Съществуват ли приказки наяве или Сатурн, Плутон или която и да е друга гад не им позволяват да се проявят?

Той погледна цветето и стана цвете край пътя

какво е приказка на яве?

1. измислици-премислици на яве? - не, не биха били валидни.

2. прекрасни неща в живота - разбира се, че съществуват. но би било утопично да живеем само с тях. утопии не съществуват - справка историята.

А какво са измислиците-премислиците?
Неща, до които съвременната наука още не е стигнала, не ги е доказала и затова не съществуват?

Той погледна цветето и стана цвете край пътя

де е целта на темата? :

1. да дискутираме
2. да се върнем в възрастта преди 5 и да оборим сивата реалност на порастването посредством "Неща, до които съвременната наука още не е стигнала, не ги е доказала и затова не съществуват?" - защото приказките безспорно са по-красиви, цветни, прекрасни, безпроблемни, и въобще стерилизирани откъм всичко, което си решим, етц?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Когато бях дете, айде по-голяма от 5, примерно когато бях в пети клас, а това беше отдавна, не съм дори мечтала за някаква технология, която ще ми позволи да си говоря с целия свят от вкъщи, така, както си седя на леглото, започвам да обменям мисли с най-различни хора. За всяка информация трябваше да ходя до библиотеката, а в нея имаше много книги, но я нямаше цялата информация.
Ако изобщо ми беше дошло на ум да мечтая за такава връзка със света, ако изобщо я бях измислила и я бях разказала на съучениците си, те щяха определено много да ми се смеят.
Тогава навън се излизаше с много разрешения, зад желязната завеса изобщо не можеше да се припари и мечтата ми беше да ида в Париж, но изобщо нямаше как да стане.

Тогава изобщо нямаше мобилни телефони, само стационарни, кабелите се проказваха бавно и за телефон се чакаше години, а понякога и десетилетия.
Идеята за дребна сума да отида и да си взема телефон, с който да мога да се свързвам не само от нас, а и на улицата и където и да съм, беше толкова откачена, че не ми е минавала през ума даже, камо ли да я разказвам като приказка.

Преди 3 века ако някой беше казал, че в дворците и колибите може да стане светло като ден без да им димят факли и газени ламби, с едно натискате на някаква издутина в стената, щяха да му се смеят. Тогава са се пишели писма, които са пътували дълго. Тогава ако някой беше казал, че хората ще могат да летят и да изминават за 3 часа разстояние, което се е пътувало за три седмици, са щели многозначително да завъртят пръст на слепоочието.

Представи си интернета и мобилните телефони преди 50 години и тока и стационарните телефони преди 200, самолетите в средновековието и Икар.

Това не е ли приказка за тогава живелите?

И за мен реалността не е сива, а цветна. То не може хем упорито да се придържаш към сивата си реалност, хем непрекъснато да искаш промяна, обаче без да излизаш от сивотата, защото другото не е истинско.

Целта на темата е да докажа, че приказките съществуват и се реализират в живота, обаче трябват очи, за да ги видим.

Той погледна цветето и стана цвете край пътя

а сега опитай да си спомниш какво ти е било преди да навършиш 5.

5ти клас не върши работа.

та - децата преди 5 - дори да не можеш да си спомниш себе си тогава, виждала си, говорила си, предполагам с такива и в по-скорошно време - какъв е техният магичен и чист свят? безкраен. приказен. кристален.

изключваме деца, подлагани на екстремни стресове като изнасилване, рязане на парчета, проституция, и други.

та така.

има разни психотестове такива - представи си, че си на 5, имаш ключ в ръката, ти си на една пътечка, кажи сега къде води пътечката и какво ще отключиш с ключа.

информацията е доста показателна.

хайде още, че този път наистина ти се ядосах:

за малките дечица значи. кучетата, и склонните към емоционално сближаване животни са същите в много отношения, между другото - чистотата, безграничното им доверие и обич са наистина безгранични.

взимаме едно дете например - детето пада и се чупи. ти - имате си доверие, и се обичат - отиваш при него - кракът му е зверски счупен - гушваш го докато пищи та се съдира и му казваш: "обичам те, няма нищо страшно! недей да плачеш, сега ще оправим бобото!" то ти вярва. и спира да плаче. дори е способно да забрави за крака и болката напълно!

разказваш му приказка - каквато избереш

- че баща му е принц на бял кон, а майка му принцеса, а то самото - най-ама най-прекрасното дете на земята - вярва ти, дори е готово да се бие с други деца, ако някое опита да го обори.

- че баща му е откачен садист, дявол, човекоядец, и прочие - вярва ти отново, особено, ако няма особен контакт и връзка с бащата.

- че ще дойде добрата фея и ще сбъдне всичките му мечти - пак ти вярва.

както съм казвала - имам болно и сакато дакелче - има ми доверие - мога да я нарежа на парчета, докато я гледам в очите и й казвам, че всичко ще бъде наред - вярва ми. ако друг я доближи - ще му изяде ръцете, на повечето ветеринари също. способна е да скочи от кола, от балкон, от всякъде, ако трябва да ме защитава.

като дете ходех на конна езда. конете са още повече такива - ако ти вярват - всичко можеш да им обещаеш и те ще направят всичко за теб. наистина всичко. присъствала съм как стопанин на кон го гушва и го застрелва в главата,з аради нелечима травнма - кончето знаеше много добре какво му се случва. не откъсна поглед от човека, вярваше му че това е правилното.

и така - какво е приказка? в реалния свят се явява стерилизирана реалност.

ти постоянно проявяваш подозрения към всичко реално. отказваш го някак. и целенасочено, упорито и непрестанно го заменяш с други преразказани ти реалности.

защо?

толкова ли не можеш да харесаш, да повярваш, да твориш - собствена приказност, твоя си, тук и сега?

и не - съвсем не опитвам да се заяждам. ако някой нещо не е разбрал.

Ако ни трябват приказки, повикани от нуждата /Луната/, Сатурн /фактическата физическа реалност/ не може да ги унищожи.

Но Сатурн може да накара приказките/Нептун/ да виждат външния свят в реална светлина, а не само като чиста монета. Може да накара приказките да работят върху вътрешната честност.
Сатурн помага за едновременното осъзнаване на живота в различни реалности или приказки.

За Плутон- същото. Разликата между Плутон и Сатурн по отношение на приказките е, че Плутон смирява вътрешния и външния бунт, като се грижи ударите да не съсипят приказките.

Всъщност нищо не може да убие нужните ни приказки, без да убие нас.

И си помним, че приказките по Меркурий са различни от приказките по Нептун.
Не случайно Нептун е антитеза на Меркурий. Нептун е непостижим с разума. Трябва просветление.

Е мойте приказки са по Нептун и са ми нужни, защото е настъпила революционна ситуация при мен - народът, т.е. аз, не иска да живее по старому, а старият свят, т.е. Плутон, не може да управлява по новому.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Безкраен широк светъл свят с много пространство, светло, чисто, кристално, звънтящо.
Пътечката лъкатуши през тоя свят, а с ключа вече съм отключила някаква порта и съм стъпила в тоя свят, що ли го държа тоя ключ верно още в ръка, хвърлям го, той си е свършил работата.

Какво показва психотестът, че съм последна фаза ли?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите