“Този свят с войните и бедствията си никога няма да се промени, той винаги е съществувал и винаги ще съществува, просто аз се местя в друг свят.
Била съм в първи клас, преминавам го и отивам във втори, първият клас не спира да съществува, той си остава там и други първолаци се пържат в него, просто аз завършвам гимназия и излитам във висше учебно заведение,”

Премествайки се в новия свят, ако не помним войните/ а наскоро установихме, че ни е проблем помненето на предишно съществуване в други светове/, как ще познаем мира? Или радостта и извънземните, ако не познаваме тъгата и земляните?

Идеята за класове, нива, низше и висше си е удобство, но само ако помним, че се стремим не към по-висок клас за да не се „пържим“ в 1-ви, а за да постигнем цялото.

А докато заявяваме, че се местим в друга реалност без войни и пр., не осъзнаваме цялото.

Т.е. магията не е да се качим в колата и да я караме без да познаваме чарковете и, а да се слеем с всеки неин чарк, с цялата кола – ние да сме колата./ също и за телевизора- не да сменяме програми и честоти, а ние да сме телевизора/

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Премествайки се в новия свят, ако не помним войните/ а наскоро установихме, че ни е проблем помненето на предишно съществуване в други светове/, как ще познаем мира? Или радостта и извънземните, ако не познаваме тъгата и земляните?
Ние може и да не помним, но висшият ни аз помни всичко, не го помни само настоящата ни личност. И ако случайно наистина нито една част от нас не помни нищо, това причина ли е да не вървим нататък?

А докато заявяваме, че се местим в друга реалност без войни и пр., не осъзнаваме цялото.
Откъде точно извади тази логика? Значи да си стоим в свят на войни, защото тук сме били помнили цялото ли, защо си решила, че тук го помним и затова по-добре да си стоим тук?

Най-вероятно трябва да търсим радостта не във висши светове, а в прости неща като да вадим вода и да носим дърва

Когато спреш упорито да говориш от множествено число и да налагаш върху другите собствените си разбирания, ще прогледнеш, че светът е пъстър и многообразен и че което за теб е правилно, за друг може да не е. И обратното. Търси радостта, където само предпочиташ, но не налагай собствените си предпочитания на мен в случая.

С други думи решението е в овладяване проявлението на енергиите тук и сега.
Действай.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

„Когато спреш упорито да говориш от множествено число и да налагаш върху другите собствените си разбирания, ще прогледнеш, че светът е пъстър и многообразен и че което за теб е правилно, за друг може да не е. И обратното.“

Така е. Но нали наскоро коментирахме, че през повечето време мислим и говорим само за себе си и собствените си интереси. Добре е от време на време да се усещаме като част от нещо пи-голямо, част от група хора, от общество или даже Вселена.
Как иначе практикуваме ставането на цвете.
Каквото и да усещаме, мислим или кажем, някой вече го е усещал, мислил или казвал.
Смятаме, че сме различни и уникални, но е факт, че имаме много сходства с останалите хора, животни, растения, даже звезди.

Нали харесваше принципа:“каквото горе, такова и долу“.
Как се връзва той с идеята за изстрелване във висша реалност и пърженето в 1-ви клас?
Все едно да кажем, че възрастният човек е нещо по-висше от бебето.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Нали харесваше принципа:“каквото горе, такова и долу“.
Как се връзва той с идеята за изстрелване във висша реалност и пърженето в 1-ви клас?
Нещата са И-И, не са или-или.
И едното е валидно, и другото.
Всичко съществува едновременно и всичко съществува тук и сега. Нали не мислиш, че докато ние се пържим в първи клас, в същото това време не съществуват същества из другите реалности, как се връзва това с принципа? Ако ти се пържиш в първи клас, има ли същества, които вече са взели диплома за средно образование и щъкат из съвсем различни реалности - да или не?
Ако е да, то с какво е по-различен тоя факт от принципа горе-долу? Ако е не, значи си убедена, че ние сме върха на съзиданието и никога няма да отидем по-нагоре, защото долу има пържещи се.
Не разбирам кой точно постулат те кара да седиш и да се пържиш - идеята, че няма как да има пържещи се и реещи се?

Все едно да кажем, че възрастният човек е нещо по-висше от бебето.
Кога съм твърдяла, че висшистът е по-висш от първолака? Те просто са различни. Битието е мозайка и всяка една част е равна на всички останали, независимо в коя част от мозайката се намира. Просто на човек като му дойде времето или му омръзне да учи буквите, или като ги научи, следва нещо друго.

Не ти разбирам постулата, верно вземи го формулирай, какво не ти дава правото да минеш във втори клас? В живота не е ли същото - има бебета, има възрастни, има първолаци, има доктори на науките, какъв ти е постулатният проблем тук?

казвам, че каквото горе, такова и долу, т.е. важно е какво правим, независимо къде сме
Някои даже казват, че не е важно какво праим, важно е с какво намерение го правим, защото едно и също действие, но приложено с различно намерение, води до различен ефект. Така че важно е не толкова какво правим, а е важно как се отнасяме с Цялото.

Той погледна цветето и стана цвете край пътя

Добре е от време на време да се усещаме като част от нещо пи-голямо, част от група хора, от общество или даже Вселена.
Непрекъснато се усещам така.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

„Нещата са И-И, не са или-или.“
Всъщност нещата са едновременно И-И + Или-Или.

„Не ти разбирам постулата, верно вземи го формулирай, какво не ти дава правото да минеш във втори клас?“
Точно защото сме едновременно във всички класове, няма нужда да отиваме другаде за да сме уж в друг клас.

Обаче вселените са изградени от постулати, както къщите ни от тухлички. Само че една купчина от тухли още не къща. Раждаме се с купчина от тухли, а после добавяме още и си строим къщи.

именно заради това понякога е точно да говорим в множествено число, отделно, че понякога е и полезно за индивидуалността ни/ гледаме да не я губим обаче/

Всъщност нещата са едновременно И-И + Или-Или.
е да де, и след като всичко е едновременно, то И-И го обобщава

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Раждаме се с купчина от тухли, а после добавяме още и си строим къщи.

Ти можеш ли да кажеш кои тухли са вродени и трябва да си ги носим и кои сме придобили оттук оттам като репеи насред полето сме ги забърсали, докато щъкаме насам натам?

В смисъл, ако река да се съглася, че съм дошла с определена програма и набор постулати, как да отлича кои постулати са ми от рождения набор и кои са ми безмислено закачени впоследствие и само пречещи ми даже да си изпълня рожденната програма.

Той погледна цветето и стана цвете край пътя