ами аз ще я пресадя и по-рано, но поне да е по-топличко - няма да и хареса на розичката в тоя студ да я местя

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

роза от студ не се плаши. плаши се от вътре обаче.

а за другото - да. обаче в случая изнесено по доста ограничен начин, за четене от доста ограничена публика. лансирането на персони като кобилкина в публичното пространство носи някаква зловеща обреченост.

снощи пресадих розичката и я оставих на терасата:)
А през нощта сънувах, че вече изобщо не е така богата и разкошна, но са останали няколко свежи и зелени стръкчета:)

А тая дама не я знам коя е - но ако това се усеща от посланията и, надали ще има много зрители- повечето хора естествено са ориентирани към свободата и хубавото:)
сигурно само най-висша степен на професионализъм дава свобода:)

браво за розичката - ще стискам палци. може да не е пищна за месец, но после цяло лято ще те радва.

а за повечето хора не съм съгласна - те търсят и харесва шорткъти към щастието. когато някой усмихнат, уверено и с облекло на авторитет им каже, че 2+ 3 ще им е равно на 10 - те го харесват, та и с кобилкина така.

а, че облеклото и авторитета на говорещия са менте, откраднати или взети на заем - рядко някой се замисля.

и да допълня - това им харесва повече, в пъти повече от някой с истинска униформа, но поопърпана от опита, от трудностите на истинската борба, който им каже например - за да имаш рози - трябва първо да разкопаеш никога неразкопавана целина, на дълбочина минимум 40 см, - междувременно оставаш без ръце, кръст и крака, защото никой с трактор или кон не иска да ти я оре срещу пари, понеже ще си счупи техниката. после да оплевиш всички супер дълбоки бурени, да наториш, засадиш микроскопичните шипки, да ги поливаш, окопаваш, ториш, пръскаш.

после, когато пораснат след година да ги присадиш, като не спираш да ги дебнеш, и после да чакаш още поне година, за да нацъфтят макар и мизерно.

на такива хората не искат да вярват, плашат се от дължината и трудностите на пътя, предпочитат да нямат рози всъщност.

или пък решават да послушат някой алтернативен лъскав млад розар, който ще ги научи, как за нула време да завъдят и накарат да нацъфтят камари рози.

та така

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от belika на 19.03.13 07:43.

благодаря, Силвъре

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

„че облеклото и авторитета на говорещия са менте, откраднати или взети на заем - рядко някой се замисля.“ – може би обществото има нужда и от такива хора – да лъжат и да крадат:) – внимаваме ние да не сме от тях, за което пък си трябва интелигентност и вътрешна честност:)

После, жената може да е болна- да си има някакви мании и комплекси – да се води битка с болен човек е лоша карма – просто сменяме програмата:)
/май ти отговорих и какво мисля по един твой отдавнъшен въпрос:)/

Колкото до розите – вчера изрязах два прецъфтели цвята и останаха 4 пъпки- ако има късмет розичката, ще си цъфти:)

„че облеклото и авторитета на говорещия са менте, откраднати или взети на заем - рядко някой се замисля.“ – може би обществото има нужда и от такива хора – да лъжат и да крадат:) – внимаваме ние да не сме от тях, за което пък си трябва интелигентност и вътрешна честност:)

не само. ние хубаво внимаваме, внимаваме - но идват моменти, когато именно поради тези ни старания биваме дружно замеряни с камъни и бити със сопи.

хората обичат бейлис с оцветители и аспартам, не горчивка - пък била тя и напълно натурална. харесват пластичните хирурзи, които им обещават хубост и вечна младост, и мразят съдовите хирурзи, които редовно им ампутират загнилите крака, нищо че така са им спасили живота.

ами да - ако сме гневни, трябва да дадем някакъв израз на гнева си- според Фройд, капсулираният гняв се превръща в депресия.

от друга страна, ако приемем, че злото е необходимо за да познаеме доброто, няма нужда да хабим много-много енергия и да обръщаме внимание на злото. После, злото има много лица, крие се зад разни маски, измисля си самоличности и легенди.

все търсим идеали, съвършенство, гаранции и сигурност, а такива няма в тоя свят. Единствено сигурна е смъртта, след като сме живи към момента:)
по тоя повод- домификацията ти изглежда съвсем наред, пък и ти скоро не си повдигала въпроса:)

Да работиш с Фройд при толкова нови техники е все едно да вадиш зъб с кариес с конски клещи при зъболекарски стол.

Той погледна цветето и стана цвете край пътя