аз имам толкова пари, колкото мога да понеса, без това да ми причинява дискомфорт

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

че ти си си силна - родена със секстил между светилата - кой да ти даде по-голяма подкрепа

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

аз имам толкова пари, колкото мога да понеса, без това да ми причинява дискомфорт

Брей-брей. Пък на мен парите като такива ми причиняват дискомфорт. И имането им, и нямането им - без оглед на количествата. В тази връзка - имането им си е за предпочитане.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от ponichka_ на 24.07.12 23:04.

Да бе, секстил-не секстил - стара луница, марсиасала

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Пък на мен парите като такива ми причиняват дискомфорт.
Това не е хубаво. Всяко нещо, всяко отношение трябва да се изглажда, докато го надскочиш.
Крайната цел е парите, дали ги има или ги няма, да можеш да се чувстваш спокойно в ситуацията.
Процесингът има една дума - конфронтирам, тя там значи да се чувстваш спокойно в присъствието на...

А ти не можеш да конфронтираш нищо, свързано с парите.
Което можем да конфронтираме - владеем.
Което не можем да конфронтираме - владее нас.

Може да се каже, че си надскочила парите, чак когато започнеш да конфронтираш която и да е ситуация с тях.

Той погледна цветето и стана цвете край пътя

Аз не мога да надскоча всички неща... А има и някои, които просто не искам да надскачам, а и не мис е е налагало, в интерес на истината...

Неприазънта ми към парите например... Презирам ги на някакво ниво... Просто не мисля, че количеството им е определящо за истинската стойност, истинската цена на най-съществените неща...

Ще дам пример - ще работя аз за някакви хора. те ме наемат за една работа. Работата обаче е идеалистична, в полза на обществото, вид кауза да я наречем. Но трябва да подпиша договор, и да си кажа цената. В такива момени изпитвам - не е точно срам, а по-скоро някаква гнус. Не защото не мисля, че моята работа е достатъчно качествена, или защото не си знам цената, и т.н. - а по-скоро, защото смятам, че : от една страна цената ми е толкова голяма, че те не могат да си я позволят, а от друга - самата работа, която ще свърша е с идеалистичен елемент.

Такъв момент обаче имам не само, когато съм работила по каузи, и за търговски дейности ми е неприятно да си слагам конкретни цени. Хубавото е, че някак до сега по пътя все се е намирал някой, който да ми даде прилична цена, и аз да не умра от глад.

Истината обаче е, че никога работата, която съм вършила не е имала връзка с това какво ще спечеля, и дали изобщо ще спечеля. не съвсем буквално, но горе долу е така...

Да го нарека някаква хигиена. И без друго твърде много подбирам с коя работа изобщо да се захвана, да ми уйдисва на всичките морали, принципи и какво ли не...

За конфронтирането добре - но имам хубав голям списък със стойностни неща, за които да се конфронтирам, и парите още не са сред тях, ако ги наближа ще си говорим там

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

парите и без това не личи да са ти тема:)

имаш си теми по 10-ти дом, което си е не по-малко интересно

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ти май не разбра какво е конфронтирането. Конфронтиране означава да се чувстваш спокойна в присъствието на...
Т.е. няма нужда да конфронтираш хубавите неща.
А трябва да конфронтираш лошите, защото в противен случай те те владеят.
Така стоят нещата в тая вселена - или ти се чувстваш спокойна в тяхно присъствие и ги владееш, или не можеш да ги конфронтираш и те теб владеят.

Той погледна цветето и стана цвете край пътя

Много, ама много щастлива ще бъда, ако най-накрая след 4 годишно самоизбрано изгнаничество побутна 10тия дом.

Вчера получих подъръче цветарско с цяла камара резници клематиси, множество невероятни сентполийки листенца - всичко за бъдещи вкоренявания, и мини розичка с цвят, и сестричето подари цял клематис в лилаво с цветенце онзи ден - изобщо - цветята напредват - но още не съм сигурна - за сега май ще ги пратя и задържа по 5тия дом, пък 10тия ще запазя за герданите, или някак ще опитам да побутна всичките дини под една мишница, но в комбинация с останалите багажи грамадански, които трябва да си бутам така или иначе във времето - рискувам да изпусна, счупя някои от дините и накрая пак нищо по 10тия дом да не излезе на светло... Ех... Много сложно... А се чувствам и малко стара, и поизморена... До къде ли ще докара вдъхновението този път? Разчитам на бъдещата ми пр. Луна в Дева да удържи някак фронта... Но това не е много за разчитане май...

ами понякога много се преплитат при някои хора 5-ти, 6-ти и 10-ти дом.

тия дни за един друг въпрос, докато видимо всичко си стоеше що годе добре по 6-ти, 10-ти и 7-ми дом, след питане и питане, се оказва, че най-добре се връзва по 5-ти дом като изкуство и хоби.

но цветя ти отиват на Слънцето и асцендента, пък бижутата- на Луната, МЦ и Слънцето

пък може би най си ти отива основната професия

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите