Новооткрит астероид може да удари Марс на 30 януари 2008 г., съобщи Асошиейтед прес.

Шансовете за сблъсъка са 1 към 75, а това е много в тази област, обясни Стийв Чесли от Лабораторията за реактивни двигатели на НАСА. Астероидът, наречен 2007 WD5, е открит в края на декември.

По размер той е като Тунгуския метеорит, паднал в Сибир през 1908 г. Той освободил енергия колкото 15-мегатонна ядрена бомба и унищожил 60 млн. дървета.

Учените, проследяващи астероида, отначало оценили вероятността от сблъсък на 1 към 350. Анализирайки данните тази седмица обаче, те увеличили шансовете.


Сега обаче разбирам, че шансовете са станали даже 1:25
Една космическа колизия кой знае как ще засегне земята, затова, честно казано, съм леко уплашена.

What you have today is what you need. The same will be true tomorrow.

Здрасти Кайли и Щастлива Нова 2008 година!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Щастлива, радостна и успешна, Сонче.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Споко, няма такава опасност. Мащабите в Комоса не са такива, каквито обикновено си ги представяме. Тези метеорити са много малки в сравнение с планетите. Диаметърът на Марс е около 6800 км. А този астероид е с ширина около 50 м. Все едно прашинка с диаметър половин милиметър се блъска в плътно кълбо с диаметър 68 м. Няма шанс да го измести. Въпреки че ако падне на Земята такова нещо, доста голяма катастрофа ще предизвика, поне от наша гледна точка.

Ето едно интересно сравнение, показващо реалните съотношения в Слънчевата система:

При мащаб 1:10 000 000 000 Слънцето ще е с диаметър 14 см, Земята ще е с диаметър 1.27 мм и ще обикаля на 14.9 м от Слънцето. Луната ще е с диаметър 0.35 мм и ще обикаля на 3.84 см от Земята.

И така, ако Слънцето е колкото грейпфрут, Земята е мааалка прашинка и се намира на 15 м от него, а между двете има само два съизмерими с размерите на Земята обекта - Венера и Меркурий. Сигурен съм, че повечето хора не си представят мащабите такива. Но няма как да се предаде по рисунките, нали? :-)

Ако нищо от това, което е, не е - какво тогава с прах ще се покрие?

Редактирано от Amitaba на 04.01.08 15:26.

Абе не съм съвсем спокойна.
Според теорията за хаоса малки незначителни промени в системата могат да доведат до огромни различия в крайните резултати.
А вселената и слънчевата система са динамични системи, то не трябва да се измести Марс, стига да се запраши примерно повече, кой знае докъде ще се стигне в следствията...

What you have today is what you need. The same will be true tomorrow.

В крайна сметка всеки страх е страх на егото от смъртта. А един учител казва:

"Смъртта е събличане на всичко, което не сте."

А това, което СМЕ, няма как да изчезне, то Е.

Ако нищо от това, което е, не е - какво тогава с прах ще се покрие?

На думи е така, но рядко се срещат хора, които да не треперят като ги срещне умирачката.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Бе я стига общи глупости, говорим конкретно, нямам нужда от утеха.

What you have today is what you need. The same will be true tomorrow.

Това за пеперудата в Бразилия, която предизвиква ураган в Хималаите е доста интересно, но (поне засега) си е чисто предположение...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Много си интересен, ефектът е изследван и научно установен отдавна. Ето как
Първият истински експериментатор относно хаоса е метеорологът Едуард Лоренц. През 60-те той е работил върху проблема с прогнозата на времето. Един ден през 1961 год той е искал да види някакви частични следствия в прогнозата си и, за да спести време, е поставил данните от средата, а не от началото на компютърната си програма и е оставил принтера да разпечатва данните.
Когато се върнал след 1 час, резултатите били съвсем различни от тези с началните данни. Лоренц проследил какво се е случило и установил, че разминаването между начални данни и въведените от средата имали разминаване след третия знак след десетичната запетая. Оригиналните данни били ,506127, а при новата схема въведени били само ,506...
При всички конвенционални изследвания се считало, че разликата след четвъртия десетичен знак е минимална и резултатите тряба да бъдат сходни. Научните работници се считали за щастливи, ако могат да направят опити и измерят резултати с точност до третия десетичен знак. Смятало се, че от четвъртия десетичен знак-по принцип невъзможен за отчитане-крайните резултати имат незначителни отклонения и могат да бъдат пренебрегнати. Лоренц доказал, че това е грешна идея.
Този ефект е известен в научните среди като ефекта на пеперудата.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите