Не виждам слабости, всяко учение си е съвършено само за себе си, а че на мен не ми пасва една или друга негова част, от това не следва негово недостойнство и не ми е работа да го съдя от моята камбанария.
Пак казвам - не търся слабости и не ми е в нрава да пия жадна вода от една кратунка, а, като си утоля жаждата, да запомна да я оглеждам и да и търся пукнатините.
Важното за мен е, че кратунката ми е утолила жаждата, и мога да продължа нататък, вместо да продължавам да се занимавам с нея.

Той погледна цветето и стана цвете край пътя

Пукнатата кратунка добре, но поне водата да не е отровна

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Приносът при теб го предполага, моята система от вярвания е различна, приносът предполага например просто впечатление.
Да се впечатлиш.
Не да критикуваш.
Знаеш ли, сега се сещам, че някъде Башар обясняваше, че критичността се поражда от това, че вярваш в нещо безусловно - т.е. дори критичността предполага безусловна вяра, но в случая вярваш в нещо, в което не ти се иска да вярваш.
Т.е. прегледай си постулатите в областта, в която си критична, и си намери оня постулат, който си приела несъзнателно за свой, а пък той не ти харесва.
Можем да помагаме отстрани.

Той погледна цветето и стана цвете край пътя

Абе колкото да става приказка за любимеца ти – каква ти критичност у мен

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Всичко се поражда от безусловна вяра. Дори критичността. Само че критичността се поражда от безусловна вяра в нещо, което ти е неудобно като обувка с два номера по-малка.

И напротив, не са розови, доста остри са и дълбоки, розов е Алайе, когото използвам да си почивам. Розов не значи нещо лошо, розовото е място за почивка на сърцето, душата и сетивата. Засега все още не става за дом, защото още не съм на тия вибрации.

Той погледна цветето и стана цвете край пътя

прав е Башар – до истинска вяра се стига и подсъзнателно и съзнателно, т.е. с душата и разума. Пък разумът предполага аналитичност и критичност. Т.е. ако вярата е само подсъзнателна и от душата, не е пълна.


Колкото до розовото – не е лошо, но животът е шарен- когато от какъвто цвят имаме нужда.

Напоследък обработвам другата му теза, че най-долу на стъпалото стои всъщност мисълта, а не както ние си мислим, най-горе.
Отгоре надолу има общата душа, висшият аз, колективното несъзнателно, емоциите, мисълта. И когато трябва да действам с несъзнаваното, всъщност не се спускам надолу, а се изкачвам нагоре. Интересно е и на всичко отгоре върши работа.

Той погледна цветето и стана цвете край пътя

а аз даже не разпознавам разбиранията си в изброените 9 нива - не ми се виждат нито вертикално, нито хоризонтално свързани и взаимообуславящи се

по скоро са неща различни по същност и без градация

даже не се сещам за пример, чрез който тия нива обясняват или илюстрират нещо

Ми ето например протестите сега са колективно несъзнателно. И то се намира над моите мисли следователно не мога да избягам с мисли оттам, ако искам да се махна от тая реалност, не ми стига само да мисля позитивно, щото мислите като по-ниско стоящи не могат да променят по-висшестоящото.
Следователно имам нужда от друг механизъм, примерно висшият аз създава реалност и първото нещо, което създава, е колективното несъзнателно като среда, която аз да обитавам. Следователно не е достатъчно само да мисля, трябва някак да убедя висшия аз да създаде друго колективно несъзнателно, иначе аз не мога да се изместя.
Нещо такова ми се върти в главата.

Той погледна цветето и стана цвете край пътя