Това е първата глава от една приказка. Все още не съм достатъчно наясно с материята за да мога да я преведа като хората, затова и много не съм го редактирал мисля че и така става(пък и доста бързо превеждам, но доста бавно редактирам).
Ако някой я прочете цялата мисля че ще разбере защо тук. Също и ако просто наблюдавате какво прави на съзнанието/модела на света докато се чете.

Някой ако е наясно с нещата и има някакви критики по структората на изреченията или нещо друго е повече от добре дошъл, както споменах сега го започвам като материя и всякакво инфо е добро дошло.

БТВ На английски dream значи и измислям/мечтая и сънувам, съответно в оригинал историята е доста по кашава защото началото и края(на първа глава) са едно и също.

The Adventures of Anybody

Преди да започнем аз трябва да заява че представеното тук не е нищо повече от измислица. Измислянето е просто един начин да оставиш въображението ти да тича надалече с тебе -сега- затова, образно казано, просто си представи ти си този беден млад принц тук в средата на някъде и че ти копнееш за ново изживяване. Когато беше млад всичко беше винаги ново - нови играчки, нови игри, нови спортове, яздене и лов и подобни. Но сега всичко беше старо. Ловуването беше старо, замъка беше стар, дори и приятелите му ставаха стари.

Затова той отиде до придворния шут и заповяда: "Накарай ме да се смея."
Придворния шут само направи същите стари трикове и същите стари шеги.
"Умммммм," помисли си Принца. "Как може толкова нищо да не е в ред тук в средата на някъде?" Затова Принца реши че може би не е разглеждал достатъчно далече; трябва да се опита по-силно.

Той след това отиде до придворния учен и му заповяда да го научи нещо ново. Ученът започна да му преподава история, но Принца се оплака че цялата история беше просто стара-сега. Ученът започна да му преподава висша математика но Принца се оплака, че това е просто нов начин да се правят стари неща.

Придворния учен стана обезпокоен, както учен трябва да стане. Той каза на Краля че не е правилно за някой не искането да се учат стари неща, да се правят стари неща. Ученът обясни "Ако всеки всеки път искаше да прави нови неща ще имаме хаос. Никой няма да знае какво да очаква от който и да било. Ние всички ще бъдем в непрестано състояние на изненада и затова две неща със сигурност ще станат. Първо всички ще се изхабиме от вълнението към всичко и съседските кралства със сигурност ще насочат неочаквана атака която ние няма да очакваме защото ние ще бъдем толкова привикнали към изненади че няма да планираме за нея.Случвало се е много пъти в история. Повярвайте ми, не е нищо ново. Второ ако бъдем винаги изненадвани ще бъдем толкова свикнали с това че и без това няма да го забелязваме. Та," заяви ученът, " момчето има проблем отвън моите възможности. Придворния лекар със сигурност трябва да се извика."

Покрай цялото това суетене Принца беше леко объркан. От една страна се чувстваше лошо за тревожното лице на Краля и всички разочаровани лица на мъдрите в двореца докато мърмореха, "Какво можем ние да направим?Какво ужасно нещо се случи на Краля, той беше толкова горд. Как неговата майка ще го приеме?" От друга страна всичко това беше нещо ново.

Придворния лекар беше извикан веднага. Той провери езика на Принца и неговите очи, неговия нос и уши. Всъщност той претърси от пръстите на краката до върха на главата но не намери нищо сгрешено с Принца. Той отбеляза "Проблемът трябва да бъде вътре, така че трябва да сложим нещо вътре за да го оправим."

Така безброй питиета и чайове и смески бяха дадени на Принца. Но той можеше само триумфиращо да възкликне че след като той има нов проблем, старите питиета и формули няма да го засегнат. Принцът след това изреваваше със смях и наслада на новоста на всичко. Това притесни придворния лекар повече от всякога. Той щеше да повдигне вежда и да каже към Краля, "Неговите симптоми се влошават."

Краля беше толкова притеснен че не знаеше какво да прави или къде да се обърне, затова той привика всички придворни и предложи голяма награда за който и да е който може да излекува неговия син, Принца. Той също тайно събра Капитана на Стражите и всички негови генерали и ги предопреди да внимават, че това може да е заговор да се прекатури кралството и няма как да се знае колко дълго ще отнеме преди други хора в кралството да поискат нещо ново.

Внезапно шпиони бяха навсякъде, гледайки и слушайки, опитвайки се да открият кой даде на Принца този проблем на първо място. Всички лекари работеха ден и нощ за да излекуват Принца. Но проблема не беше толкова лесно решим.
Принцът през това време започваше да става много нервен; той сега знаеше че той има проблем който никой не може да разреши. Той започваше да става изплашен и разтревожен и плачеше с часове, искайки това ужасно нещо да не беше паднало върху него. "Защо не някой друг?Защо аз?" Придворния физик само повдигна едната си вежда високо и каза на Краля, "Неговите симптоми се засилват". Те взимаха всичко от него и се молеха за него но всичко беше загубено.

Накрая, в отчаяние, Краля извика до всички мъдри слуги в замъка:
"Ако не можете да се седите нищо повече да помогнете на моя син аз ще отрежа всичките ви глави." Учените, медиците и съветниците в замъка бяха много уплашени, затова те накрая решиха да отидат при Крали и траурно заявиха "Има още само едно нещо което можем да се сетим което Краля може да направи за да помогне на своя син."

"Какво е това?" изиска Краля.
"Извикай магъосника който се скита в пустинята на Юг."
Краля обяви "Доведете този човек при мен."
"Не можем," отговориха мъдреците в двореца. "Краля трябва да поиска той да дойде, нито човек нито войн може да го покори. Той е магъосник и може да поставя магии върху всяка цифра мъже. Това е причината ние да не Ви кажем за него преди. Той е опасен и може да постави магия на Крали или Принца."

Краля погледна назад към свойте съветници със смръщени вежди. Той каза, "Аз съм стар, и никой друг не може да помогне на моя син. Аз трябва тогава да срешна този магъосник и да поема мойте шансове с някой който прави магии."

Искането беше пратено до магъосника. Краля изчака целия първи ден, целия втори ден, целия трети ден, целия четвърти ден, целия пети ден, целия шести ден, целия седми ден, целия осми ден, целия девети ден, и на десетия ден той стана толкова нетърпелив че извика Двора заедно и поиска обяснение.

Мъдреците решиха че Краля трябва да изкуши магъосника със злато и богатства. Предложението беше изпратено и докато минаваха още десет дни Краля продължаваше да се тревожи а Принца потъваше все по-дълбоко и дълбоко в отчаяние.
И така Краля прати още едно предложение към магъосника. Той каза че ще даде на магъосника каквото и да е в неговата власт ако той излекува сина му.

И така най-накрая магъосника дойде в палата. Когато отиде при Принца, Прицът беше много изненадан защото очакваше магъосника да бъде облечен в роби от черно с островърха шапка със звезди на нея. магъосника не беше облечен така изобщо; той носеше роба в кралско виолетово и нямаше никаква шапка изобщо. Неговата коса беше бяла като снега и падаща като лавина надолу по неговия гръб и рамене и през неговите дебели вежди светеха две ярки светлини. Принцът не можеше да засече техния цвят. Те изглежда се сменяха от кафяво до синъо, след това до лешниково и отново да кафяво.

Краля замоли магъосника, "Моля излекувай моя син." Магъосника се усмикна със странна усмиква и бавно започна да говори. "Мой Кралю, аз няма нужда да лекувам твоя син защото твоя син, Принцът, няма никакъв проблем изобщо. Всъщност, няма никакъв принц като цяло, всичко това е част от сън някой имаш някъде който дори не знае че наистина сънува, а проблем в сън не е никакъв реален проблем като цяло."

Целия двор се съгласи че това имаше добър смисъл и Краля въздъхна с облекчение. Обаче Принцът започна да се тревожи защото ако сън тече някъде, то тук не е някъде съответно тук трябва да е никъде. И за момент Принцът стана объркан за това дали наистина той беше някъде или никъде, или всъщност дали беше където и да било изобщо.

В този процес той дори забрави че е бил Принц и светът започна да се върти- или беше само сънят които се върти?Той не можеше със сигурност да определи кое. В цялото това въртене той трябва да е заспал или събудил.(Не беше напълно сигурен кое.)Но беше сигурен че той не беше в замъка на Краля. Всъщност беше сигурен че не беше в никоя от Кралските земи защото никога не беше виждал това място преди, поне можеше да бъде толкова сигурен колкото някой може да бъде сигурен за нещо при тези обстоятелства. Затова попита себе си. "Чудя се къде съм аз. Всъщност се чудя дали съм буден или спя."

С това той реши че ще изследва и ще отложи толкова важно решение за по-късно. И така престана да се тревожи за това къде е и кой е и започна да изследва за да разбере какво може да се намери. И разбра че това беше странно място наистина.

Ако не те затруднява би ли посочил къде е оригинала.

Ами книжката се казва "adventures of anybody" и е на Richard Bandler. За момента не знам да я има някъде в нета.

Значи като първо за съжаление той не е превеждан на български. Не знам на какво се дължи, защото за НЛП-то има книжки(той е един от двамата основатели), но пък и не знам доколко могат да преведат нещо негово, защото за да го превежда човек трябва да е тотално наясно с невролингвистичното програмиране, а ако някой е напълно наясно с принципите там едва ли ще се хване да превежда книжки.

То и аз не съм наясно с всички неща, но понеже съм изгледал няколко десетки часа семинари с него и ми се искаше да опитам да го преведа по усещане, без да съм научил идеално принципите за да мога после като ги науча да видя как съм се справил.

На английски съм я теглил от арената, преди година имаше торрент с 900МБ книжки за НЛП-то, но сега като проверих вече го няма. Ако искаш мога да кача оригинала в дата-та, още имам малко място останало там май.

Благодаря за предложението обаче намам достъп нито до data нито до arena, така че ще поровя из достъпния ми нет сега като имам повече информация
Попитах защото ми заприлича на това http://www.litclub.com/library/prev/borges/kruglite.html

Тука / http://www.metaleader.ru/books.html /, я има сканирана, освен това има и преводи на други книги по НЛП.

Докато я търсих по официалните сайтове ми направи впечатление, че препоръчват да се чете на глас за да се усети .

10х не разбирам руски, но е полезничко да се знае.

НЛП-то за мене е гениално нещо, Бандлър има доста книжки, на мене лично всичко покрей него ми се струва ултра полезно, особенно часта с картините/вътрешния глас, но конкретно за НЛП-то май най-основното като книжки е "структурата на магията" 1&2 на Бандлър и Гриндър.
Ако се разровиш предполагам ще я намериш на руски.

Сега съм някъде към средата на първата част и незнам дали съм чел нещо което да ми пасва повече, защото от една страна нещата са пределно ясни сами по себе си, от друга посмъртно не бих се сетил сам за тях, пък и са изцяло практични. Въобще полезно нещо.

Интересно, нямам им много доверие на наш'те обаче.
Предпочитам да си изчета всичко на Бандлър и да изяпам каквито видеота на семинари успея да намеря.
Конкретно в тези неща ми се струва, че има огромно значение през кой точно идва информация. В България ми е попадала само една книжка на НЛП на български - не съм я чел, само я прехвърлих, но като усещане беше все едно се чете стандартен учебник което е точно обратното на основната идея на Бандлър доколкото го разбирам, но пък много типично за нашето образувание.
Съответно колкото по-далече от тълкуващи образи толкова по- добре за мене.

Може и да бъркам, може готино да са го развили хората, но за сега предпочитам в оригинал.

Аз също нямам намерение да се занимавам с тях, пуснах го само щото ми попадна случайно и щото е хубаво да се знае като инфо.
А че са го побългарили просто съм сигурна.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

Здрасти Бранд,

историята ми хареса, затова си позволих да я пооправя малко, че да ми звучи по-като на български, а не като превод. Ако съм променила някъде нещо от смисъла, се надявам да ми кажеш, че да не стават свободни съчинения. Все пак нямам оригиналния текст. Та ето я и нея:

The Adventures of Anybody (Приключенията на всекиго)

Преди да започнем трябва да заява, че представеното тук не е нищо повече от измислица. Измислянето е просто начин да оставиш въображението си да тича надалече с теб -сега- затова, образно казано, просто си представи, че ти си този беден млад принц тук, в средата на някъде си и че ти копнееш за ново изживяване. Когато беше млад всичко беше винаги ново - нови играчки, нови игри, нови спортове, яздене и лов и подобни. Но сега всичко беше старо. Ловуването беше старо, замъкът беше стар, дори и приятелите му ставаха стари.

Затова той отиде до придворния шут и заповяда: "Накарай ме да се смея."
Придворният шут само направи същите стари трикове и същите стари шеги.
"Умммммм," помисли си Принца. "Как може толкова пък нищо да не е в ред тук, в средата на някъде?" Затова Принцът реши, че може би не е потърсил достатъчно далече; трябва да се опита с повече сили.

Той отиде след това до придворния учен и му заповяда да го научи на нещо ново. Ученият започна да му преподава история, но Принцът се оплака, че цялата история била просто старо-сега. Ученият започна да му преподава висша математика, но Принцът се оплака, че това бил просто нов начин да се правят стари неща.

Придворният учен се обезпокои, както само учен може да бъде. Той каза на Краля, че не е правилно нежеланието да се учат стари неща, да се правят стари неща. Ученият обясни - "Ако всеки, всеки път, искаше да прави нови неща щяхме да имаме хаос. Никой нямаше да знае какво да очаква от когото и да било. Всички щяхме да бъдем в непрестанно състояние на изненада и затова две неща със сигурност щяха да се случат. Първо, всички щяхме да се изхабим от вълнението си към всичко и съседските кралства със сигурност щяха да насочат към нас неочаквана атака, която ние обаче нямаше да очакваме, защото щяхме да бъдем толкова привикнали към изненадите, че нямаше въобще да можем да планираме подобно нещо. Случвало се е много пъти в историята. Повярвайте ми, не е нищо ново. Второ, ако бъдем винаги изненадвани ще бъдем толкова свикнали с това, че и без това няма да го забелязваме. Та," заяви ученият, " момчето има проблем отвъд моите възможности. Придворният лекар със сигурност трябва да се извика."

Покрай цялото това суетене Принцът беше леко объркан. От една страна се чувстваше лошо заради тревожното лице на Краля и заради всички разочаровани лица на мъдрите в двореца, които мърмореха, "Какво ли можем да направим? Какво ужасно нещо се случи на Краля, а той беше толкова горд. Как ли ще го понесе майка му?" От друга страна всичко това беше нещо ново.

Придворният лекар беше веднага извикан. Той провери езика на Принца, а също и очите, носа и ушите му. Всъщност, той прегледа всичко - от пръстите на краката до върха на главата му, но не намери нищо не наред с Принца. Той отбеляза "Проблемът трябва да е вътрешен, така че трябва да сложим нещо вътре, за да го оправим."

Така безброй питиета и чайове и смески бяха дадени на Принца. Но той можеше само триумфиращо да възкликне, че след като той има нов проблем, старите питиета и формули не биха могли да го засегнат. Принцът, след това, изреваваше със смях и наслада на новостта на всичко. Това притесни придворния лекар повече от всякога. Той щеше да повдигне вежда и да каже на Краля, "Симптомите му се влошават."

Кралят беше толкова притеснен, че не знаеше какво да прави или къде да се обърне, затова привика всички придворни и предложи голяма награда на този, който успее да излекува сина му, Принца. Той също тайно събра Капитана на Стражите и всички негови генерали и ги предупреди да внимават, че това може да е заговор да се прекатури кралството и няма как да се знае колко време ще отмине, преди и други хора в кралството да поискат нещо ново.

Внезапно шпиони плъзнаха навсякъде, озъртайки и ослушвайки се, като се опитваха да открият преди всичко, кой ли може да е дал на Принца тази идея. Всички лекари работеха денонощно за да излекуват Принца. Но проблемът не беше толкова лесно решим.

Принцът през това време започваше да става много нервен; той сега знаеше че има проблем, който никой не можеше да разреши. Той започваше да става изплашен и разтревожен и плачеше с часове, искайки това ужасно нещо да не се беше падало на него. "Защо не на някой друг?Защо на мен?" Придворният физик само повдигна едната си вежда високо и каза на Краля, "Симптомите му се влошават". Те правеха всичко възможно, молеха се за него, но всичко беше напразно.

Накрая, в отчаяние, Кралят извика всички мъдри слуги в замъка:
"Ако не намерите начин да помогнете на сина ми, ще ви отрежа главите." Учени, лекари и съветници в замъка бяха много уплашени, затова най-накрая решиха да отидат при Краля и траурно заявиха "Има още само едно нещо, за което се сещаме и което Кралят може да направи, за да помогне на сина си."

"И какво е това?" изиска Краля.
"Извикайте магъосника, който се скита в пустинята на Юг."
Кралят обяви "Доведете го веднага при мен."
"Не можем," отговориха мъдреците в двореца. "Кралят трябва да поиска той да дойде - нито човек, нито войн може да го покори. Той е магъосник и може да прави магии на безброй много хора. Това е причината, да не Ви кажем за него преди. Той е опасен и може да направи магия дори на Краля или на Принца."

Кралят погледна назад към съветниците си със смръщени вежди и каза, "Аз съм стар, и никой досега не помогна на сина ми. Трябва тогава да се срещна с магъосника и да поема риска с човека, който прави магии."

Искането беше изпратено до магъосника. Кралят изчака целия първи ден, целия втори ден, целия трети ден, целия четвърти ден, целия пети ден, целия шести ден, целия седми ден, целия осми ден, целия девети ден, и на десетия ден стана толкова нетърпелив, че събра Двора и поиска обяснение.

Мъдреците решиха, че Кралят трябва да изкуши магъосника със злато и богатства. Предложението беше изпратено и докато минаваха още десет дни Кралят продължаваше да се тревожи, а Принцът потъваше все по-дълбоко и по-дълбоко в отчаяние.

И така Кралят изпрати още едно предложение към магъосника. Обеща му, че ще му даде каквото и да е в кралството, ако излекува сина му.

Най-накрая, магъосникът дойде в палата. Когато отиде при Принца, Прицът беше много изненадан, защото очакваше той да бъде облечен в роби от черно и с островърха шапка със звезди на нея. А магъосникът въобще не беше облечен така; той носеше роба в кралско виолетово и нямаше изобщо никаква шапка. Косата му беше бяла като снега и падаше като лавина надолу по гърба и раменете, а през гъстите му вежди светеха две ярки светлини. Принцът не можеше да определи цвета им. Той изглежда се сменяше от кафяво до синьо, след това до лешниково и отново да кафяво.

Кралят замоли магъосника, "Моля те, излекувай сина ми." Магъосникът се усмихна странно и бавно започна да говори. "Кралю мой, няма нужда да лекувам сина ти, защото Принцът е напълно здрав. Всъщност,като цяло, няма никакъв принц, а всичко това е част от съня на някой някъде, който дори не знае че наистина сънува, а проблем в един сън, общо взето, не е никакъв реален проблем."

Целият двор се съгласи, че това имаше добър смисъл и Кралят въздъхна с облекчение. Обаче Принцът започна да се тревожи - щом един сън тече някъде, а пък тук не е някъде, следва тук да бъде никъде. И за момент Принцът се обърка, за това дали наистина той беше някъде или никъде, или всъщност дали беше където и да било изобщо.

В този процес той дори забрави че е бил Принц и светът започна да се върти- или беше само сънят които се върти? Той не можеше със сигурност да определи кое. В цялото това въртене той трябва да беше заспал или събудил.(Не беше напълно сигурен кое). Но беше сигурен, че той не беше в замъка на Краля. Всъщност беше сигурен, че не беше в никоя от Кралските земи, защото никога не беше виждал това място преди, поне можеше да бъде толкова сигурен, колкото някой можеше да бъде сигурен за нещо при тези обстоятелства. Затова попита себе си. "Чудя се къде ли съм. Всъщност се чудя дали съм буден или спя."

С това той реши, да се отдаде на изследване и да отложи това толкова важно решение за по-късно. И така престана да се тревожи за това къде е и кой е и започна да търси, за да разбере какво може да се намери. И разбра, че това беше странно място наистина.