а, хубаво- като вземе човек да обръща внимание на символи, аналогии и съответствия, е на парадния вход на един нов свят

Отварям нова тема, защото предишната стана дълга, а тия думи на АН ми дойдоха точно дюшеш.

Хора, напоследък, съвсем в последните дни започнах да вярвам във феи, ангели, извънземни и дядо Коледа.
Снощи говорих с един приятел и му го казах, а той ми вика - Е ха добрютро, аз откога ти казвам, че си говоря с извънземни.
Отговорих му, че едно е да знам, друго е да вярвам.

Та - още от дете съм се начела на цялата научнофантастична литература, появила се в България, зяпах звездите и се чудех къде са точно извънземните, всяка лятна нощ.

Обаче тук от 2 седмици...така преди години не вярвах в живот след смъртта, после ми се случи една случка и се преобърнах в рамките на месец, започнах да вярвам в тънки тела и започнах да вървя по пътя си не само със знание, но и с вяра.
После прочетох една книга, след години, много странно ми попадна в полезрението, беше си абсолютно нарисуван знак начина, по който ми попадна в ръцете и точно тя говореше за синхроничността - та оттогава повярвах и в знаците и почукванията на Духа.

А сега заради оная медитация, дето започнах да правя, медитацията е изчистване на земята от вредните и зли енергии и после възцаряване на любов, красота, феи и ангели. Преди 2 седмици, като я чух, и си викам - егати бабините деветинини и приказките за деца.
Обаче някак неусетно и за кратък период сега пък започнах да вярвам в тях.

Вярата е онова, което уплътнява знанието. Дори да знаеш, като не вярваш, няма файда.

Та - сега съм на парадния вход на един съвсем нов свят - много точно казано!
А вие?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Kaily на 19.11.12 14:23.

За вярата, нали така. Не знам какво и дали вярвам. По принцип съм вярващ човек. Не и суеверен. Вярвам в доброто, че някой, нещо отгоре има сили да помага, или не...

Днес ми беше натоварен ден.

По повод символите. Аз не вярвам много на суеверия. Но днес се случи нещо.

Споменавала съм ви, че подготвям един мой проект с мечти от няколко години. И последните месеци работата започна да се оформя, попридвижва, и напоследък доста се трудя наистина да се случи.

Започнах да подреждам задачи, планове и всичко. И почти съм готова да се хвърля в морето.

Та днес пих кафе с една приятелка. Приятелки сме от много години, тя беше приятелка на мама още, когато аз бях дете. Разказвала съм й за моите планове и преди. Разказвах й и за скорошните ходенетата по доктори, как се бях стреснала от зловещите им прогнози, че сега поне не ми пука, и така... Още като й разказвах за докторите при предишни срещи последните месеци - беше малко странно - хем ме разпитваше най-подробно, хем някак съпричастност не усещах... Мама още тогава ми каза да не й споделям.

И на нея не й е лесен животът последните години... Но не е нужно да се правиш на приятел на някого, да задаваш супер болезнени въпроси, и да не го усещаш истински... Аз поне не мога... Не мога и да си замълча, отклоня въпроса, ако не искам да отговоря - не и на приятел...

Последните години тя има доста затруднения с работата. И понеже сме приятелки, а и аз ще имам нужда от хора за моите неща й разказах колко съм напреднала, супер въодушевена, и че септември всичко най-вероятно ще е готово, и дали иска да работи за мен. Казах й, че много бих се радвала, но не я ангажирам с нищо, ако иска само, че заплащането и всякакви осигуровки ще й бъдат добре заплатени, но че мога да й обещая само за първите няколко месеца, какъвто ми е стартовия бюджет, а за после - ако тръгне.

Реакцията й обаче ме озадачи.

Много мои другарчета, и мама всъщност ми казват, че имам твърде голяма уста. И че доста често не си подбирам добре хората. В аспект предоверяване.

Та приятелката днес първо реших, че се е смутила нещо от директността ми. После обаче по думите и поведението й започна да ми мирише на някаква неприазън и хлад. Сякаш невидими тръпки ме побиха.

Не знам дали е било завист някаква, не знам наистина. Но предвид как ми се стече целият ден - започвам да мисля, връщайки лентата назад, дали не е било урочасване. Може ид а не е било съзнателно от нейна страна.

Цял ден забравям неща. Чувствах се все едно съм супер пияна - без да съм пила каквото и да е. Замаяна, и сякаш мисълта и реакциите ми бяха накъсани. Много странно.

Отидох на две места по работа с разни документи. Оказа се, че за едното място съм забравила документите.

Върнах се в къщи от другия край на града.

На другото място - пак подобни грешки от моя страна. Чувствах се ужасно неадекватна. Трябваше да свърша още две важни неща днес - но стана много късно, за капак, докато бях на втпрото място - се изсипа порой, аз нямах чадър, нямах желание да чакам да спре, беше още не твърде късно - така поне мис е стори - и да успея да свърша още нещо - и тръгнах да с еприбирам - докато се преместя от другата страна на улицата за трамвая ме наваля цялата. Качих се на трамвая - после слязох - донаваля ме и започнах да треперя.

После - вече беше много късно, и ме тресеше, изкъпах се, облякох се сухо, и тръгнах да се мажа с един лечебен лосион за лице, за който дадох доста пари, и не е от тук, да си го намеря отново - изпуснах шишето - стъклено - разби се на пода.

Накрая проверявах новите резници клематиси - оказа се, че съм преполяла няколко и съм ги изгнила.

Одеве говорих с мама, разклазах й за днес, за разговора с приятелката. Тя ме нахока жестоко. Нямало ли накрая да порасна, че целия свят не ми били приятели, да знам пред кого какво говоря, и че тази приятелка - да съм гледала от мама как си другарства с нея, била завистлива, как гледала на наща къща и т.н...

Яд ме хвана много. И на мен, и на мама, тя допълнително драматизира.


Тъпо

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от ponichka_ на 27.07.12 23:37.

Мда, изясни ми се колко си разбрала от Матрицата 5... Но като знам и тази която я превела на български колко е разбрала, не е брейнър както му викат хамериканците... Женскара способност да чете, слуша, превежда, взема изпити... и да не разбира нотка от реалния смисъл на материала, винаги ме е впечатлявала...

Е, с Нептун на радикална точка човек може да отиде при французите, например, или пък извънземните да дойдат при него:)
Важното е, че се случват неща:)

Знаенето дали не е следствие на вярата.
Ако проверките не потвърждават вярата има ли знаене?
В живота ни се задържат тия неща, при които знаенето и вярата се подкрепят до непоколебимост:)

Нормално изпитание пред ново начинание:)
Можеше да се сблъскаш с противодействие от организация, институция, система.
Не е речено, че тутакси трябва да попаднеш на точния сътрудник. По интересно е в екип, но екипът си е динамична структура и е като сито:)
Действаме си и не останяваме дреболиите да ни променят плановете. Пък ако ги променят, значи ще си направим по-добри планове:)

Но като специалист по цветята – я кажи дали ако съм поливала известно време мушкатото и сакъзчето с една тор, която не беше точно за цъфтеж, а по-скоро за листна маса, не съм създала предпоставка да не цъфтят сега, точно когато им е времето?

И какъв е реалният смисъл на материала?
Ако има истински такъв, той се изказва с пет прости приказки.
Ако не може, значи е реален за ограничен кръг от хора, което пък поставя под въпрос реалността му

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Слушай, не ми е приятно да се моташ в тоя клуб и да хокаш.
Като си разбрал, че не ти е тук мястото ,щото си много нависоко, върви си със здраве.
На мен ми мина отдавна периодът да се заяждам с хората, само за да покажа безкрайната си духовност и интелект.

Това е клуб на приятели, а ти очевидно си дириш клон да си чешаш егото на него.

Той погледна цветето и стана цвете край пътя

Приеми и това като опитност, то човек така си изгражда защитна реакция от уроки. Закалява се.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Знаех, но не знаех, че знам.

Случвало ли ти се е?
Едното е да знаеш, да си видял, пипнал, помирисал, но пак да не вярваш.
Другото е да вярваш, без да си видял, пипнал и помирисал.
Третото е - знаеш години наред нещо и си го знаеш, и го знаеш ... и в един момент те удари по главата и ти просто вече го усетиш.
Едно е да го знаеш, друго е да го интегрираш в себе си.
Знанието е ментална опитност, интегрираността е опитност на всичките ти тела или на душата ти.

Всъщност вярата е интегриране.
Песъчинка влезе в мидата и излезе - това е знанието.
Песъчинката влезе в мидата и после тя я обработва и се мъчи и я приема и обработва - и после излезе бисер.

Вярата е нещо различно и по-важно от знанието, това напоследък ме удари като гръм.

Да речем - знанието е ментално си научил нещо.
Знаене е когато си интегрирал нещата в себе си.
Примерно да четеш книжка как се кара колело е знание. Да се научиш да караш колело е знаене.

Знанието е изменчиво и подхлъзващо, вярата е стабилна и непоклатима.

Той погледна цветето и стана цвете край пътя

Търся къща над 200 кв. под наем в София, на хубаво място, може на тиха уличка, за йога център, езотерични занимания и създаване на новите хора от светлина

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите