ами да - ако сме гневни, трябва да дадем някакъв израз на гнева си- според Фройд, капсулираният гняв се превръща в депресия.

винаги съм била превърженик на тази теория, понеже съм се сблъскала и с практиката
като любител психолог

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Интересно, и Даниъл Голман ли казва, че емоционалната ингелигентност взима в 100% от случаите връх над абстрактната логика?

Той погледна цветето и стана цвете край пътя

Преди няколко години излезе поредица с афоризми на бележити личности – красиви, тънки, черни, шагренови книжки:)

не че мислите им са винаги в съгласие с моите, но им се радвам на краткия специален подбор на думички:)

Има една японска поговорка:“ако се появи проблем, не търси виновника, просто го реши“ – отразява тяхната народопсихология.

А според астрологията си зависи от индивидуалния хороскоп. Най-общо хората могат да се поделят на преимуществено с богат вътрешен живот, на такива с балансиран вътрешен и външен живот и на трета група- ориентирани към външния живот. Някак естествено при хората с по-богат вътрешен живот доста чувства остават скрити. И дали е решение при проблем да се дава израз на чувства си зависи от човека.

Например, един Сатурн в Овен често се свързва със скрит гняв, който ако избухне, избухва като вулкан:) И понеже Сатурн, също като Луната работи с подсъзнанието, то явно на по-дълбоко гневът може да се свърже с космичното състояние на Луната.

какво имат в предвид с това:“емоционална интелигентност“?

Но ако ми отговориш, го направи с думички- знаеш, че много трябва да съм заинтригувана за да отварям линк:)

не знам. дори да оставим настрана идеалите - и доброто и лошото са трудни за различаване понякога. маскират се някак.

пък за смъртта и живота - не е толкова голяма разликата и сигурността на едното или другото. щрак - и едното преминава в другото. било то издъхване или зачеване.

Редактирано от belika на 24.03.13 11:24.

Аз ето какво имам предвид под емоционална интелигентност - човек има абстрактен ум и има емоционален ум, преди много години някъде бях чела, че емоционалният ум се нарича още рептилиен ум, тъй като бил наследен от рептилиите. Дали е така, не знам.

Човек, колкото и перфектно да разсъждава логически, колкото и да му е безупречна логиката, накрая, като да взима решение, се обляга на емоционалния си ум. Може да изведе логически една перфектна верига разсъждения и накрая, се извърта на 180 градуса и крайният извод и решение да са абсолютно несвързани с логиката, защото емоционалният ум надвива.
Това е умът, който се възпитава или не в детските години, ако детето не е получило достатъчно любов, то има недоразвит емоционален ум.

На мен ми се е случвало отдавна назад във времето да разговарям с близък и бавно и полека логически, на малки стъпки, да го водя към очевидното. След като положих доста усилия, накрая победоносно стигнах до извода...човекът се извъртя като мряна на сухо, и независимо безупречния си абстрактен логически ум и придържането към логиката, накрая извади наяве съвсем безумен извод.
Тогава зяпнах с отворена уста. Но след години прочетох за двата типа ум и всичко ми се изясни.

Оня ден с една приятелка стана въпрос за двата типа ум и тя ми даде друг пример - жена, която иска да си купи скъпо палто и иска пари от мъжа си, не му обяснява логично как и трябва, а го подкукуросва, че с това палто ще изглежда добре и като излизат някъде, той ще се гордее с нея пред колегите си.
Начинът, по който жените манипулират мъжете, се базира на техния емоционален ум.
Но важи за всички.

Това е във връзка и с ония нива на Башар, където най-отгоре той поставя системата от убеждения, под нея емоциите и чак най-отдолу мислите.

Той погледна цветето и стана цвете край пътя

"Дядо ми казваше, че всеки трябва да остави нещо след себе си, когато умре. Дете или книга, картина или къща, дори стена - която е построил, или чифт обувки, които е изработил. Или пък градина, която е посадил. Нещо, до което ръката ти се е докоснала по такъв начин, че да има къде да отиде душата ти, когато умреш.
И когато хората погледнат дървото или цветето, които си посадил, ще те видят в ......тях.
Няма значение какво правиш, казваше той, стига само с докосването си да можеш да превърнеш едно нещо в нещо, което не е било преди, в нещо ново, което ще прилича на теб, след като отдръпнеш ръцете си.
Именно в докосването се крие разликата между човека, който само коси полянката, и истинския градинар, казваше той. От косача няма да има следа; градинарят ще остане там цял живот. "
"451 градуса по Фаренхайт" - Рей Бредбъри

"Ако веднъж си решил, че имаш нужда от меч, носи го цял живот" Конфуций

благодаря ти. много е хубаво. иска ми се и аз да не се окажа косачка. за момента обаче май съм си баш такава.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

съзиданието...

Той погледна цветето и стана цвете край пътя