Сайтове на Кабала на български:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Конгресът може да бъде проследен виртуално от всеки компютър на планетата.
И напълно безплатно естествено.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Силата за достигане на духовното аз получавам от обкръжението и това е особена сила.
Ние идваме в науката кабала с желание към духовното, но това желание е егоистично: да получим целия свят – и този, и бъдещия.
Това огромно желание тласка човека напред, но когато той реши да се съедини с другарите, е длъжен да анулира себе си и да повиши значимостта на другаря.
По този начин той повишава отношението към другаря на минимално духовно ниво: отменя себе си, иска да се съедини, приема другаря като важен.
Това е много неприятно, отблъскващо, но изход няма – ние сме задължени да се обединим. И тогава от другаря при мен пристига важността на целта – силата на подема.

Тази сила е духовна, защото за да се обърна към него, аз съм анулирал себе си, а неговата значимост – повдигнал. И тогава аз получавам всичко от него – независимо че той е същият като мен – силата на подема, тъй като съм се отнесъл към него съгласно духовния принцип: значимостта на ближния!
И въпреки че правя това от безизходност, защото егоистично искам да получа духовния свят, но от другаря получавам реална сила, повдигаща ме над мен самия.
Действайки по този начин с другаря, аз се сдобивам с правилния подход към духовното. Защото другарите могат и да не обръщат внимание на това и дори да не знаят, че ме снабдяват с духовна сила.
Аз я получавам за сметка на това, че изпълнявам егоистично действие, анулирайки себе си относително тях напук на силата на отблъскване.
Това е много трудно, но ако ми се удаде да се пречупя, аз получавам от тях сила за по-нататъшно придвижване.
В това се състои нашата работа и на това е посветен предстоящият конгрес.

От лекцията в Деня на единството, 31.10.2010

Той погледна цветето и стана цвете край пътя

Утре започва тридневен конгрес по кабала, на който ще присъстват наживо около 7500 човека, а по интернет бройката е все още неизвестна.
Очаква се на конгреса да се получи пробив в полетата на реалността, да се получи обединение със сила, достатъчна за промяна на предначертаното пълно с бедствия бъдеще на земята.

На сайта на телевизията ще се предава почти непрекъснато от конгреса.
http://www.kab.tv/rus/
На български не знам колко ще се предава и колко транслация наживо ще има с български превод.

http://www.kabbalah.info/bg/

Може би тук

http://www.kabbalah.info/convention/world-kabbalah-convention-2010/


Ние ще се събираме на групи в тийм спийк, засега май обединено с немската група.

Той погледна цветето и стана цвете край пътя

Въпрос: Какво практически трябва да правим, за да се противопоставим на ударите на природата – такива като пожара в Северен Израел?
Отговор: Единственото, което ни трябва, е общото намерение, единението в мислите, за да помислят нашите другари по целия свят как нашето съединение един с друг ще помогне за отстраняването на всички катастрофи по света, в числото на които влиза и страшният пожар, който бушува сега в Израел.
Трябва да включим нашата собствена молба в общата молба за целия свят, обединявайки се с всичките му страдания. Само така работи това: ако мислиш за всички, можеш накрая да добавиш и „нас”. Не себе си! Това е единственото ,което може да помогне.
Невъзможно е да се борим с катастрофите или кризите със старите методи, ако ти се оказваш пред висшата светлина, действаща срещу теб. Ние ще видим също и как ще се върне финансовата криза, която се опитваха да гасят с всички възможни методи, и този път ще избухне много по-силно отпреди.
И така е във всичко останало. Ние няма да съумеем да се справим с нормалните методи с тези проблеми, само ще ги заглушим за известно време, за да се промъкнат после още по-силни.
Защото изправянето е възможно само чрез сближаването на сърцата, само чрез съединението. Светът трябва да стане глобален. Силата, действаща ни свише, ни обкръжава и притиска от всички страни, развивайки се като една глобална сила. И ние чувстваме, че човечеството става като един организъм, където всички са свързани един с друг.
Ние ще видим занапред, че всички тези сатастрофи ще заставят човечеството да се съедини. Сега в Израел идват пожарникари от всички страни по света да помагат в борбата с огъня, утре на друго място ще се случи нещо и целият свят ще се хвърли там, след това на нова място. И така за сметка на катастрофите природата ни заставя да се обединяваме и да разберем, че се нуждаем от помощта един на друг.
Природата ще стане дотолкова враждебна, че вече няма да имаме възможност да мислим как да воюваме един с друг. Ако не се съгласим с добро, Творецът ще ни застави насила. Положението ще стане толкова сериозно, че нито един народ няма да може самостоятелно да се бори с природните катастрофи – ще се наложи всички да му помагат. И изведнъж всички ще разберат, че трябва да бъдат заедно. Иначе просто няма да оцелеят.
Пред заплахата от смъртта всички ще се обединят. Но защо да чакаме това, ако можем да вървим по добрия път...

Той погледна цветето и стана цвете край пътя

Цялата духовна система се намира в режим на очакване. Всъщност, това е нежив механизъм, който не се нуждае от нищо за себе си. Същото може да се каже и за Твореца, защото Той се явява безпрекословен закон.

Наричайки Го добър, милосърден, отдаващ, аз Му приписвам собствените си усещания. Такъв е Неговият образ в моите очи, а самият Той пребивава над всичко, над постижението.

Съответно, системата на духовните светове е система на неизменните закони. Освен нас в нея не съществуват други „чувствителни елементи”, които искат нещо, осъзнато да дават и да получават. Към мен все едно е поставена тръба, по която идва светлината. В нейния край има кранче и аз мога да го отварям – само че не с ръце, а чрез желанието си.

Висшето стъпало не е „добрия чичко”, а програмирано устройство. Обръщайки се с молба към висшето, аз задействам системата. Тя сработва само тогава, когато аз вложа в нея правилно желание, правилния импулс. Тя винаги е в готовност, с други думи, тя е готова да започне да подава светлина, в момента в който „отворя кранчето”. И всъщност, колкото го отворя, такова и налягане ще получа.

Този спирателен кран има „код за достъп”. За да го наберем е нужна правилна, истинска молба. Длъжен съм да разгледам своите желания и намерения, да фокусирам разум и чувство, целия да се приобщя към този „сигнал”, да го пропусна през групата, да го включа в общото желание на приятелите и да го насоча за благото на Твореца.

Когато подберем правилния код, кранчето ще се отвори. Системата очаква правилното въвеждане на данните. Пред нас е нежив механизъм, филтриращ и освобождаващ порции светлина, изобилие, енергии, сили, желания.

Единствената жива част е Малхут на света Ацилут, лежаща по-ниско. Всичко останало оживява единствено доколкото аз влагам в него своя живот, своите стремежи, своята болка.

И затова не трябва да се чака, че нещо ще дойде само свише. Системата работи съобразно с моите желания, с моите команди. Ако обаче аз все още съм неспособен да ги давам, то крещя пред стена, не намирайки Твореца. Той ще се появи тогава, когато аз успея да го достигна, да го докосна.

От урока по Книгата Зоар. Увод, 05.12.2010

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Kaily на 07.12.10 12:02.

Въпрос: Как да стана помощник на Твореца, и защо Твореца не е в състояние сам да даде светлина на другите и се нуждае от помощта ми?

Отговор: Ако ти се издигнеш над егото си и поискаш да го използваш за да отдаваш на другите, тогава Творецът ще работи заедно с теб.

Той ще ти даде цялата светлина, за да я предадеш на другите. Той не може да им даде нищо – а ти можеш! Ти ще станеш негов равноправен партньор, все едно всички останали хора са негови любими деца, но Той може да им даде светлина само чрез теб.

Но ти сега не искаш да правиш това и затова се намирате в противопоставяне един на друг. Цялото мироздание, целия свят, цялото човечество – това са деца на Твореца, които страдат заради теб!

Ако ти поискаш да им помогнеш, Твореца ще ти даде всичко – само отдавай. Вие ще бъдете равноправни партньори, ти ще Му помагаш – представяш ли си, каква чест и мощ е това.

Ще имаш достъп до цялата светлина, но ще вземеш само толкова, колкото можеш да дадеш на другите. Другите хора – това са Шхина, Малхут. А ти ще се обединиш с Твореца, Зеир Анпин и твоята извисеност ще се определи от величината на егото, което използваш за да отдаваш.

Той иска да те направи подобен на Себе си, за да станете партньори. Да бъдеш същия като Него – това е истинско наслаждение. Той иска да направи това с теб и с всички останали.

Но всеки има цял свят за отдаване. Колкото души има – толкова и светове. Всеки има свой свят, Малхут на света Ацилут, своя Шхина. Струва ти се, че другия до теб страда, но този, който виждаш се намира вътре в теб. Ти не го познаваш истински!

От урока по статията „Прислужницата, наследяваща своята господарка „, 09.12.2010

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Въпрос: Откъде идват желанията в мен?
Отговор: Всички желания идват от висшето, което се облича в теб и те пробужда.
Желанието в теб е светлина, дошла от висшето, малка светлинка, възбуждаща желанието. Защото ти си само желание, все едно къс желязо. Когато светлината идва при теб, тя започва да те „разгаря”, нещо прави с теб.
Откъде в теб възниква усещане, че искаш нещо? Това е вече намиращата се в теб светлина, която те привлича, само че засега на обратната си страна. А желание, в което липсва светлина, ние не усещаме, за нас то просто не съществува.
Ние и сега се намираме в Малхут на Безкрайността. И какво от това? Какво усещаме? – Този свят и не повече. Защо? Всички останали желания, освен това малко пространство, не са осветени – и затова не ги усещам. У мен няма никакво влечение към тях.
От урока по Книгата Зоар. Предисловие, 10.12.2010

Той погледна цветето и стана цвете край пътя

"Възрастни" и "деца"
"Народи на света" се наричат желанията в човек, които не могат самостоятелно да достигнат до изправяне. Те имат нужда от желанията „Исраел” – и тук става въпрос за тип душа, а не за националност – т.е. в зависимост от това получил ли е човек такова желание или не.
Едва чрез „Исраел” светлината може да достигне до „народите на света” – желания, неспособни да се изправят самостоятелно. От това трябва да разберем, че ако ти е дадено желание към духовното – ти си длъжен правилно да го реализираш! И ти самият няма да достигнеш изправяне, ако не предадеш полученото желание за изправяне на света.
Зад всеки човек „Исраел”, получил желание към Твореца, стоят онези, които нямат такива желания, и той е длъжен да ги обезпечи със светлина! Те сами не могат да помолят за изправяне и да реагират – той е длъжен да им помогне, да ги напълни! Няма какво да говорим повече по въпроса – такова е устройството на света.
И във всеки от нас съществуват тези части: Исраел и народи на света – във всяко желание и мисъл. През цялото време трябва да се изяснява с какво работим в момента и към каква част се обръщаме. Трябва винаги да се обръщаме към най-вътрешната част: и в другите хора, и вътре в себе си.
Самият „Исраел” също е разделен на „Исраел” в Исраел и „народи на света”. А в „народите на света” има част „Исраел”, готова да чуе нещо, и част „народи на света”. А ниските желания се наричат „грешници”, в които също има вътрешна част, възможно мислеща за някакво изправяне.

След разбиването на душата всеки човек се състои от всички тези свойства – във всеки има всичко: и Исраел, и народи на света, и грешници! Но ние трябва точно да определим с коя част можем да работим. Ако в човек има „точка в сърцето”, която го дърпа нагоре, то благодарение на нея той се нарича „Исраел”. А ако тя не говори в него, т.е. погребана е дълбоко вътре, то той принадлежи към „народите на света”. Но независимо от всичко ти си длъжен да го доведеш до изправяне.
Това се нарича „да бъдеш светлина за народите на света” – да обезпечиш за всички духовно напълване. Разликата е само там, че тези желания са неспособни сами да се свържат с Твореца и да повдигнат МА”Н. Исраел също трябва да тръгне насреща им, да вземе техните желания, да ги присъедини към себе си, да ги „преведе” на езика на духовното желание, за да привлече към тях светлината свише – и да им обезпечи напълване в подходящ за тях облик.
Подобно на това как човек се грижи за другите части на природата: нежива, растителна и животинска, правейки онова, което те сами не могат да направят. Но ние в такъв случай обикновено ги експлоатираме в своя полза – а тук става дума за отдаване, точно противоположно действие. Тоест, наобратно, като помощ за деца, за да ги обезпечим с всичко необходимо!
От урока по статията "Слугинята, наследяваща своята господарка", 12.12.2010

Той погледна цветето и стана цвете край пътя