Кратка история на всичко / Религия и мистика / Процесинг

Дали е възможно, наблюдавайки хаотичния полет на птиците, да изведем нужните закономерности,така че да предвидим как ще се движат индексите на борсите или как ще завършат някои оспорвани избори? Идеята изглежда доста екстравагантна и ни връща доста далеч в миналото, в епохата на древните гадателства. Но съвременните учени я взеха на въоръжение без много предразсъдъци и създадоха една съвършено нова дисциплина, на границата между теорията и знахарството. Науката еконофизика, зародила се едва преди 10 години, се опитва да разбере дали законите на статистическата физика могат да бъдат приложени и спрямо явления от съвършено различно естество, като тези в биологията и финансите. И не само това. Новото течение се взира без комплекси в поведението на бактериите и автомобилите в опит да изясни паническите реакции на борсовите пазари или колективните поведенчески нагласи на масите, поставени пред избор.

При по-внимателен анализ организацията на ятата (flocking на английски) не се различава принципно от движението на цените на борсата или от потоците елементарни частици, както това стана ясно след внимателния прочит на резултатите от проекта “Старфлагс”, представени в средата на януари в Рим.

Италианският залог

На италианските изследвания в тази област наскоро беше посветена корицата на авторитетното американско списание “Физикс тудей”. През последните години физиците по света все повече се интересуват от интердисциплинарната проблематика, свързана с пазарите. Те са улеснени и от огромния поток финансови данни, лесно достъпни в мрежата.

Това беше и италианският залог. От октомври миналата година римски изследователи започнаха да заснемат в околностите на Вечния град ята от птици от по 300-400 екземпляра. За проучването бяха използвани стереоскопични изображения с висока резолюция. Те бяха подложени на анализ, вдъхновен от методите на нелинейната статистическа физика. Фотос след фотос било възстановено положението на всяка отделна птица в множеството. Учените с учудване открили, че динамиката на ятата много наподобява тази на атмосферните турбуленции. И не само на тях. Те били смущаващо сходни с процесите в човешкото тяло, с високоорганизираните общества на насекомите или със спекулативните отклонения в борсите.

Предлаганите досега теории никога не бяха проверявани в практиката. Но данните, които събраха италианците от Националния институт по физика на материята, водени от Андреа Каваня, доведоха до насърчителни открития. В покрайнините на Рим преминава един от големите европейски миграционни потоци на птици и те са едно идеално място за снимки и наблюдения.

Като сайтовете в интернет

Учените забелязали, че когато пернатите са нападнати от хищник, те се разпръскват и отново се групират за много къси отрязъци от време. Интересното в случая е, че групата не следва определен лидер. Напротив, всеки екземпляр се опитва да имитира полета на ограничен брой индивиди, по-точно 7, независимо от това на какво разстояние се намира от тях.

Идентично поведение се забелязва и при финансовите пазари. Операторите се ориентират по това, което правят останалите, и който се изолира, просто загива. И колкото и парадоксално да изглежда на пръв поглед, в крайна сметка хаосът и липсата на деклариран водач е елементът, който връща отново първоначалното равновесие.

По подобен модел се подреждат и сайтовете в интернет, когато ги обработват търсачките, същият механизъм води и мравките, когато са подредени в редица. Те не следват химическите сигнали на лидера си, в случая царицата, а на тези екземпляри от мравуняка, които са открили храна.

Подобни процеси се наблюдават и в човешкото тяло. В нашата имунна система белите кръвни телца отиват на лов за бактерии координирано и методично, без да са водени от отделен “генерал”, който да насочва действията им. Крейг Рейнолдс, изследовател от фирмата "Сони", е отишъл още по-далеч, като е разработил компютърен модел, вдъхновен от полета на ятата, който успешно се използва в анализите за сигурност на автомобилите.

What you have today is what you need. The same will be true tomorrow.

Мозъкът имал отделен модул за морала

Сп. “Икономист”

Откъде идва моралността? Този въпрос тормози философите от веки веков. Две хиляди и петстотин години спорове обаче не донесоха задоволителен отговор. Ето защо вече е време и други хора да се пробват. И група биолози направи точно това на неотдавнашна дискусия на Американската асоциация за напредък на науката (ААНН).

Марк Хаузер от Харвардския университет откри битката, като постави въпроса дали моралът е нещо повече от изтънчено изразяване на емоциите. Според него е така. Той вярва, че човешкият мозък има отделен модул за моралността. Експерименти с мозъчни скенери показаха, че в ситуация, в която доброволецът е изправен пред морална дилема, например накъде да отклони неконтролируем влак, който може да убие различен брой хора, емоционалните му центрове не вземат участие във вземането на решение. Тези опити показват още, че самото решение не е част от процеса. Различните начини на убиване на един и същ брой хора със симулацията на влак предизвиква различни процеси на търсене на отговора в мозъка.

Функционално адаптиране

Това не означава, че всички морални решения непременно са едни и същи у всеки. Доктор Хаузер използва за аналогия езика. Всички здрави човешки същества притежават според израза на колегата му от Харвард Стивън Пинкър “инстинкт за език”, който включва представите за съществителни, глаголи, прилагателни и за начина, по който всички те работят заедно. Кой точно език научавате обаче, зависи, естествено, от възпитанието ви.

Дейвид Слоун Уилсън от Бингхамтънския университет в щата Ню Йорк приема това становище, но смята, че самото чувство за морал, което човек развива, не е условно като езика, а е функционално адаптирано към конкретни обстоятелства. Той и колегата му Ингрид Сторм изучили либералите и консерваторите в Америка. Всяка от тези две групи поддържала определен набор от ценности, които смятала за морални, и в същото време гледала на много от вярванията на другата група като на неморални. Д-р Уилсън и д-р Сторм ограничили проучването си до бели тийнейджъри от протестантско вероизповедание, за да елиминират променливите фактори. Техните доброволци обаче идвали от семейства с различни традиции – на консервативните петдесятници и на последователите на епископалната църква, които са по-либерални.

Учените провели изследването, като дали на всеки доброволец устройство, издаващо звуков сигнал на всеки два часа. Когато чуел сигнала, доброволецът трябвало да отговори на серия въпроси относно това, какво е правил в момента и как се е чувствал.

Либерали и консерватори

Д-р Уилсън и д-р Сторм открили няколко неочаквани различия между групите. Тинейджърите либерали винаги преживявали по-голям стрес от консерваторите, и то особено когато не можели да решат сами с кого да прекарат времето си. Този конкретен избор или липсата му не изменил нивото на стреса при консерваторите. Освен това либералите били самотници и прекарвали една четвърт от времето си сами. Консерваторите оставали насаме със себе си през една шеста от времето. Това вероятно е свързано с факта, че либералите били еднакво отегчени както от собствената си компания, така и от тази на другите. Консерваторите скучаели много по-малко, когато били с други хора. Освен това те предпочитали компанията на роднините си пред тази на хора, с които нямали кръвна връзка. Либералите били безразлични към това разделение. Вероятно най-интересният факт е, че колкото по-религиозен бил даден тийнейджър според собствените му думи, толкова по-голяма била готовността му да спори с вярванията на родителите си. За консерваторите било вярно обратното.

Д-р Уилсън предполага, че либералните ценности, като индивидуализма и силата да влезеш в конфронтация, представляват адекватната реакция за оцеляване в една стабилна среда, в която има възможности за учене и размисъл и в която последствията от изразите на несъгласие за стабилността на групата са незначителни. Напротив, консерваторските ценности, като колективизма и конформизма, са необходими в несигурна среда, където съвместното действие и подчинението на групата са на първо място. Въпросът е интересен и важен за разрешаването на загадката как е еволюирало моралното съзнание.

Груповият подбор

Този проблем бе разработен от Самюел Боулс от института в Санта Фе, Ню Мексико. Важен елемент от моралното поведение е алтруизмът. По принцип биолозите го обясняват или като непотизъм, или като начин на мислене тип “почеши ме и аз ще те почеша”. Д-р Боулс обаче смята, че хората реално правят неща, които им струват повече, отколкото им носят. За да обясни това, той припомня идеята, която излезе от мода през шейсетт - груповия подбор. Това означава, че пресяването на генетичния басейн, което задвижва еволюцията, може да подпомогне или унищожи цели социални групи като такива, както и да работи на ниво индивидуални организми.

Никой не твърди, че груповият подбор е невъзможен, само че идеята изглежда невероятна от математическа гледна точка. Д-р Боулс обаче смята, че плюсовете на взаимното подпомагане са толкова големи, че групи, които се състоят от истински, жертвоготовни алтруисти, побеждават останалите в еволюционната надпревара.

Най-добрият пример, който той даде за този тип жертвоготовност, е войната – дейност, в която моралът и неморалността се пресичат по начини, които винаги са смайвали мислителите – и където либералите и консерваторите често си вадят противоположни изводи за правилното и грешното. Парадоксално е, но този сблъсък на възгледи предполага, че д-р Боулс и д-р Уилсън наистина са докоснали верния смисъл на функционалния морал. Вероятно те и колегите му един ден ще постигнат това, което философите не можаха, и ще отговорят на древния въпрос за морала.

What you have today is what you need. The same will be true tomorrow.