Много интересен текст за прехода

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Е, да – непрекъснато се намираме в процес на преход и промяна – еволюционно или революционно, осъзнато или неосъзнато.
Номерът е и да намираме някакъв що годе смисъл и да си поддържаме мотивацията.
Традиционните човешки ценности като любов, семейство, деца, кариера, пари и пр. са ни достъпни, пък с другите светове е по-различно:)

Прочете ли текста?

Той погледна цветето и стана цвете край пътя

тук поне сме на едно мнение

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Прочетох я.
Помислих, че искаш да заделим малко енергия, да говорим за преходи и казах, какво мисля.
Теб какво те впечатли в статията? Откри ли нещо ново и дискусионно?

Допълни нещо тогава

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

как да допълня? напоследък с кайли очевидно сме на различни вълни и на каквито и допълнения да съм способна - те срещат твърд отпор. имам усещане за циклене.

бих казала, че традиционните засегнати от теб ценности - дори да не са ни фокус - са не отменими, и да се правим, че виче ще сме на друго космическо ниво и заради това те вече са ни твърде ниски и не ни касаят ми се струва глупаво. също пък - хората, които се ограничават само с тях стават влакове на релси, което пак не е добре.

изобщо съм против релсите и релсовото движение и винаги съм била - били те традиционни, или космически, башаровски, кастанедски. и така.

Вярно, циклим си, но какво от това.
Бих казала, че така навлизаме по-дълбоко в нещата, разширяваме ги, осъзнаваме ги.

През повечето време сме заети със себе си, с работата си, със задачите си.
Заделяме и по малко време за нещо по-голямо от нас, общо за повече хора, за планетата, за вселената.

За прехода бих казала, че това не е еднократен акт. Непрекъснат процес е. Не е необходимо да се стремим към края му, защото такъв няма.

Най-вече наличието на високоразвити същества, които се въртят около нас в желание да ни помогнат.
После, че нещата се очаква да се случат тази есен, от много места се появява инфо, че тоя септември ще бъде много решаващ и ще създаде обрат.

Той погледна цветето и стана цвете край пътя

Хем си срещу релсите, хем отхвърляш всички нови варианти и точно тях наричаш релсови?
А старите тогава не са релсови ли, т.н. традиционни ценности?
Т.е. традицията не е релса, ама новите идеи са релсови, интересно.

Ти какво предлагаш да се прави, вместо да се работи с Башар, Кастанеда или който и да било друг, какво да се прави, аз съм си намерила начина, работя с тях, а ти отхвърляш тоя начин, отхвърляш релсите, тогава как работиш ти?

Той погледна цветето и стана цвете край пътя

Ами той преходът не е еднократен акт, ама има отправни точки в него. Случват се изблици веднъж на няколко десетки хиляди години, сега сме попаднали или сме се родили нарочно във времето на един от тези изблици, избухвания, разкъсвания.
Да се правим, че нищо интересно не се случва на земята и в глобален мащаб, не значи ли да изпуснем времето, в което нарочно сме се родили?

Той погледна цветето и стана цвете край пътя

Оле, оле, циклим си,
Обстоятелствата нямат значение, само вътрешното състояние има значение.
Аз си извличам ползи от това, което ти наричаш циклене, например, понеже не мога да те убедя нещо, намирам собствените си слабости и се опитвам да ги преодолявам.
Освен това наблюдавам как известни идеи се възприемат от хора, които не са им фенове, всичко носи полза в крайна сметка.
Да кажете, че си циклим, означава да дадете негативен смисъл на някакъв факт, а всичко е създадено без смисъл, ние му придаваме смисъл, каква е ползата от негативната окраска на нещо си?

Дори цикленето е част от процеса в крайна сметка, но аз не цикля, аз използвам хиляди различни подходи да ви убедя, че нещата имат и друг смисъл, освен оня, който му придавате в релсите. Поне да покажа различна гледна точка, да посея семенца на нещо различно. В камениста почва.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Така, моята гледна точка
Извършва се преход, човечеството и земята се намират в много особена точка, в която всички стари структури се разклащат, природните и обществените аномалии и катаклизми имат един и същи източник - настъпването на нещо ново, изравняване на планетата с нещо особено и силно енергийно, както искате, така го наречете.
Така или иначе от моя гледна точка се извършват все по-бързи промени на планетарно ниво, затова търся непрекъснато информация и си изяснявам нещата.

Доколкото разбирам, според вас нищо такова не се случва и е хубаво да си караме, както преди, без да се вълнуваме особено от глобално случващото се?
Това не разбрах?

Той погледна цветето и стана цвете край пътя

съвсем друго казах относно релсите и то важеше и за традиционните, и за космичните ценности.

хайде пак:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

А, Башар не яде, не спи и цялата им раса е такава.
Преди много време са яли някакви семена само, но от столетия май не ядат.
Космическите им кораби не са машини, както ние си ги представяме, а са по-скоро висшите им азове, живи са, мислещи и в тясна връзка с тях, никога не съм чувала кой и как се строят, но кой знае.

Та - ако наистина минаваме в 4Д измерение, в четвърта плътност, не се знае каква ще е необходимостта от ядене и спане. то прилича малко на това да учиш за телевизионен техник и после да се окаже, че новите телевизори нямат нужда от техници, навремето София беше пълна със сервизи, сега да си виждала някъде?

Навремето е имало и перачки, после имаше и обществени перални, там си носех чаршафите, сега няма, защото всеки си има пералня.
Навремето имаше телефонни автомати по улиците с 2 стотинки, сега няма.

Та ако традиционните ценности приличат на перачките, телевизионните техници и уличните телефони, наистина ли трябва да ги подсигуряваме или по-добре да се оставим отгоре да ни изнесат и извадят на горния свят, пък там да му мислим, на място...

Той погледна цветето и стана цвете край пътя

и обществени перални, и телевизионни техници имаме в квартала, и телефонни автомати - с карти, не със стотинки, но в болниците има със стотинки. аз дори ги и ползвам по предназначение изброените.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

интересно, аз не съм виждала нищо от това от десетилетия
Ми явно живеем в различни вселени

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Че ние вече го минахме прехода 2012, да не си го пропуснала :)? Аз вече съм у петото измерение и ви се смея през четвъртото :)...
Иначе текста не го дочетох, но или е на плеядинците, или на някои които се правят на тях. Плеядинците може и да са добронамерени, но като цяло вършат щети равностойни на противоположните им играчи. Но какво да го казвам, така като гледам ги изживяваш от първо лице...

И кое да им е различното на другите плътности?
Тук и сега си имаме радости и болести; мир и войни; прекрасни климатични зони и природни катаклизми.
Надали техниката и технологията са мотивацията за преходи.

Например няма време или времето не тече в една права линия.
Например можеш да подскочиш в пета плътност и оттам да се върнеш в трета, но в друг време диапазон.
Например нещата се случват мигновено, защото горните реалности са много по-гъвкави и не отива толкова време за създаването и развиването на процеса.

Той погледна цветето и стана цвете край пътя

Впрочем тук и сега е измерение от горните плътности, в трета плътност не можем да се закачим за тук и сега, непрекъснато сме изм времето насам натам, затова учителите настояват да се наврем тук и сега, Ошо само за това е говорил, щото тук и сега е горе на практика, не можеш да си едновременно в тук и сега и в трета плътност.

Той погледна цветето и стана цвете край пътя

Ами това „няма време“ е интересно.
Най-добре да сме някъде, където има всичко.
Според мен нуждата от други плътности и реалности идва за да отпаднат ограниченията на физическия и материалния свят.

Мисля си, че с „тук и сега“ идеята е да усещаме с всичките си сетива – така използваме и развиваме потенциала си.
Макар че хората, които искат да се мотаят другаде, вкл. в минало и бъдеще, изобщо не са длъжни да се съобразяват с духовни учения и учители.

Не знам откъде идва нуждата и чия е тази нужда, знам, че нещата така съществуват, спускат се отгоре надолу и после вървят отдолу нагоре, но първо са се спуснали от горните измерения в най-долното, нашето, това го говорят и индийците там с епохите, Кали юга и т.н., това го говорят и херметиците от Древен Египет, първо отгоре надолу и после наобратно.
Още в четвърто измерение времето става гъвкаво и странно, т.е. в това измерение, в което влизаме сега.
Например Башар изпитва време по съвсем различен начин, линейните сеанси, които прави тук, за него може да са утрешния първо, днешния след това, той не идва на тия сеанси, когато е уреченото от нас време, той идва, когато на него му е кеф, например днес е решил, че се чувства отлично да прави сеанс и просто цъфва в нашето време на тоя ден и час от 1988 година.
И без това обяснява странни неща, неговата цивилизация ессасани е създадена от сивите, които през 60-80-те години са отвличали земни хора, правели са експерименти с тях и са създали пет нови раси, една от тях е есасани, т.е. създадена по наше преме преди 20-30 години.
В същото това време те се намират на разстояние 300 години в нашето бъдеще, но в същото време при тях са минали 3000 години.
Те са тук и си отглеждат децата, създадени от сивите и човешката раса преди няколко десетилетия, така правнуците отглеждат прадедите си, които още са деца.

Най-добре да сме някъде, където има всичко.
Ами няма нямане на време, тук не можем да се откачим от времето, пък в четвърта плътност имаме избор, така че в четвърта има всичко, като си нависоко, можеш да се спуснеш надолу и да преживееш долните плътности, а самата ти знаеш, че е невъзможно трудно да се изкачиш от долната, за да преживееш горните.

Той погледна цветето и стана цвете край пътя

В тук и сега няма мислене, умът е орган, който е създаден да щъка назад и напред, но не може да съществува тук и сега, затова учителите настояват да спрем мисълта, не завинаги, но да се научим да я спираме, докато има мислене, няма тук и сега, сама ще го усетиш - като гледаш природа и си тиха и медитативна, спираш ума за частичка от секундата, после той се включва и почва да бръщолеви и обяснява - е това е планина, а онова река, дава имена, измисля им истории, определя местонахождението - и ти вече си в ума, не си в тук и сега. Оня кратък момент на немислене, на едно с планината, или ако вдъхваш аромата на цвете, един много кратък момент, в който не мислиш, а просто си едно с цветето - тогава си тук и сега.

Всички извънземни уважават земните учители, например Башар казва, че Исус, Буда и другите учители са представители на човешкия егрегор във висши нива на съзнание, единични представители, каквито всички ние трябва да станем.

Той погледна цветето и стана цвете край пътя

Аааа, аз неща болести, войни и катаклизми. Всяка жаба да си знае гьола и който накъдето го влече. Добре ми е в петото имзерение. Чакам шестото, че направо да се махам от тая реалност като цяло

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

„Чакам шестото, че направо да се махам от тая реалност като цяло“

Излиза,че 4 и 5 измерение са от тая реалност?
И има ли разлика за физическото тяло в тия измерения?

Четвъртото измерение е времето и е в тая реалност, пето измерение отговаря на четвърта плътност и към него вървим ние, простосмъртните, юнакът явно е с една плътност напред.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да, според Матрицата 5, висшият аз беше май на 6-тото. Той и Монро има някакво разделение и не си отговаряха май... Ако искаш да излезеш от тази вселена трябва да ги минеш всичките де и да стигнеш до последно :). Което и да е подред... Иначе май е по-правилно да се наричат плътности, защото са различна степен на материализация на все същата реалност. Те неслучайно са казали - умиране има отърване няма :)

Всички отиваме в четвъртото рано или късно... Като умрем... Не съм 100% сигурен защо Плеядинците лъжат за начинът по който това става... Де да лъжеха само за това де... Една от причините е че искат да вкарат в капан хората да останат на плътността на която на тях им изнася. Аз лично, на нищо по-малко от 6 не оставам :Р...

Добре, но нещата надали се случват като кажем: доскуча ми в това тяло и значи не съм в 1;2 или 3 плътност, ами съм в 5 или 6.
Имаме представа и желание за други реалности, но физическото тяло ли е това, което ни държи в тая?

Всъщност по мои наблюдения нещата се случват, точно когато ми доскучае извънредно много и си кажа - абе писна ми, изнисам се.
Поне при мен скуката работи най-много.
До гуша ми дойде и хоп, променят се.

Ние сме цялото, ние сме всичкото, изживяваме се според както решим. Вниманието ни държи, не тялото, човек е там, където е неговото внимание.

Той погледна цветето и стана цвете край пътя

Мога да се съглася че донякъде е 'скука', но не е тривиална скука. Човек може да му е скучно просто защото го мързи и не прави нищо. Трябва скуката да е продиктувана от това че не му е останало нищо да прави. Което в повечето случи е претенциозно изказване, затова и трябва да се докаже. Нали се сещаш, че тия приказки за кой на какви плътностите са шега. Човек първо трябва да умре, за да започне отново да се връща към по-дълбоките плътности. А когато умре повечето кръжат на най-близкото ниво, точно защото не им е наистина "доскучало". Искат отново да живеят или не знаят как наистина да 'умрат'. Първото е по-лесно за обяснение - искаш да изживееш нещо, да 'поправиш' нещо, чувстваш се неудовлетворен. Това всичко е показател за липса на достатъчно опит, и няма как да се самоизлъжеш поне там че го имаш. Следващата част, как наистина да умреш, май е по-сложната. И Монро и най-вече Матрицата 5 загатват какво става. Висшият Аз се фрагментира, което наричаме прераждане, но изглежда е доста по-сложно. Самият Монро всъщност май не разбира че не се среща с "Висши същности"(забравих как ги беше кръстил), а с вече 'умрели' части от себе си които не знаят как да излязат. Това е фатката - азът е разпокъсан на части всяка от които си изживява собствения филм някъде по-плътностите. На нивото на висшия аз може да се стигне, само ако всички се обединят. Т.е. някоя част трябва не само да освободи себе си, но и всички останали които са в капан по измеренията. Всъщност затова намериха Монро за специален. Но ако не се получи - следващия... Капанът който ни държи не е само физически, но и емоционален, умствен и т.н. Въпросът за Земята винаги е бил - защо е такъв огромен хаос тук и има практически от всичко? И отговорът на Матрицата 5, че е специално създадена с идеята да създаде такъв аз който може да обедени/смели всичко, е доста логичен. Авторът й подкрепя идеята за преход, но по-скоро унищожаването на тази планета, и прехвърлянето на нова за тези които не могат все още да се излезят от тази реалност. Извънземното влияние (разбирай "просветени учители"), според мен събират души които да задържат тук. Така че всеки който е решил че иска да излиза от тази реалност, трябва много да внимава :)... Приказките за възнесеност и любов свършват доста по-надолу отколкото си мислият повечето. Истинската скука идва от осъзнаването на истинската реалност, не защото ви мързи да я видите и сте зациклили на нещо друго което ви изнася повече...

Изобщо няма нужда всички части да се осъзнаят, че да си осъзнат ти, ти си частта, всяка част поотделно, висшият аз и всяка една душа над него и така, докато станеш Цялото, което е.
Холографска вселена, изобщо не се залъгвай, че не ставаш висшия си аз заради други неосъзнати части, осъзнаеш ли се ти, цялата твоя вселена става осъзната.

И извънземните са различни от просветлените учители, а за какво събират души е въпрос на лична вяра. И сила.

Той погледна цветето и стана цвете край пътя

Какво ли може да разбере някой от третото измерение като му говориш от 5-тото :)...

Ти си мислиш че извънземните не са "просветените". Напротив, те се правят на тях. Предполагам има и такива които са вече мъртви и си имат други причини да се правят на такива. В крайна сметка който е получил опита от тая реалност си е тръгнал. Никой не е останал да те котка специално теб Kaily, или който и да е друг. Подобни мисли са типични за същество от третата плътност, че и нагоре :)... Това е още една страна на капана - самозалъгването че някой ще се занимава специално и безкористно с теб. Всеки си гледа интереса и как може да те използва... Пък било то и приказвайки ти за любов... Дето се казва - добрутро...

ти пробваш да си чешаш егото, натривайки носа на населението около теб?
нема лошо, като за същество от найста плътност

Той погледна цветето и стана цвете край пътя

Може би не е важна конкретиката на мотивацията/скука или натрупана опитност в тая реалност/, а по-скоро силата на мотивацията.

„Извънземното влияние (разбирай "просветени учители"), според мен събират души които да задържат тук.“ – интересен обрат- и защо да им е това?
/освен ако не е оправдание за безсилието да се направи прехода/

Така ще да е, силата на мотивацията е важна.

Той погледна цветето и стана цвете край пътя

Е как защо, нали знаеш, че за хуанистите вселената е враг и отвсякъде дебнат хищници, които си умират да те изедат за закуска.
Хуанистите са параноици до един, аз затова се отказах от карлито.

Той погледна цветето и стана цвете край пътя

А, има там ценни неща, също както във всички духовни учения.
Е, има и крайности за атракция, пак както във всички духовни учения.

А ако трябва да избирам дали да се разделя с физическото тяло чрез бой с камъни и прикована в кръв на кръст, то предпочитам да полетя над пропаст или да се изпаря чрез вътрешен огън

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ами избирай де, изборът е твой, и действай.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да, речем, че изборът е ясен

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ми като разчиташ на ума, е естествено да не уцелиш момента на действие.
Висшият ум работи с тайминга и синхроничността и там неуцелването на момента е изключено.

Той погледна цветето и стана цвете край пътя

защо ти е да разделяш ума и висшия ум?

Много пъти съм го обяснявала, ти не щеш да разбереш. Умът не е върхът на сладоледа, над него има друг ум. По същия начин, по който разделяш тяло от ум или сърце от далак, различни органи, различни функции. За да се изследват, трябва да се разделят. Като правиш медитация, нали постепенно минаваш с вниманието си през различни части от тялото, защото ги разделяш? За да ти е по-удобно.

Висшият ум, казва Башар, и аз съм го превеждала тук, прилича на човек, стоящ горе в лодката, докато умът прилича на водолаз, който се гмурка в дълбините. Между висшия ум и ума протича непрекъсната комуникация.

Вземи изгледай преведен клип на Башар и после задавай въпроси, а?

Ето ти едно по-късо клипче, ще ти позволи ли физическия ум да изгледаш 10-минутно клипче, или пак ще ти подшушне, че той знае всичко и няма смисъл да си губиш времето.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Когато ти дойде времето ще разбереш. Написано е в Матрицата 5, но като с повечето писаници - не можеш да прочетеш в тях повече отколкото вече знаеш. Представляват просто интелектуална обвивка. Който си мисли че пък от тях може да поумнее дълбоко се лъже...

„Вземи изгледай преведен клип на Башар и после задавай въпроси, а?“
А, не исках думите и разбиранията на Башар – рекох, че вече имаш за казване и нещо твое, дори да съвпада по същество със светогледа на Башар

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Помислих, че си имаш някаква интересна представа. Когато човек си има такава, не може да я пази за себе си – иска да и даде живот, най-малко като я изпише.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ан, омръзна ми, казала съм го по поне 1000 пъти, не се запъвай като магаре на мост, изгледай клиповете и дай мнение за мнението на Башар.

Той погледна цветето и стана цвете край пътя

Харесвам шоколад, но ако трябва да го ям със станиола и хартията, ще се откажа.
От това, което съм чела от твоите извадки на Башар, имам усещане за много обвивки.
Харесвам астрологията и магията заради принципа на съответствието/ има го и в класическите науки, въпреки че не им е основен принцип/, но не те карам да ги четеш.
Склонна съм да си говорим за отделни неща, които откриваш и ти харесват у Башар, но не съм склонна да говоря като цяло за Башар.
Нали си имаш групи, в които си го обсъждате?

Аз НЕ говоря за Башар. Говоря за визията му.
Не знам за какви обвивки имаш усещане, аз имам усещане, че говори право в целта и непрекъснато предизвиква изменения в мен.

Той погледна цветето и стана цвете край пътя

"аз имам усещане, че говори право в целта и непрекъснато предизвиква изменения в мен."


това ще да е поглеждането на цветето

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

аз и в отделните му неща намирам гнили корени и така. иначе шоколад и аз обичам. твърде много. дали затова с Башар не си хармонираме?

Ъхъ, винаги съм била с оня, който предизвиква изменения в мен, докогато ги предизвиква.

Той погледна цветето и стана цвете край пътя

Като например дай някой гнил корен да сравня?

Той погледна цветето и стана цвете край пътя

ами аз съм ти давала, и ти си ги хвалиш, че не били гнили, а си били екстра.

в крайна сметка по-важно ти как ги виждаш, нали?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ми тогава дай гнил корен и кажи що е гнил, аз сигурно съм се обосновавала некак си.

В крайна сметка не е важно как ги виждаме, а дали можем да се задържим на тях, докато ни трябват.

Той погледна цветето и стана цвете край пътя

Според мен е периодична непреодолима нужда да сме в плен на нещо- Кайли- на Башар; аз- на някой майстор на художественото слово; ти- на нещо друго.
Нуждата често съответства на асцендента и някоя от личните планети.
/“плен“ може да не е точната дума/

Аз съм в плен само на себеразвитието и не е периодично, а е непрекъснато и вечно. Когато не съм във външен плен, съм във вътрешен, когато се появи някой, който ме променя, се запленявам от него и това трае, докато той предизвиква промени в мен.

Той погледна цветето и стана цвете край пътя

Ще те разочаровам, но нямам интересна представа... Имам наблюдения от книги писани чрез извънземми, както и информация от близки които имат да го наречем по-пряк контакт. Така че когато прочетох матрицата 5, не се изненадах особено от неговата гледна точка, и дори доста неща си дойдоха на мястото. А представите не могат да се споделят защото са индивидуална функция на ума и опита. Това е най-истинският им живот, и който го осъзнава, осъзнава и че трябва да си ги пази за себе си... Най-грозното нещо е човек да види представата си деформирана в и омърсена в нечие жалко съзнание...

„А представите не могат да се споделят защото са индивидуална функция на ума и опита. Това е най-истинският им живот, и който го осъзнава, осъзнава и че трябва да си ги пази за себе си...“
Може и да не е така.
От историята на тоя свят – оцеляват, развиват се колективните идеи, колективното творчество.
На скоро гледах по тв най-старите пещерни рисунки някъде из Африка / подсказваха, че може и да са на извънземни

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

„ставането на цвете“ не е ли свързано с чувство за загуба на идентичност, на индивидуалност?
/ пък после ще видим дали има връзка цветето с времето и друга реалност/

Коя е нашата идентичност?
Наборът от прилепнали убеждения, които са ни присадени отвсякъде ли?
Ти си жена, българка, еди си колко годишна, с тия и тия наклонности?
Ти познаваш ли своята истинска идентичност, че си същество от светлина, което съдържа в себе си цялата вселена?

Коя идентичност точно се губи?

Той погледна цветето и стана цвете край пътя

Кое си ти?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

„че си същество от светлина, което съдържа в себе си цялата вселена?“
Т.е. не е необходимо да поглеждаме цветето, за да станем цвете, понеже вече сме?
Защо ни е необходимо да слагаме тогава това в подписа си:“ Той погледна цветето и стана цвете край пътя“? Утвърждаваме непрекъснатата си промяна ли? Или все пак се съмняваме, че така стават нещата?

Да не би някои духовни учители да учат, че е по-добре да сме нещо друго, а не това, което сме?
Например, по-добре да сме цвете, а не птичка?
В някаква координатна система/ в някоя точка и в някакво време/ сме нещо конкретно.

"Кое си ти?"

Това е един от въпросите, на които търсим отговор, докато сме някъде и някога.

/тая картинка не е подходяща за сериозен отговор

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ние вече сме всичко, което сме, трябва само да си спомним, затова духовните учители и Башар в това число казват, че не ни учат на нищо ново, само ни помагат да си спомним.
Затова стои цветето край пътя, за да ни помага да си спомним.

Той погледна цветето и стана цвете край пътя

Защо да не е подходяща тая картинка, това е най-добрата картинка, която съм виждала, вчера цял ден я гледах.
Как мислиш, че става преминаването от трета в четвърта плътност по друг начин освен в енергийно тяло?

Той погледна цветето и стана цвете край пътя

Вярно, спомнянето е една от най-достъпните техники.
Но това, което си спомняме, е друга наша идентичност.
Излиза, че преходът е свързан с осъзнаването на преминаването от една идентичност към друга.

С тая картинка ограничаваме представите си.
Нали малко по-нагоре си говорим, че можем да прехвърлим енергията, усещанията си, съзнанието си в цвете или птица.
Ограничим ли представите си до промени във физическо тяло, сме далече от преход.

Това, което си спомняме, е ИСТИНСКАТА, наша идентичност, която сме забравили нарочно или без да искаме, за да слезем в тия измерения и плътности.
Като се гмурнеш надолу в тежките плътности и забравяш кой си и какво си.
Защото ако не забравиш, няма да преживееш нещата, заради които си се гмурнал.
Всъщност част от причината да забравим е за да можем после да преживеем процеса на спомнянето.

Ние имаме една идентичност и тя е светлина, всички останали идентичности са местни маски, които надяваме, за да можем да преживеем това или онова...

Излиза, че преходът е свързан със спомнянето на онова, което сме ние.

Друг вариант, ако ти е по-лесно - да ставаме все повече себе си, колкото повече се осъзнаваме, толкова повече се разширяваме, защото няма нищо друго освен нас.
Та преходът е осъзнаване на по-голяма част от нас. От трета в четвърта плътност, после нагоре не знам, за пета, шеста и т.н.

Башар казва, че минаваме от едно ниво на друго, когато осъзнаем, че нивото, на което сме, не е нещо външно от нас, а е част от нас, така, за да минем в четвърта плътност, трябва да осъзнаем или да си спомним, че цялата трета плътност с целия свят, хора в него, животни, планети и звезди - всичко това е само част от нас, а не ние живеем в него.

Сега съгласи се, че идентичностите са несравними - едно е ти да си АН, от тяло на толкова години с такива приятели и роднини, такава професия и хоби и т.н.
А съвсем друго е ти да си съществото, което е побрало себе си и се явява в тоя смисъл сам господ бог за цялата планета с всички същества на нея, извън нея и където още се сетиш из всичките кътчета на тая плътност.

Той погледна цветето и стана цвете край пътя

„Всъщност част от причината да забравим е за да можем после да преживеем процеса на спомнянето.“

Тук бих казала, че не точно да забравим, а по-скоро, че причината да пребиваваме в различни реалности, е необходимостта да си спомним.
Макар че сигурно има още причини да пребиваваме в различни реалности.
Но да видим все пак спомнянето.
Каква да ни е ползата да си спомним, че сме живели в реалности, които често през повечето време не харесваме, и все искаме промени?

Душата се била разделяла на висш ум и низш ум с цел да придобие опитности, защото няма причина за съществуването на душите, те просто са.
И в един момент решават да си поиграят на това и онова.
Сега един казва, че нарочно сме забравили, защото иначе няма игра. Например Хъбард казва, че без ограничения няма игра, ако всеки футболист на полето имаше по една топка и вратата беше врата у полето, нямаше да има игра.
Така че ограниченията се налагат, за да преживеем това или онова.
Друг казва, че като слезеш надолу в тежките плътности, забравянето е естествен процес.

Когато човек си изживее живота, опитностите се изпичат и така душата се сдобива с още една опитност.

Съществуването няма причина, то просто си съществува. Ти като холографска част от него също нямаш причина да съществуваш. Просто си съществуваш и си играйкаш.

Той погледна цветето и стана цвете край пътя

Каква да ни е ползата да си спомним, че сме живели в реалности, които често през повечето време не харесваме, и все искаме промени?

Когато се събудиш, си спомняш, че нещо е било просто сън. Но изживяването все пак остава.
Животът също е сън, като се събудиш, си спомняш, че си сънувал, и си казваш - А, това съм аз! Преди беше просто сън.
Понеже живеем в трансформиращи времена, сега се опитваме да си спомним, преди да се събудим от живота. Това е като карлитковското да си видиш ръцете насън, да си спомниш, че сънуваш и да направиш волеви действия насън.

Той погледна цветето и стана цвете край пътя

Има нещо за спомнянето и сънищата, което все се крие или ни е недостъпно

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз не сънувам или не си спомням сънищата, така че хептен ми е недостъпно насън, затова се опитвам да си спомня наяве.

Той погледна цветето и стана цвете край пътя

Всяка Идея е индивидуална. Всяко творчество е индивидуално. Затова един лист от тетрадката на Леонардо да Винчи струва повече от това което са прозивели за цял живот милиони... Тези милиони могат само да копират и преразказват по своят ограничен и деформиран начин. Този "екскремент" оцелява физически и е преразказван от един слепец на друг. Той е за ширпотреба и се превръща в религия, политика, масови книги, музика и филми. Деривати на деривати на деривати, забравили тотално първоначалната Идея от която са тръгнали. И която никога не е притежание на колектива. Колектива винаги държи само опаковката, но тъй като никога не е има собствени Идеи, няма как да направи разликата...

ей ся научих, че вече скачаме в 5 D

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите