честито - пожелавам съвсем скоро да се сбъдне :)

аз междувременно съм готова да бъда убита с камъни и без домофикация :D

Опитай с домофикация и без камъни?

Той погледна цветето и стана цвете край пътя

а аз имах хубав, реалистичен сън - иска ми се да го видя в будния живот:)

а, дано

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

при мен лошите предсказателни сънища се сбъдват тутакси, докато на хубавите им трябва доста време, ако изобщо се сбъднат:)


ами какво имаш в предвид напоследък?- нещо не ми става ясно

В период съм, в който заделям по почти 12ч на денонощие за спане и сънуване. Определено май акцентът пада върху елемент от съня, а не върху тема, сюжет и фабула. Пък каква е тежестта на чувството не съм сигурна.

Но правилата в сънуването са строго индивидуални и само в най-общ план се проявяват като сходни с тия на другите хора.

При теб елементите ли са по-информативни?

правилата в сънуването са универсални
важно е не продължителността на времето, прекарано в сън, а това, какви светове си събрал .

"Ако веднъж си решил, че имаш нужда от меч, носи го цял живот" Конфуций

ако разбера - ще ви кажа.

иначе тази нощ сънувах, че ми подаряват обувки. пуснаха ме в някакво ателие и ми казаха да си избирам обувки. обувките бяха красиви, но от онези, които си купуваш, за да покажеш някъде и после си стоят в гардероба, дето ходенето с тях е невъзможно - високи, шарени, идиотски.

никои обаче не ми бяха съвсем по мярка - или бяха големи, или изобщо не можеше да се стъпва с тях, а много ми се искаше поне едни да взема.

При теб елементите ли са по-информативни?

не че са по-информативни, но друго не помня, от кога не ми се е случвало да запомня, затова попитах
вероятно има значение, че от години не се сещам за детайли след пробуждане

ако искаш, можеш да си направиш сънна карта.
но това означава първо да си спомняш сънищата .

"Ако веднъж си решил, че имаш нужда от меч, носи го цял живот" Конфуций

тази нощ сънувах тежък сън, дълъг и мъчителен. всички бяха на легла, но вече напълно обречени и в големи мъки. място за надежда нямаше. а от мен се искаше някак да се справя. въпреки пълния мрак. беше ме страх - не от обречеността, а че няма да се справя в тъмното. ще падна и ще предам другите.

междувременно отново съм болна, вече 2ри месец не мога да се оправя. едвам дишам. не ми се ходи повече по лекари и изследвания. вече пия само парацетамол и аспирин.