Обичам всички, които са като тежки капки, падащи една по една от черния облак, надвиснал над людете: те предвестяват мълния и загиват като предвестници.
Вижте, аз съм вестител на мълнията и тежка капка от облака: а тази мълния се зове Свръхчовек.


Заратустра казва, че пророкът провъзгласява бъдещето, залага на карта Всичко заради бъдещето, умира за бъдещето, за да може тази планета да се превърне в рай, за да може това човечество вече да няма нужда да бъде подло, да няма нужда да е изпълнено с осъдителни неща, за да може това човечество да стане чисто и невинно.
Точно както преди да завали дъждът идват облаци - те предвестяват само началото на дъжда и гръмотевицата.
Заратустра казва: Аз съм пророкът на гръмотевицата. Искам да осъзнаете, че скоро свръхчовекът ще се появи. Бъдете готови да го приемете. Единственият начин да го приемете е като пожертвате себе си.

Тази гръмотевица се нарича свръхчовек, защото тя е на-чалото на един нов сезон, на един нов климат.
Земята ще се превърне в градина и мъртвите дървета ще оживеят, и голите клони ще се раззеленят, и ще има цветя навсякъде.
Казах ви, че моята дума за свръхчовек е нов човек, защото думата свръхчовек носи идея за превъзходство. В съществуванието нищо не е по-висше и нищо не е по-нисще - нещата са само уникални и различни.
Новият човек ще бъде различен и уникален. Новият човек няма да е сериозен, той ще има чувство за хумор. Той няма да е напрегнат, неспокоен и пълен с терзания - наместо това ще е изпълнен с радост. Новият човек ще е в състояние да танцува, да пее, да играе, да бъде като малко дете.
Новият човек е надеждата за цялото човечество.

Тъй рече Заратустра.


Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

Razkaji pove4e za zaratustra. Tva be6e vud religiq nali, ili pone taka si mislq. Nqkyde sym 4uval mai 4e e edna ot pyrvite religii.

ЗАРАТУСТРА: БОГЪТ, КОЙТО УМЕЕ ДА ТАНЦУВА
ОШО

Беседи върху книгата на Фридрих Ницше
"Тъй рече Заратустра", изнесени пред Международния институт по мистицизъм в Раджниш между 26 март и 7 април 1987 г.

ВЪВЕДЕНИЕ
Странен триъгълник: Ошо, Заратустра и Фридрих Ницше! Но също и мистериозен, както мнозина от нас почувстваха по време на тези спиращи дъха полети към върховните висини всяка сутрин и вечер, в най-горещите часове на индийското лято в Пуна, през април 1987 година.
Кой, по дяволите, е бил този Заратустра, за когото никой не беше чувал, освен бегло по име? И как стана така, че Ошо, дълго след като изглежда беше изчерпил световната духовна съкровищница, можа да извади тези баснословни скъпоценности от истини? Той беше говорил за Буда, за Лао Цзъ, за Лие Цзъ, за Исус, за хасидите, за суфите, за Дзен-традицията, за тър-сещите от Упанишадите и за философите от древна Гърция, както и за безброй много други, чиито имена и традиции не бяхме чували дотогава. И след като направи това, Ошо потъ-на в тишина за повече от три години, а когато изплува от нея, трябваше наново да каже своето послание - този път в суров вид, без повече да използва посредничеството на други, по-стари Учители и техните прозрения.
Но изведнъж сред нас се появи този най-късен от късно дошлите, този парвеню Заратустра, този древен/нов мистик, за когото никой не знаеше много, нито пък особено го разбираше. Даже не беше сигурно, че такъв човек е съществувал - толкова малко се знаеше за него.
Той се беше появил в Европа като „Зороастер" в тайните ритуали на масоните и „Зарастро" в операта на Моцарт „Въл-шебната флейта", докато последователите на Заратустра -парсите, - които са оцелели до наши дни в Бомбай, се обръщат към своето свещено писание, „Авеста", за вдъхновение от своя Заратустра. Но той малко напомня на онзи мистик, с който се запознахме чрез Ошо.
Накрая Ошо разреши загадката, когато една вечер каза по време на беседа: „Тази работа е много заплетена. Аз не говорих директно за Заратустра, а за един Заратустра, който е измислен от Фридрих Ницше. Всички велики прозрения са дадени на Заратус-тра от Ницше. Заратустра - много пъти са ми носили неговите оригинални книги, а те са толкова обикновени, че аз никога не съм говорил по тях. Ницше е използвал Заратустра само като символична фигура, точно както Халил Джубран е използвал Ал Мустафа - който е пълна измислица. Ницше е използвал едно историческо име, но по напълно фиктивен начин.
Затова първо: трябва да помните, че това е Заратустра на Ницше; той няма много общо с оригиналния Заратустра

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.