Толкова много окултни занимания
Кога живя?

Дефинирай живот?

Той погледна цветето и стана цвете край пътя

Няма
Разбираш ме много добре

Не те разбирам, за едни живот е ядене, пиене и секс, за други семейство, за трети кариера, всеки разбира живота различно.


Твоят живот в кокошарник те е направил да използваш всички приоми на кокошките.
Удар под кръста ли пробваш да нанасяш, сладък?
Жалък си. Жалък кокошкар.

Давам си сметка ,че съм живяла пълноценно, опитала съм и съм се насладила на всичко - ядене, пиене, секс, отдаденост, семейство, кариера, бизнес, самостоятелност, привързаност, каквото съм искала в живота, съм го изживяла.
А ти?

Как си с твоя живот, секс, пари, семейство, отдаденост и т.н.?

Той погледна цветето и стана цвете край пътя

не знам почти нищо за Кабалла
ръкоплясканията не са ли наслаждение

"Ако веднъж си решил, че имаш нужда от меч, носи го цял живот" Конфуций

Казах, че, който е станал проводник, не се наслаждава на хорските ръкопляскания.
Който е станал проводник, провежда светлината през себе си и самото това действие му доставя такава наслада, че повече не е в състояние да поеме. То е все едно ... навремето съм чела, че учени открили центъра на наслаждение в мозъка и успяли да мушнат там електроди, на някакво опитно животно. Научили го да натиска някакви лостове и с това да задейства електродите, животното престанало да се храни, да пие вода и да прави секс, само натискало и натискало електродите...но това е лошият вариант.

Когато светлината докосва човека, той изпитва огромно наслаждение и всъщност наслаждението се получава точно когато светлината е в съприкосновение. Представи си какво наслаждение се получава, когато я пропускаш през себе си.
А съвременният "пророк" на Кабала е един руски евреин Лайтман, направил е огромни групи по целия свят, има над 2 млн последователи, издава литература, има интернет телевизия, която вътри нон стоп на еврейски, как се казваше езика им в момента не включвам, английски, руски, немски, испански и не знам още кои. Прави конгреси със симултантен превод, конгресите са онлайн и можеш да участваш наживо, била съм на един такъв.

Теорията му е, че небето слиза надолу към земята и приклещва всичко живо като в менгеме, между небето и земята, те все повече се събират и налягането става все по-непоносимо. Целта е човекът да обърне палачинката и от получаващ да стане отдаващ. Откак съществува човекът, той е все бил получаващ, а Творецът - отдаващ. Сега човекът е стигнал до етапа в развитието си, когато трябва да се преобърне и да започне да отдава, но това е много трудно, защото човек никога не го е правил.
Бъдещето принадлежи на интегрираните.
Отдаващият човек всъщност просто пропуска светлината през себе си, единственият начин изобщо да получиш светлина, е да станеш проводник и да я оставиш да преминава през теб.
Това накратко, преди години преведох малка част от книгата му Зоар, сега ще изровя темата от тоя клуб.
После преди 3 години някъде ме захапа по-здраво Лайтман, та имам и други теми тук на тема кабала, едната от темите е за възприемането на реалността, извънредно интересни постановки, стройни и завършени. Сега ще дам линкове към темите.

Той погледна цветето и стана цвете край пътя

Ето, понеже кой знае как разбираш живота, но искаш хармония и баланс, аз заставам зад тази притча, а ти, ти какво направи с твоя живот?

Две капки олио

Един баща изпратил сина си при най-големия мъдрещ на света, за да му разкрие тайната на щастието. Когато младежът пристигнал в двореца, влязал в една голяма зала, пълна с хора, имало и музиканти, и танцьори и какво ли още не. В центъра на залата седял мъдрецът и разговарял с дошлите да го посетят. Младежът се приближил и обяснил за какво е дошъл. Мъдрецът му казал:
- Сега съм зает - използвай времето докато чакаш, за да разгледаш двореца. Но имам едно условие - ще ти отговоря на въпроса само ако обиколиш двореца с тази лъжица в ръка - и му подал една лъжица. Но внимавай, в нея има две какпки олио и ти не трябва да ги разлееш.
Младежът обиколил двореца и след три часа се върнал при мъдреца държейки лъжицата в ръка. Капките олио още били в нея. Мъдрецът го попитал:
- Е, видя ли прекрасните ми персийски килими? Видя ли великолепната ми градина - на градинарят му трябваха 10 години, за да я създаде? Видя ли картините и статуите?"
- Не! - отговорил младежът. - Внимавах да не разлея капките олио!
- Обиколи тогава пак двореца, но този път разгледай всичко - казал Мъдрецът.
И младежът наистина този път обиколил двореца и този път наистина разгледал с удоволствие всичко. Но когато се върнал в залата при Мъдреца с ужас забелязал, че е разлял капките олио в лъжицата.
- Ето в това е смисълът на щастието - казал му Мъдрецът.
Да съумееш хем да се насладиш на прелестите на света край теб, хем да не забравяш и за двете капки олио в лъжицата....

Той погледна цветето и стана цвете край пътя

смяташ ли наркозависимите за проводници ?
защото те правят същото като опитните животни от примера ти.

езика се казва иврит.

"Ако веднъж си решил, че имаш нужда от меч, носи го цял живот" Конфуций

Да, иврит, на моменти ми изчезва по някоя дума и не ми се търси да не си загубя цялостната мисъл.
Наркозависимите щях да ги дам като пример също, да, наркотиците действат върху определени центрове на мозъка и човек отказва всички останали т.н. удоволствия.
Но това няма нищо общо с осъзнат, изчистен проводник, то не може всеки да стане на хълма и да каже, ето, аз съм проводник, знаеш, че човек трябва да е чист икато огледало, да няма трънчета, прилепнали постулати, емоционални заряди, понякога някои хора провеждат светлината в момент на творческо вдъхновение, то вдъхновението какво е? Момент на отваряне на собственото его към висшето аз примерно. Или отваряне към високите вибрации, меня сегодня муза посетила, посетила так немножко посидела и ушла...
Вратата се отваря за мъничко, зърваш какво има отвъд, после, понеже не си готов, вратата се хлопва под носа ти и от този момент нататък никаква земна сладост не те интересува, драпаш и търсиш подстъпи към оная врата, защото -
Ничше - И тези играчки ще ви се вземат, и други ще ви се дадат.

Някои си играят още с влакчета и затова влакчетата не им се взимат, но пък някои от онези, които си играят с влакчета, си създават и допълнително егоубеждение, че който не си играе на влакчета, явно е за присмех и обиди.

Той погледна цветето и стана цвете край пътя