Ми дай дефиниция, това е едно от основните правила на процесинга, впрочем. Дефинирай, изчисти думичката.
Когато човек тече с вселената, всичко му е наред. Когато човек е застинал, вселенският поток започва да блъска застиналите части и това се възприема като болка.
Застиналостите са т.н. карма. Например ти винаги всичко знаеш и си си изградила стройна система от философии и теории, която не допуска раздвижване. Т.е. макар и стройна, тя е неподвижна. И там ще се появява сблъсък на вселенския поток с твоите застиналости.
Нищо лично, просто механика.

Не знам какво значи кармичен закон, кой го е постулирал, знаеш ли?

Той погледна цветето и стана цвете край пътя

Как така кой закон- че кармата е нещо реално съществуващо, както и да я разбираме или дефинираме:)

Кармата е мазол, само че в тънките тела
Всичко останало са философски и окултни глупости.
Кармата е мазол, който може да бъде лекуван или оставен да се самоизлекува с времето.
Като няма мазол, има здраве и няма карма.

Той погледна цветето и стана цвете край пътя

Който както я разбира кармата – за един е лошите неща, за друг- трайните нишки на духа-добри, лоши; бели, черни:)

Е да, но то не е важно как разбираш нещо, а е важно какво правиш с това разбиране.
Например твоето разбиране за карма те кара да скръстиш ръце и да чакаш да и мине на кармата. Т.е. твоето разбиране води до пасивност.

Скоро четох хубаво твърдение - Съдбата не е това, което ни се дава. Съдбата е това, което ние правим с онова, което ни се дава.

Той погледна цветето и стана цвете край пътя

Да приемеш, че можеш да създаваш във всеки момент добра или лоша карма, не е пасивност:)

Пасивност е!

Да създаваш всеки момент добра карма е вече активност.
Приемането е пасивност, действието е активност, кога ще го осъзнаеш?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

„Да не правиш нищо е огромен духовен труд“ – издялано върху камък преди 5 хилядолетия:) - Колко мнооого сила и труд трябва понякога за приемането на някои неща:)

А защо е нормално да има време за пасивност и приемане – защото често доброто за едни е лошо за други. Напр. на теб ти е добре да си някъде си, а на майка ти е добре да си до нея:)

Т.е. тоталното отричане на пасивност и приемане, че даже и на богатите и парите, е несериозно:)

С други думи- кармата се грижи за баланса, даже и да ни се вижда несправедливо:)

Ма нямам нищо против пасивността, само казвам, че трябва да има и активност.
А у астролозите не виждам такава.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ами всъщност астрологията е точно тоя огромен вътрешен духовен труд, наглед пасивен, за промяна на микрокосмоса чрез промяна на житейската философия. А от там и на макрокосмоса.
Промяна, осъществявана чрез думи, мисли, отношение, емоции и чувства.

А на практика се осъществява точно чрез наблюдения и търсене на съответствията между микро- и макрокосмоса.
Символиката на планетите е мостът, по който минаваме за да свържем лесно видими събития и проблеми в макрокосмоса с трудно видимите в микрокосмоса.