ами то и ние не се борим, а просто покълваме
Само дето умът непрекъснато се придвижва напред - посред зима умът мечтае за пролет и недоволства, че е студено, тъмно и влажно.
Докато семенцето мълчи и кротко се готви.
Семенце с ум, ето това е нашият ад.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Много велики личности и гении, не са били лично щастливи, а са дръпнали цялото човечество напред.
Та си мисля, че се раждаме най-вече за да реализираме някакъв потенциал.
Пък ако е така, то не следва да се отнасяме пренебежително към ничии стремежи – вкл. към стремежите на хора за богатство, кариера, или дори към терористи и убийци.

Накъде са го дръпнали човечеството?
Сега какво прави човечеството? Вкупом всички нещастни и всички ламтят за повече.
Обществото на делфините е щастливо примерно.
Човеците са егоисти, алчни, не си помагат и вечно страдат за нещо. Страданието се е превърнало в жизнено верую, защото така са го научили твоите гении.
Човечеството е развило техника, но дори и с нея е станало по-нещастно отпреди.

Какъв е тоя потенциал, който имаме да реализираме според теб? Според мен потенциалът ни е да подскочим в по-горно измерение, а колкото по-нагоре отиваме, толкова повече светлина и любов има и толкова по-малко егоизъм и нещастие.

Той погледна цветето и стана цвете край пътя

Светлината идва от гениалната творба на нещастен гений, която в труден момент променя емоциите и усещанията ни.
Или пък идва от духовно учение, което пренарежда житейската ни философия.

Нали не си мислиш, че духовен учител, който не знае що е мрак и нещастие, може да ни покаже път към светлината и щастието:)

От нещастен гений никога не идва светлина АН.
Явно не си опитвала светлината... Да го кажем така - ябълката е сочка и вкусна, но чак когато стане ябълка зряла.
Да очакваш вкусотия от семенцето или от цвета, или от киселата ябълка преди да узрее е глупаво.
№Духовният учител е узряла ябълка и затова е вкусен.
Нещастният поет кой го знае, сигурно още се мотае под земята и ридае да покаже нос навън, а кога ще уцели пътя нагоре, а кога ще порасте, а кога ще даде плод, а кога плодът ще узрее....

Няма земен поет, който да носи светлина, освен ако не е узрял духовно.

Той погледна цветето и стана цвете край пътя