Е, да – в подсъзнанието ни има много неща, но се превръщат в нещо конкретно, когато отидат в съзнанието, напр. страх.
Например, височини или вода – най-вероятно ги има в подсъзнанието на всякакви създания. На съзнателно ниво за много хора не се превръщат в страх. Но на други, при мисълта за високо, им се завива свят.
Това, къде е знанието за страх е важно, доколкото с различни средства ще се справяме със страховете, в зависимост от това дали са в подсъзнанието или в съзнанието.
Да речем, че на подсъзнателно ниво човек се страхува от задушаване. Как, ако на съзнателно ниво разглеждаме задушаването, ще престанем да се страхуваме от него?

Теченията които ми пасват разглеждат езика който ползваме като карта на света.

Сбора от всички думички които имаме създават карта показваща света и взаймодействията с които работим. Ако погледнем повечето хора, не работят директно с реалноста наоколо, информацията е твърде много, вадят познати неща и тях забелязват, тези които нямат място в картата и са достатъчно далечни от нея понякога дори не биват видяни.

Готин пример са корабите на Кортес, които индианците не са видели, защото не са имали отправна точка къде да ги сложат, за това примерче се спори много, но доколкото знам наистина го има или беше в дневниците на Кортес, или в някакви неща писани от готвача им.

Таа... Местата до които сме си затворили достъп от картата(все едно някой е взел черен маркер и е зацапал тези сгради), водят до това, че не можем директно да работим със света като се появят. Понякога се проявава като страх, друг път човек там блокира и т.н. В този случай страха ще е проблем в изкарване на нещата от подсъзнателно(карта и т.н.) до съзнателно.

А това се вижда веднага от езика ни, всяка тема за която говорим ще ги отбягва и ще върти около тях, ако човек знае къде да гледа думичките там просто забиват. Най-готиното е че може да се отпуши и с думички, виждаме какво човека избягва да спомене несъзнателно(бяга около думичките), и питаме директно или индиректно за него, ако го направим правилно нещото се разтваря картата се допълва и там.

Базовият принцип е от Корсибски и идеите на общата семантика, "картата не е територията", нататък разширяват, че нещата които липсват в картата са доста полезни да върнем там, ако искаме света и взаимодействията ни с него да са по обширни.

Ама разбира се понякога страха си е съвсем нужен, инфо че нещо от нас в момента счита ситуацията наоколо за застрашителна. Нищо лошо в това, когато е правилно преценено според мене. Има неща към които ако не подхождаме с нужното внимание и зачитане, ще ни направят на каша понякога, съответно ако страх или поне внимателност към тях се появява автоматично в това няма нищо кофти, дори напротив.
Де да знам, така си мисля...

Always, someone,
somewhere is fighting for you.

Редактирано от Owlbear на 04.01.15 14:23.

За това е целият процесинг - това прави и Башар и за това говори.
Всичко, с което се занимавам в последното десетилетие, е точно това - да се измъкват страховете от подсъзнанието и да се обработват.
Страховете лежат на някакво убеждение най-общо казано.
Те са нерационални. Когато се облеят от светлината на разбирането, се разтварят.
Страх от височина може да се дължи на много причини, когато се изследват, се стига до истинската причина и тя се преработва.

Той погледна цветето и стана цвете край пътя

Същото прави и процесингът - работи много с думичките и тяхното изясняване.
И страхът е едно, а предпазливостта друго, всъщност страхът е енергия, която може да се преработи в друга енергия чрез подходяща техника.
И с разбиране.
Важното е да спрем да бягаме от нещата, които ни "страхуват". И да се изправим срещу тях и да ги обработим.

Той погледна цветето и стана цвете край пътя

Аха, знам. :)

Always, someone,
somewhere is fighting for you.

Далеч по-интересен е процеса на " влизане "в тялото който съвпада и с процеса на възприемане на този свят.Което пък дава една добра практика на възприемане на тялото като чуждо и тогава няма защо да излизаш от него.