Простото и сложното. Ние предпочитаме сложното пред простото. Професор Alex Bavelas е провел впечатляващ експеримент. Двама изпитвани А и Б, изолирани един от друг, са сложени пред екран. Казали им, че целта на експеримента е да се научат да разпознават болните и здравите клетки по метода на пробата и грешката. Пред всеки имало два бутона: "здрава" и "болна" и две лампи: "правилно" и "неправилно". Всеки път, когато на екрана се появела изображение на клетка, те отгатвали дали тя е здрава или болна, натискали съответните бутони и след това светвала съответната лампичка. Ако А отгатвал правилно, светвало "правилно", ако А отгатвал неправилно, светвало "неправилно". Скоро А се научил да разпознава болните клетки в около 80% от случаите. Б не получавал истинските резултати на своите отговори, а резултатите от отговорите на А: ако А бил прав, то при Б светвало "правилно", ако А грешал, то у Б светвало "неправилно"; независимо от реалния резултат. Разбира се Б не знаел това. Той търсел порядък там, където порядък нямало.
След това попитали А и Б по какви правила отличавали болните от здравите клетки. А предложил прости и конкретни правила. Б използвал правила по-сложни и по-измъдрени. Удивителното е, че А не мислел, че обясненията на Б са абсурдни или необосновано сложни. Той бил впечатлен от "блестящия" метод на Б и се срамувал от простотата на своите правила. Колкото по-сложни били разсъжденията на Б, толкова по-убедителни били те за А.
Пред следващия тест с нови примери попитали и двамата чий метод е по-добър.
И двамата, особено А, били убедени, че по-добър е метод Б.
На втората серия тестове Б не показал никакво подобрение. А отгатвал значително по-зле!

What you have today is what you need. The same will be true tomorrow.

Да.

Мисля си за вярата. Дълбоката вяра. Която променя гледната точка и нещата изглеждат по друг начин. Вярата е проста. Въпреки, че на ума изглежда сложна.

Вярата центрира и дава баланс. Ако вярваш, няма да залиташ. Вярата дава спокойствие и увереност. Вярата дава трезвост. Вярата дава отговори. Когато ситуациите и умът те дърпат в различни посоки. Примерно се възхищаваш от/не харесваш някого, се влюбиш в някого, прихващаш нечии мисли и желания и ги мислиш за свои ( влияния от неизговорени програми), дърпат те мислите ти към вина, самосъжаление, негативни емоции и т.н.

Когато си центриран в Божественото, правиш всичко в Негово име, когато виждаш Него във всеки и във всичко. И слушаш..., слушаш..., слушаш...то май не ти остава друго.

Когато погледнато от тази точка, няма нужда от твоята намеса. Никъде. И ако кажеш или направиш нещо, не ти правиш, а Бог прави. От там то е винаги на място. Не е нужно да мислиш, да решаваш...Само внимаваш. Внимаваш какво се случва.

Не можеш да съдиш, защото неведоми са пътищата Божии, не знаеш кое за какво е.

Остава ти да бъдеш Бог и да не му пречиш да изразява себе си.

В един момент просто нещо знам и тогава търся начин да го използвам. Защото знам, че не ми е дадено случайно.

Според мен, нещо се дава с точно конкретна цел, в точно конкретния момент. Не е нужно да търсиш начин да го използваш. Ако внимаваш, ще знаеш за какво е.

Невяра е примерно съмнението дали си направил нещо както трябва. Невяра е ако се засегнем и обидим, невяра е ако не приемаме света, в частност хората, и им се дразним/сърдим/искаме/очакваме нещо от тях (Невяра е ако помислиш някой/нещо по-важно от теб или себе си за по-важен, защото Бог е във всичко и действа чрез всичко. Невяра е, ако помислиш, че определена ситуация е безсмислена/глупава/не както трябва). Невяра е разделянето на добро и лошо, важно - маловажно и все тези двойки противоположности.

Благодаря, Кайли, че ми даваш възможност да го изкажа и осмисля.

Моля и пак заповядай.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

А какво е господ и къде го намери за да му прехвърлиш контролния пакет акции? Освен това, защо всички приемате без съмнение изначално, че бог (каквото и да разбирате по това понятие) е само и единствено добър?

Вярата дава стабилност и центриране на объркания човек, тъй като дава отговор на въпроси, на които той самия не може да си даде отговор и не може да намери обяснение, защо дадено нещо се случва. Вярата му поредлага лесно решение - това е така, защото е така, божията воля е такава, приеми го с вяра т.е. без доказателства. И санчото е спокоен и доволен, че не трябва сам да си блъска главата да търси отговори.

Аз не приемам и не обяснявам къде е господ, аз знам.
Така да се каже-не вярвайте в господ, използвайте го.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

А ти защо си въобразяваш, че да си блъскаш главата е дело, достойно за похвала и възторг?
Защо трябва да е лесно, като може да е трудно, а?

Защо си решил, че доказателствата са светая светих и трябва да присъстват на всяка цена?
На теб ти дават увереност доказателства някаква си за нещо си, от което примерно аз нямам нужда.
Мога да мина и без тях.
А ти не можеш.
Къде ти е предимството?

What you have today is what you need. The same will be true tomorrow.

Предимството ми е, че не съм овца и съм достатъчно стабилен психически, че да не се нуждав от бабиби деветини, с които да ми се обяснява света. След каот човек се поддаде веднъж на вярата т.е. започне да приема разни работи за същюествуващи без да има доказателства за тях, на него лесно ногат да му бъдат пробутвани всякакви лайна в които да вярва и така да бъде манипулиран от онзи, който се представя като връзка между него и бога.

Какво знаеш ма овцо? Въобразяваш си че знаеш нещо.

Ако беше стабилен психически, нямаше да обиждаш, за да доказваш себе си и да избиваш комплекси.
Не си стабилен не само психически, но и ментално.
Айде у лево.

What you have today is what you need. The same will be true tomorrow.