не знам по какво се разбира дали си развиваш сетивата и разума
волята със сигурност не успява да ги управлява към момента

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

в момента - странно състояние на дисхармония, пълен разнобой на усещане и мисли, толкова силно и с равно противодействие, че чак мога да го пипна и разрежа
в същото време - спокойствие на повърхността

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Може и да не го разбираме:)
Тъпо и упорито се придържаме към някаква програма, която смятаме, че ги развива:)

Губиш търпение ли или усещаш безсмислие и обезсърчаване?:)

Кофти, но е така – дистанцираното самонаблюдение и равновесието при разнобой между усещания и мисли са само предпоставка за свобода, без да са двигател за случване и развитие.

Понеже Кайли е в темата, за нея изглежда, че физическото уплътняване на времето с работа и френски е решение за развитие.
И L. L . е в темата- тя подсказваше май за медитации /няма да гадаем дали си има някакъв по познат за нас ник:)/
Изборът на Кайли и импонира и съответства на генералната и линия за развитие.

При теб генералната линия е подчинена на Венера и си трябват пробни малки стъпки по аналогиите и, без да се нарушава вътрешното равновесие.
Чакаме времето им- разпознаваме го по това, че нещата така се подреждат, че нямаме друг избор, освен да се подчиним на случващо се около нас:)

В някоя област около теб сигурно има движение и ти прави впечатление- може би тя подсказва нещо:)

Именно де:) – нещата обаче са в това, че осъзнаването или силата не могат да са по-големи от по-малкия компонент- независимо дали по-малкият компонент са сетивата или ума:)

Акцентът пада върху стиковката и единението на компонентите, а не върху преимущественото развитие на един от тях.

Кое ти смущава сетивата в едно такова разбиране на нещата или философия?:)

Изобщо не ми е френският избор за уплътняване на времето!
Уча го от зор, както и работя от зор.
Ако бях оставена сама на себе си, нямаше да правя нищо...викат му или нищонеправене, или медитация.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Осъзнаването не идва от ума. Аз не осъзнавам с ума си.
А ти непрекъснато говориш за ум и го бъркаш с осъзнаване и с всичко останало.

Той погледна цветето и стана цвете край пътя

безсмислие и обезсърчаване

няма да се преструваме - душата се е изгубила, останал е само умът
движението е фалшиво, и ние сами си го създаваме, за да се чувстваме някак си живи, ако не другояче, поне физически
не схващам нищо от подсказките, освен ако не съм обективно извън
времето на категоричен избор най-лесно разпознавам, само дето от години не ми се е случвало, забравя се, и при вътрешно силно нежелание може да срещне сериозен отпор

как се спасява душата, знаеш ли?