част от приказка / Религия и мистика / Процесинг

Това е първата глава от една приказка. Все още не съм достатъчно наясно с материята за да мога да я преведа като хората, затова и много не съм го редактирал мисля че и така става(пък и доста бързо превеждам, но доста бавно редактирам).
Ако някой я прочете цялата мисля че ще разбере защо тук. Също и ако просто наблюдавате какво прави на съзнанието/модела на света докато се чете.

Някой ако е наясно с нещата и има някакви критики по структората на изреченията или нещо друго е повече от добре дошъл, както споменах сега го започвам като материя и всякакво инфо е добро дошло.

БТВ На английски dream значи и измислям/мечтая и сънувам, съответно в оригинал историята е доста по кашава защото началото и края(на първа глава) са едно и също.

The Adventures of Anybody

Преди да започнем аз трябва да заява че представеното тук не е нищо повече от измислица. Измислянето е просто един начин да оставиш въображението ти да тича надалече с тебе -сега- затова, образно казано, просто си представи ти си този беден млад принц тук в средата на някъде и че ти копнееш за ново изживяване. Когато беше млад всичко беше винаги ново - нови играчки, нови игри, нови спортове, яздене и лов и подобни. Но сега всичко беше старо. Ловуването беше старо, замъка беше стар, дори и приятелите му ставаха стари.

Затова той отиде до придворния шут и заповяда: "Накарай ме да се смея."
Придворния шут само направи същите стари трикове и същите стари шеги.
"Умммммм," помисли си Принца. "Как може толкова нищо да не е в ред тук в средата на някъде?" Затова Принца реши че може би не е разглеждал достатъчно далече; трябва да се опита по-силно.

Той след това отиде до придворния учен и му заповяда да го научи нещо ново. Ученът започна да му преподава история, но Принца се оплака че цялата история беше просто стара-сега. Ученът започна да му преподава висша математика но Принца се оплака, че това е просто нов начин да се правят стари неща.

Придворния учен стана обезпокоен, както учен трябва да стане. Той каза на Краля че не е правилно за някой не искането да се учат стари неща, да се правят стари неща. Ученът обясни "Ако всеки всеки път искаше да прави нови неща ще имаме хаос. Никой няма да знае какво да очаква от който и да било. Ние всички ще бъдем в непрестано състояние на изненада и затова две неща със сигурност ще станат. Първо всички ще се изхабиме от вълнението към всичко и съседските кралства със сигурност ще насочат неочаквана атака която ние няма да очакваме защото ние ще бъдем толкова привикнали към изненади че няма да планираме за нея.Случвало се е много пъти в история. Повярвайте ми, не е нищо ново. Второ ако бъдем винаги изненадвани ще бъдем толкова свикнали с това че и без това няма да го забелязваме. Та," заяви ученът, " момчето има проблем отвън моите възможности. Придворния лекар със сигурност трябва да се извика."

Покрай цялото това суетене Принца беше леко объркан. От една страна се чувстваше лошо за тревожното лице на Краля и всички разочаровани лица на мъдрите в двореца докато мърмореха, "Какво можем ние да направим?Какво ужасно нещо се случи на Краля, той беше толкова горд. Как неговата майка ще го приеме?" От друга страна всичко това беше нещо ново.

Придворния лекар беше извикан веднага. Той провери езика на Принца и неговите очи, неговия нос и уши. Всъщност той претърси от пръстите на краката до върха на главата но не намери нищо сгрешено с Принца. Той отбеляза "Проблемът трябва да бъде вътре, така че трябва да сложим нещо вътре за да го оправим."

Така безброй питиета и чайове и смески бяха дадени на Принца. Но той можеше само триумфиращо да възкликне че след като той има нов проблем, старите питиета и формули няма да го засегнат. Принцът след това изреваваше със смях и наслада на новоста на всичко. Това притесни придворния лекар повече от всякога. Той щеше да повдигне вежда и да каже към Краля, "Неговите симптоми се влошават."

Краля беше толкова притеснен че не знаеше какво да прави или къде да се обърне, затова той привика всички придворни и предложи голяма награда за който и да е който може да излекува неговия син, Принца. Той също тайно събра Капитана на Стражите и всички негови генерали и ги предопреди да внимават, че това може да е заговор да се прекатури кралството и няма как да се знае колко дълго ще отнеме преди други хора в кралството да поискат нещо ново.

Внезапно шпиони бяха навсякъде, гледайки и слушайки, опитвайки се да открият кой даде на Принца този проблем на първо място. Всички лекари работеха ден и нощ за да излекуват Принца. Но проблема не беше толкова лесно решим.
Принцът през това време започваше да става много нервен; той сега знаеше че той има проблем който никой не може да разреши. Той започваше да става изплашен и разтревожен и плачеше с часове, искайки това ужасно нещо да не беше паднало върху него. "Защо не някой друг?Защо аз?" Придворния физик само повдигна едната си вежда високо и каза на Краля, "Неговите симптоми се засилват". Те взимаха всичко от него и се молеха за него но всичко беше загубено.

Накрая, в отчаяние, Краля извика до всички мъдри слуги в замъка:
"Ако не можете да се седите нищо повече да помогнете на моя син аз ще отрежа всичките ви глави." Учените, медиците и съветниците в замъка бяха много уплашени, затова те накрая решиха да отидат при Крали и траурно заявиха "Има още само едно нещо което можем да се сетим което Краля може да направи за да помогне на своя син."

"Какво е това?" изиска Краля.
"Извикай магъосника който се скита в пустинята на Юг."
Краля обяви "Доведете този човек при мен."
"Не можем," отговориха мъдреците в двореца. "Краля трябва да поиска той да дойде, нито човек нито войн може да го покори. Той е магъосник и може да поставя магии върху всяка цифра мъже. Това е причината ние да не Ви кажем за него преди. Той е опасен и може да постави магия на Крали или Принца."

Краля погледна назад към свойте съветници със смръщени вежди. Той каза, "Аз съм стар, и никой друг не може да помогне на моя син. Аз трябва тогава да срешна този магъосник и да поема мойте шансове с някой който прави магии."

Искането беше пратено до магъосника. Краля изчака целия първи ден, целия втори ден, целия трети ден, целия четвърти ден, целия пети ден, целия шести ден, целия седми ден, целия осми ден, целия девети ден, и на десетия ден той стана толкова нетърпелив че извика Двора заедно и поиска обяснение.

Мъдреците решиха че Краля трябва да изкуши магъосника със злато и богатства. Предложението беше изпратено и докато минаваха още десет дни Краля продължаваше да се тревожи а Принца потъваше все по-дълбоко и дълбоко в отчаяние.
И така Краля прати още едно предложение към магъосника. Той каза че ще даде на магъосника каквото и да е в неговата власт ако той излекува сина му.

И така най-накрая магъосника дойде в палата. Когато отиде при Принца, Прицът беше много изненадан защото очакваше магъосника да бъде облечен в роби от черно с островърха шапка със звезди на нея. магъосника не беше облечен така изобщо; той носеше роба в кралско виолетово и нямаше никаква шапка изобщо. Неговата коса беше бяла като снега и падаща като лавина надолу по неговия гръб и рамене и през неговите дебели вежди светеха две ярки светлини. Принцът не можеше да засече техния цвят. Те изглежда се сменяха от кафяво до синъо, след това до лешниково и отново да кафяво.

Краля замоли магъосника, "Моля излекувай моя син." Магъосника се усмикна със странна усмиква и бавно започна да говори. "Мой Кралю, аз няма нужда да лекувам твоя син защото твоя син, Принцът, няма никакъв проблем изобщо. Всъщност, няма никакъв принц като цяло, всичко това е част от сън някой имаш някъде който дори не знае че наистина сънува, а проблем в сън не е никакъв реален проблем като цяло."

Целия двор се съгласи че това имаше добър смисъл и Краля въздъхна с облекчение. Обаче Принцът започна да се тревожи защото ако сън тече някъде, то тук не е някъде съответно тук трябва да е никъде. И за момент Принцът стана объркан за това дали наистина той беше някъде или никъде, или всъщност дали беше където и да било изобщо.

В този процес той дори забрави че е бил Принц и светът започна да се върти- или беше само сънят които се върти?Той не можеше със сигурност да определи кое. В цялото това въртене той трябва да е заспал или събудил.(Не беше напълно сигурен кое.)Но беше сигурен че той не беше в замъка на Краля. Всъщност беше сигурен че не беше в никоя от Кралските земи защото никога не беше виждал това място преди, поне можеше да бъде толкова сигурен колкото някой може да бъде сигурен за нещо при тези обстоятелства. Затова попита себе си. "Чудя се къде съм аз. Всъщност се чудя дали съм буден или спя."

С това той реши че ще изследва и ще отложи толкова важно решение за по-късно. И така престана да се тревожи за това къде е и кой е и започна да изследва за да разбере какво може да се намери. И разбра че това беше странно място наистина.

Тук трябва да отбележим че fable, на английски значи и "басня" и измислица. На практика началото на втора глава е игра на думи, не ми хрумва как да я преведа така че я оставям така, звучи странно и леко безсмисленно(или поне само с половината смисъл), но няма начин.
Съответно както и предишната част, някои неща изглеждат безсмисленни, на по-важна е подредбата на думите отколкото смисъла така че съм ги оставил както са си. Доста често се повтаря той, аз и т.н. доколкото разбирам това е доста важно, въпреки че на български ги употребяваме доста малко, така че може да подразни.
На места и на английски четено буквално е безсмисленно, така че ако видите някакви странни думи или уж безсмислени изречения - целно е(не винаги, но честичко).

Разбира се, някои неща просто няма как да се преведат.
Например:
They walked for half a day until they reached a think forest.
Значи thick значи дебел, плътен...
Think значи мисъл/мисля. Идеята явно е да се свърже гората с мисъл, като докато човек го чете евентуално може да не забележи, обаче няма как да го направя на български, защото ако оставя "мисъл гора", едва ли някой ще го приеме за правописна грешка.
Както и да е, идеята ми е че някои неща не могат да се преведат твърде шантаво е написано, но мисля че като цяло се е запазило.

Как който-и-да-е получи своето име
Едно от нещата което спира измислицата да бъде разказ е че няма дори и една нишка истина в нея. И, както всеки знае, измислиците са по-къси от разказите, дори и кратките, трябва да са по дълги. Също ние трябва да запомним че дори ако разказът може да бъде къс като измислица разказа не може никога да бъде толкова дълбок.

Принцът който, поради някои проблеми които не изпитваме нужда да дискутираме повече, беше забравил че той е Принц[всъщност той никога реално не е бил.]И това бедно младо момче е някъде, въпреки че той не е изцяло сигурен къде.

Това място има някои доста особенни характеристики. Представи си че трябва да се занимаваш с толкова невъзможна действителност като да намериш себе си в средата на зелено поле. И въпреки че не можеш да си спомниш, винаги си вярвал в правилните неща и си считал че си в общи линии нормален човек.

Въпреки че ти не си бил винаги перфектен, никога не си вярвал в измислици, въпреки това, тук пред тебе, на зелената поляна, ти си лице в лице с малък дребен човек. Въпреки че той беше по-малък от тебе, той изглеждаше по- стар, и докато ставаше от скалата на която беше седнал той ставаше по-голям и по-млад.

Младия Принц беше забравил че той беше Принц и разтърси своята глава и погледна изумен в приближаващия малък човек, който ходеше и се оголемяваше и се подмладяваше всичкото в едно и също време. Странния малък човек каза, "Моето име е Блинк. Как се казваш?"

Отговора беше тишина от отворена уста. Принцът започна да отговаря като всеки възпитан човек би направил, но за негово изумление никакви думи не излязоха. Страния малък човек килна глава и сви вежди със загриженост. "Можеш ли да говориш по-високо?" той каза. "Не мога да те чуя."

"Това е защото аз не казах нищо" Принцът отвърна.
Малкия човек кимна с разбиране.
"Аз не знам моето име, всъщност не знам къде съм и дори кое време е"
Странния малък човек започна да се чеше по главата. "Това няма никакъв смисъл. Трябва да си някой и със сигурност си тук; а за времето, какво всъщност значи времето?"

Принцът изведнъж помисли че всичкото това не беше смешно и рязко отвърна,
"Разбира се че аз съм тук, но къде е тук сравнено с където трябва да бъда, и не че не се предполага да съм някой просто аз не знам кой.
Аз само съм забравил кой съм. Аз трябва да бъда някой..."

Малкия човек който изведнъж изглеждаше доста успокоен, издрънка. "Е ако си някой защо не каза така?Радвам се да се запознаем. Някой, може би мога да ти помогна да намериш пътя ако си загубен." Малкия човек започна да приказва и приказва за стотици пътища и техните имена и местоположения, никои от които не носеха никакво значение за някой загубен по такъв начин както Принца беше. Затова Принцът падна на земята и започна да плаче и скимти че никой не го разбира и че е загубил своята идентичност.

С това Блинк спря и емпатично заяви че ако това е случай на загубена идентичност те просто трябва да отидат в полицията. Така Някой и Блинк отидоха до най-близкия полицейски участък който беше на ръба на гората в която зеленото поле беше решило да съществува.

С влизането си в полицейския участък Блинк поздрави сержантът с любезна учтивост и след това се извини за непредставянето на някой който беше с него. Но както той обясни на сержантът, "Виждаш ли, това е самия проблем с който ние се нуждаем от твоята помощ. Моя приятел тук е загубил своята идентичност."

Сержантът кимна разбиращо и измърмори под своя дъх, "Загубил идентичноста си,ахххх."
Сержантът се обърна към Някой и подозрително го огледа след това запита, "Сигурен си че не е била открадната?"
"Аз съм доста сигурен", Някой отговори.
"Знаеш ли как я изгуби?"
"Аз не знам."
"Тогава," сержантът възкликна с решение, "ти не знаеш със сигурност че не е била открадната."
"Аз предполагам че аз не знам."
"Добре тогава," каза сержантът като изваждаше уместните бланки, "това звучи като случай на ограбване за мене. Идентичноста е твърде важно нещо за да се загуби, значи трябва да е било откраднато. Грабеж аз ще кажа, сигурно колкото че аз съм жив."
Блинк изглежда беше в изцяло съгласие със сержанта, затова най-накрая Някой се съгласи че това е било грабеж.

Сержантът го увери че всичко което когато и да било е било откраднато в неговата област е било връщано и веднага след като уместните бланки бъдат попълнени случая беше все едно приключен.

Сержантът пропърмори под своя дъх, "Грабеж, дата, хммммм, нека видим, име моля?"
"Аз нямам име - беше взето с моята идентичност."
"Няма име!" сержантът изплака, "Как аз ще попълня бланките?"
Блинк който беше по природа помагащ човек, каза на сержантът че не е проблем да напише "неизвестно" и да го пусне по този начин. Сержантът се съгласи че това беше приемливо. "Твоя адрес?"
"Неизвестно."
"Време на грабежа?"
"Неизвестно."
"Място на грабежа?"
"Неизвестно."

Сержантът стана много объркан и, клатейки своята глава назад и напред каза, " Аз не мога да имам случай без папка, а папка в която няма информация не е папка въобще, предстъпление трябва да е било извършено на някой някъде по някое време или не е никакво престъпление изобщо. Така въпреки че аз бих искал да ти помогна, мисля че това е проблем за по-висшите авторитети. Затова аз ще трябва само да те изпратя до областния съдия; той е умен и знае как да преценява факти. Той ще може със сигурност да помогне на тебе."

Пътешествието до съдът беше дълго и безметежно. Сержантът представи Някой и Блинк на съдията който беше много, много стар. Неговото лице беше сурово и той не правеше никакви изрази докато сержантът представяше проблема. Той беше стар като времето и двойно по мъдър. Блинк увери Някой че съдията със сигурност притежава отговора. Той никога не се е провалял да има решение.

След като целия проблем беше описан съдията въздъхна и разклати своята глава сякаш той беше чул цялото това нещо стотици пъти преди. Той погледна надолу сурово, както изморен баща би към дете което задава глупави въпроси. "Чуй," каза съдията, "и ме слушай добре за да този проблем не бъде никога докарван пред моята пейка отново.
"Очевидно този нещастен другар е или загубил или е имал своята идентичност открадната - това може да се случи на който и да е, така че докато не възтанови това което по право е негово, той е Който-и-да-е. Сега вече имаш име за твойте глупави форми. И слушай мене, млади човече. Не казвай на хората, че не знаеш кой си или че си просто някой. Ние стабилно установихме че ти си Който-и-да-е.
"Що се отнася до възтановяването на това което е твое това е просто проблем. Ти си загубил идентичноста си; идентичноста е като всяко друго нещо което хората носят за години. Има определено напасване, затова аз предлагам ти да обикаляш наоколо и да опитваш всички идентичности в областа докато не намериш този който напасне.
Този един ще бъде твоя а човека който го носи ще бъде нарушителя."

То всичко изглеждаше толкова просто сега. Те просто не можеха да си представяш как те се бяха проваляли да видят това което беше толкова очевидно. Те всички благодариха на съдията и тръгнаха заедно да намерят идентичноста която ще пасне на Който-и-да-е.

Който-и-да-е беше много облекчен да има поне частично решение на неговите проблеми, но се чудеше, "Кой може аз да съм бил?" Той попита Блинк, "Кой мислиш аз ще разбера че аз съм бил?"
Блинк погледна към него от глава до пети. "Добре, ти си твърде млад за да си съдията и ако беше него, ние трябваше да се съветваме с тебе за решение на твоя проблем, та аз вярвам че съдията е извън сметките. Аз съм реално доста сигурен че ти не си аз защото ти си твърде много висок и твоите очи са грешен цвят. Не изглеждаш много като полицай; не изглеждаш много като ковач защото твойте ръце са твърде малки. Не, ти не изглеждаш като никой конкретно мой познат. Изглеждаш някак общо, можеш да си който и да е."

"Аз съм Който-и-да-е,"Който-и-да-е протестира. "Сега аз искам да съм някой в частност."

"Оо," каза Блинк. "Аз мога да разбера това. Мисля че трябва да опиташ да бъдеш няколко човека и може би това ще ти даде идея за това кой искаш да си."
"Не бъди наивен," каза Който-и-да-е."Никой не е който той иска да бъде. Просто е нечувано. Трябва да си някой друг за да можеш да станеш човека който искаш да бъдеш. Ако ти вече си човека който искаш да си тогава ти няма да искаш да бъдеш този човек така че аз трябва да съм някой друг."

Блинк се съгласи с това и беше толкова впечетлен че реши че със сигурност Който-и-да-е трябва да е някой интелигентен. И така те решиха да опитат да пробват идентичноста на всеки от локалните учители.
Те ходиха за половин ден докато те стигнаха гъста гора. Блинк каза че най-мъдрите хора от всички живеят в тази гора, защото в средата на място толкова усукано с пълзящи ръстения и гъсталаци средностатистическия човек би се загуби. Това е място където човек с високо образувание е като в къщи. Блинк продължи да обяснява че местното занимание беше да се знае всяка извивка и завой на всеки храст за да можеш да предположиш какъв път всеки страник би поел във всеки даден ден с дадена стартова точка и курс до целта.

Който-и-да-е можеше да попита за целта на подобни действия, но той прие че всяко нещо което той не можеше да разбере как да използва трябва да бъде много важно, найстина. Затова вместо това попита Блинк, "Каква беше моята цел?" Блинк само сви рамене и каза, "Аз не зная моя път наоколо, затова ние трябва просто да ходим наоколо малко докато намерим някой който да може да бъде тебе."

Те влязоха в гората. Въпреки че можеха да видят много малко, те усетиха техния път напред докато глас извика с надменен тон, "Как смееш ти да ходиш наоколо сляпо?Ти не можеш просто да си поел курса който си поел. Къде е твоята цел?" Който-и-да-е, доста изненадан, реши че който и този човек да беше, той със сигурност не можеше да бъде Който-и-да-е. Той каза на себе си, "Аз съм твърде вежлив за такива неучтивости."

Странникът извика отново, почти с цялостен гняв, "Аз казах, къде е вашата цел? Блинк отговори, "Ние нямаме никаква."
"Глупости," каза гласът. "Всеки има цел. След като вие сте част от частите на някой вие трябва да имате цел иначе нямаше да сте тук тръгващи или идващи. Виждате ли, това е проста логика. "

Който-и-да-е се почуства объркан в това но обеди гласът че той е Който-и-да-е и е дошъл с Блинк в тази гора не за да си тръгва или идва, а по-скоро за да намери, и след като той не знаеше кой той търси той не знаеше къде е и така нямаше как да има цел.

Гласът извика, "Браво, браво, аз съм възхитен да срешна човек толкова изкусен в дисциплината на мисълта." Човек с голяма височина излезе из зад дърво и подаде своята ръка в поздрав. "Ти от Буквите ли си?"
той проучи докато клатеше ръката на Който-и-да-е в поздрав. Който-и-да-е отвърна, "Аз може и да съм, учтиви господине(въпреки че той реално си мислеше колко неучтив странникът беше). Аз съм загубил моята идентичност и аз търся човека който я има. Аз просто помислих че може да е в тази гора." Странникът спря да клати ръката на Който-и-да-е и каза, "Може би аз мога да ти помогна. Виждал съм много идентичности носени дълго от много хора които идваха и си отиваха от тази гора. Кой си бил ти?"

Който-и-да-е можеше да каже, "Аз не знам." Но той беше уморен от обясняване че той няма име доколкото може да си спомни. Освен това той знаеше с пълно убеждение че той е, поне за сега, Който-и-да-е. Затова той отговори, "Аз съм просто Който-и-да-е".

Старият учител се наведе напред над Който-и-да-е и се загледа в него пронизващо. Той попита любознателно, "Това ли е твоето име найстина?"

Който-и-да-е можеше да отговори като разкаже целия набор от обстоятелства, но той се задоволи да каже само че в това време това беше неговото истинско име, а в някое друго то беше на някой друг. Стария учител премисли това и започна отново. "Как аз мога да бъда полезен на тебе?Не всеки ден Който-и-да-е идва насам." Стария човек започна да се смее на себе си и повтори своите думи пак и пак.

Който-и-да-е стана много разгневен и каза на стария учител своите проблеми доколкото той и Блинк можеха да кажат. Стария учител се извини за своето неразбиране на сериозноста на ситуацията. Той тогава предложи те да се консултират с другите учители след като проблема беше реално академичен по природа.

Така стария човек ги поведе през гората и им каза че там имаше пространство в средата на гората където най-старите дървета в тази земя растяха.
Там той ще повика мъдрите хора и заедно техните велики съзнания ще намерят решение.

По пътя си през гората Който-и-да-е попита мъдрия стар човек защо хора на знанието живеят в старата гора. Той повтори обяснението дадено му от Блинк и попита за истината по материята. Стария учител, с достоинство и искреност просто заяви, "Това което беше в гората беше разбрано и предвидимо от тези запознати с него. Това което беше извън гората беше необяснимо с термините на гората. И така както всеки добре научен човек прави когато нещо е необяснимо те оставят религията да обяснява него. Религията беше много добра за обяснение на това което не е в гората, но не беше много полезна в гората затова ние го оставихме навън а пък нас вътре."