм се с шантави системи, от хора преподаващи телепортация, телекенеза и какво ли още не и всеки от тях винаги дава нещо радикално различно, никъде няма идеята, "ами просто си седим и то с изобилието ще дойде", най-малкото поради очевидната причина че милиарди просто си седят и то не идва).

Като думички е готино, но за мене това е идеята, че нещата прокарани като пътечки в масовото съзнание идват лесно. Което е така, няма спор, стотната маймуна и т.н. но това значи че никога няма да сме първи в нищо което си струва, ако стъпваме само на това, а ако искаме да се проявим като предната линия, то ние трябва да пробием път, това няма как да е изобилно и лесно, просто защото не е още проиграно.

За мене важното е да можем да видим нещата различно, защото по-голямата част от човечеството и без това много силно проиграва всичко базирано на стандартните прокарани пътечки горе. Само че има още много, ако вярваме на искараните системи в момента човечеството работи с горе-долу нищо от съществуването. За съжаление мръдне ли се извън проиграните неща изобилието изчезва и пътя става труден, защото източника се учи с нас на тях... Ако някой казва, че е лесно не е на тези пътища, от това което съм виждал до момента.
В което няма нищо лошо, въпрос на избор.

Always, someone,
somewhere is fighting for you.

Ти избираш да я държиш в графата на теориите.
А колко са хората, които реализират, това теб просто не те интересува. Когато ти лично почнеш да реализираш, се преместваш в реалност, където повече хора я реализират. Ти избираш да седиш в реалност с малцина реализиращи и да зяпаш насам натам кой какво прави, вместо да реализираш, очевидно поради някаква причина ти харесва ролята на наблюдател и цъкащ отстрани с език.

то ние трябва да пробием път, това няма как да е изобилно и лесно, просто защото не е още проиграно.
Башар би казал - щом така си решил...ако решиш, нещата могат да бъдат трудни, ако решиш, ще са лесни, ти избираш!

Само че има още много - постулат
защото източника се учи с нас на тях - съществуват безброй много научени цивилизации и на източника му е все едно и приема всички еднакво - с едни се учи по лесния начин, с други се учи по трудния начин, с трети вече е научен, с четвърти още не е почнал - всичко съществува и източникът е навсякъде, дал възможност на всеки да избира и съпреживяващ с всеки различна перспектива на битието.

не е на тези пътища, от това което съм виждал до момента
виждаш онова, в което вярваш, не е вярно, че да видиш значи да повярваш, истинското твърдение е - да повярваш значи да видиш, смени си вярата и ще видиш другояче.

Той погледна цветето и стана цвете край пътя

Повечето от тези системи съм ги подържал докато постигнат резултат, не бих казал че наблюдавам насам-натам "кой какво е реализирал", не бих ги търсил ако нямаше да ги пробвам. :)

И единствените от тези за които е писано в клубовете(за някои от най-силните не сме и писали) които не изкарах до края бяха изумрудените очи на дракона и телекенезата. Първото защото имах причини към края да вярвам, че просто не работи както го дават, второто защото иска твърде специфични обстоятелства и действия които в момента ми е трудно да му дам макар че съм доста сигурен,че ще проработи и някой ден ще го пробвам ако имам наличните неща.

Всичко останало е давало плод, иначе темата би било излишна.От моя гледна точка пишем,какво се прави, ако човек иска реално разширяване, не хубави емоции/вярвания/разбирания които не водят до горе-долу нищо. Като го пиша от собствен опит който за мене е дал резултат в много направления.

Вярата... Мда ще повярвам че мога да летя например и на следващия ден ще мога да летя. Ами направи го, като те видя да подхвърчаш из българските улици ще повярвам веднага, че вярата е необходимо и достатъчно условие за постигане на нещо.

Вярата е горе-долу най-ненужното. Ако си си направил всички стъпки по пътя вярваш или не ще стане, ако не си, вярваш или не няма да стане.

Май Пратчет обясняваше надълго и нашироко как това че не вярваш в един тигър стоящ пред тебе, по никакъв начин на това положение няма да го спре да те изяде.

Always, someone,
somewhere is fighting for you.

Абе не е така, всъщност, като се замисля. Карай, съгласен съм с тебе, и за това че ние решаваме в какво ще вярваме в крайна сметка и за другото. :)

Always, someone,
somewhere is fighting for you.