Re: ЗОХАР / Религия и мистика / Процесинг

ЗОХАР
(откъси от предисловието към книгата от Михайл Лайтман-най-изтъкнатият практикуващ кабалист на нашето време)

Съществуват 4 вида познания:
1) материя,
2) свойство в материята,
3) абстрактно свойство,
4) същина.

Същността и абстрактното свойство са ни съвършено непостижими, ние можем да постигнем само материята и нейните свойства – както в нашия обикновен свят, така и в духовните светове.
Така например човек се състои от:
1) материя, т.е. тялото;
2) свойствата на тялото, например, «добър»;
3) отвлеченото свойство, т.е. самата категория “доброта” сама за себе си;
4) същността на човека.

Същността на човека сама по себе си ни е съвършено непостижима, защото нашите 5 органа на чувствата и цялата ни фантазия не ни позволяват да осъзнаем и да почувстваме повече от действията на същността, но не и нея самата. За нас е скрито познаването на която и да е същност, включително нашата собствена, и аз като човек мога да постигна единствено действията и следствията на тези действия, произтичащи от непостижимата същност.

Отвлечените свойства са винаги относителни и например “истината” и “лъжата” са разбираеми само по отношение на тяхната полза или вреда по отношение на съответната материя. В резултат на жизнения опит на поколенията, когато човечеството видяло нещастията, причинени от “лъжливите”, и ползата, произтичаща от “правдивите”, дошло до извода, че няма по-добро свойство на света от “истината” и няма по-лошо от “лъжата”.

А в крайна сметка спасението на един единствен човек е несравнимо по-важно от цялата теоретична важност и значимост на свойството “истина”.

И следователно от 4-те вида познание същността е съвършено непостижима за нас, 3-ият вид може да доведе до погрешно разбиране и само материята и нейните непосредствени свойства ни дават правилното и достатъчно постигане.

Човекът се явява най-егоистичното създание в нашия свят и няма по-вредно и опасно същество както за него самия, така и за цялото мироздание. Само човекът, въпреки че има желаното, страда заради онова, което имат другите; само човекът се нуждае от покоряването на целия свят, а не само на своето собствено непосредствено обкръжение. Наистина, егоизмът на човека излиза извън рамките на времето и пространството. И всичко това, заедно с всички страшни последици от егоизма е създадено от великия и съвършен Творец.
Целият ни живот е усещането за недостиг на нещо и борба за получаването му, а усещането за недостатъчност е и самото страдание. Стремежът да достигнем желаното ни тласка към постоянно движение против собствената ни природа, която пък се стреми към състояние на покой, защото това е състоянието на нашия Отец.

Ние постигаме само онова, което получаваме от Него, постигайки свойствата и действията на Твореца, ние изучаваме Източника на своето произхождане и единствено постигайки Него, можем да разберем за какво съществуваме. И това принуждава кабалистите да издават книги-инструкции за постигане целите на Твореца и тези инструкции са дадени в Тора като заповеди, защото без прояснение човекът не е в състояние да достигне до желаната от Твореца цел.

Под ТЯЛО в Кабалата се разбира ЖЕЛАНИЕТО ДА ПОЛУЧИШ, в случая нашият егоизъм. Убивайки тялото си, човек се повдига в рая; освобождавайки се от егоизма, човекът незабавно започва да усеща вместо себе си Твореца. Получавайки от Твореца алтруистичното свойство, желанието “да отдава”, човек, с Негова помощ, започва да изправя предишното тяло-желание, постепенно, на части включвайки егоизма в своите нови алтруистични духовни свойства, придобива свойството да се наслаждава от отдаването и оживява от това..

Разлагането на тялото е такова състояние, при което човек съвършено не се безпокои за самия себе си, освен за най-необходимото, насъщносто, минималното, без което не може да продължи приближаването си към Твореца.

Човекът е център на цялото творение, причина и цел на творението, главното действащо лице на творението, довеждащо творението до желаната от Твореца цел. И затова всички висши светове и нашият материален такъв и всички, които ги населяват, са създадени само заради човека.

Светът “олам”, от думата “алама”-означава скритност. Т.е. световете са подобни на покривала, зад които е скрит от човека Творецът. Всички светове се явяват етапи на последователно отдалечаване от (усещанията на) Твореца.

Но за да се разбере всичко това, трябва да се види краят на действието, т.е. в целта на творението, защото нищо не може да се разбере от процеса, а само от завършеността.

Баал Сулам в книгата си “Матан Тора” привежда такъв пример: Ако в нашия свят се появи изследовател от друг свят и, незапознат с крайните резултати на развитието на живата природа, види теленце и човешко бебе, би дошъл до извода, че след като теленцето на един ден вече може да стои на краката си, а човешкото бебе е напълно безпомощно, на края на развитието си телето ще се превърне в нещо велико, а човекът ще си остане все така безпомощен.

Появилият се на дървото плод е съвършено невзрачен и кисел или горчив. И колкото е неугледно творението, колкото процесът на развитие е по-труден и дълъг, толкова по-висш резултат се достига. Но който не може да види крайните състояния, прави неверни изводи, наблюдавайки промеждутъчните състояния.
Нищо не е съдадено без цел. Всичко е създадено единствено за да може човек да достигне висшето състояние – съединението с Твореца.

Действията на Твореца са съвършени винаги и във всичко, но човек не е в състояние да ги усети като такива, докато не изправи собствените си органи на усещане – едва тогава ще почувства съвършенството на твореца, своето собствено съвършенство и съвършенството на своето състояние; защото съвършено е всичко, освен нашите възприятия.

Да изменим нашето възприятие е нашата задача и работа в този свят. Да достигнем истинското усещане на нашия Създател-е нашата цел.
Всичко, което усещаме, са нашите реакции на Неговото въздействие върху нас. Всичко се свежда до осъзнаването на това и достигането на такова състояние, в което човекът усеща, че Творецът е абсолютно добър към него.

Както е казано от мъдреците, Творецът е създал света, за да му се наслади.
Целта на творението, наслаждението на Твореца, кабалистите изпитват върху себе си в степента на своето духовно въздигане. Всичко, което нам е известно, е известно от личните постижения на себепостигащите, наричани кабалисти (от думата Кабала – получавам), получаващи.
Ние не говорим за самия Творец, а само за онова, което постигаме, усещаме като получавано от Него. Така получилите човеци са всичко, което ние знаем за Него и Неговите желания. Това знание се нарича Тора.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

Всички наслаждения, всичко, което ни привлича, произтича непосредствено от самия Творец, дори ако го получаваме чрез системата на нечистите духовни сили. В песните, в стиховете, в действията и мислите си ние само това и правим -–изразяваме нашия стремеж към мини-порциите на Висшата светлина, облечена в различните одежди на нашия свят. Променяйки местонахождението на искрите светлина в различните обекти на света ни, Творецът управлява нашите стремежи. Целта на нашето развитие е да дойдем до усещането на духовно наслаждение, а не да го възприемаме неосъзнато.

Докато творението не анулира въведеното в него желание да получи, егоизмът, е невъзможно да усети Твореца, защото единствено желанието да получи не е съществувало в Твореца, затова и цялото творение се състои единствено от това желание и така творението е отделено от Твореца.

Етапите на изправянето на желанието да получиш на желание да дадеш се наричат степени на духовната стълба, сфироти. Както желанието да получиш, така и желанието да дадеш се намират и се случват вътре в самото творение, само то се променя и с това променя и своите усещания. Извън усещанията на творението съществува единствено Единният Творец.

На езика на Кабала творението се състои от ОР-светлина-наслаждението, произхождащо от Твореца; и КЛИ –съсъд, желанието да получиш, да се насладиш. Светлината се намира навсякъде в просто, т.е. съдържащо всичко, състояние, а съсъдът усеща от светлината само онези наслаждения, които желае да усети.

Както брадвата цепи и разделя на две един материален обект, така и различието в свойствата между творението и Твореца ги отделя един от друг.
При съвпадане на свойствата, т.е. желанията, изчезва причината за отделянето, затова цялото наше изправяне се свежда до изчистването на желанията ни от егоизма, създаден от Твореца, за да можем да работим над него.
В борбата си с егоизма човек придобива знания и разум, необходими за оценка на духовните наслади.

И така всичко, което разделя човека от Твореца, това е различието в свойствата, така че всичко, което трябва да се изправи, това са нашите свойства, желанията. За това е необходимо да познаваме свойствата, желанията на Твореца.
А свойството на Твореца е абсолютно безкористното желание “да дава”, но ние не сме в състояние да почувстваме това свойство, тъй като то ни е абсолютно чуждо.

Усещането на собствените желания от страна на творението го отделя от Твореца и, ако то усеща само собствените си желания, абсолютно престава да усеща Твореца; и това състояние на творението в нашия свят се нарича ЧОВЕК.

Светлината не идва и не си отива, а самата КЛИ, променяйки своите свойства, усеща в зависимост от тези променени свойства ту повече, ту по-малко светлина, това се усеща като идване или отиване на светлината, като приближаване или отдалечаване на Твореца.
Всяка КЛИ може да усеща само онова, което резонира с нейните лични свойства, т.е. в момента, в който човек съумее да уподоби с което и да е свое свойство свойството на Твореца да дава, той незабавно в това желание ще усети Твореца. А когато успее да уподоби всичките си свойства на свойствата на Твореца, човек ще получи цялата си душа, пълното си изпълване с Твореца, което се нарича сливане (двекут).

Съсъдът на душата е изправените и желания, простото желание, желание за получаване на наслаждение, не може да бъде съсъд, защото в егоистичните желания светлина не влиза. Но ако върху егоистичните желания има екран, противодействащ на получаването заради себе си и обръщането на намерението в получаване заради Твореца, то такова намерение, наричано отразена или обратна светлина (ор хохер) превръща егоистичното желание в алтруистично и тогава изправеното желание се нарича съсъд или КЛИ.

В степента на анулиране на личните желания човек отстранява онова, което го отделя от Твореца и при пълно изправяне, т.е. при пълно неусещане на собственото АЗ, човекът усеща само Твореца в себе си и става проводник само на Неговите желания и единствено желанията на Твореца започват да го ръководят.

Как е възможна появята на нечистата система от чистотата на Творца и как е възможно Той да я пълни и оживява? Въпреки че желанието да се получава е необходимо за изпълнение замисъла на творението, защото без желание е невъзможно да се насладиш, самото наслаждения трябва да бъде съвършено и затова е необходимо изправление, а не анулиране на желанието да се получи.
Пътят на умъртвяване на нашата природа абсолютно не съответства на процеса на духовното извисяване. Забранено е механически да се ограничаваме и да си налагаме доброволно каквито и да било страдания.
Правилният път е човекът естествено да променя своето поведение по мярката на своето израстване и получаване свише на нови свойства и желания.

Създал е Творецът 4 свята чиста система АБЕ”А и 4 свята нечиста система АБЕ”А. И придал свойството “желание да отдаваш” на системата чисти светове и взел от тях желанието “ да получаваш” за себе си и го дал на нечистата система светове.
Цялото мироздание се състои от 5 свята: : Адам Кадмон, Ацилут, Брия, Ецира, Асия. Трите последни свята се състоят от две противостоящи си системи-светлите и тъмните сили-желания. След това се появява човек в нашия свят, най-ниската точка на мирозданието, и с това започва процесът на възкачване на творението към Твореца отдолу нагоре.

В природата съществуват само две сили – подобна на Твореца и противоположна Нему; и двете изхождат от желанието на Твореца, и двете се проявяват само относно човека, който под влиянието на тези сили се придвижва принудително или съзнателно към набелазаната от Твореца цел.

В Кабалата нечистите, т.е. егоистични желания да получиш наслада за самия себе си се наричат клипот – ципа. Защото както ципата защитава плода в периода на съзряване от вредители, така и нечистите отвличащи сили са предназначени за развитието на човека, а изигравайки ролята си, пропадат.
Така и всички хора, които имат противоположни на чистотата на Твореца желания, се наричат мъртви и грешни, защото са крайно отдалечени от Твореца, източникът на живот. “грешниците са мъртви още докато са живи”.

Нашият живот в сравнение с духовния е подобен на сън, “Зеат хаим”, “пот на живота”, малка капка от истинското усещане на съществуването в светлината на Твореца.
Светлината на Твореца се нарича ор хохма или ор хаим – светлина на живота, защото ни есме създадени така, че само Неговото наличие в нас възприемаме като живот. Ние сме получили само малка искрица светлина, въпреки че и на нея нямаме право заради нашите егоистични желания, заради които сме диаметрално противоположни и безкрайно отделени от Източника. Но за да можем да се развиваме, Творецът е положил в егоистичните желания микродоза от своята светлина и благодарение на нея ние живеем, т.е. стремим се към предметите, в които тя се намира, опитвайки се да я погълнем.
Всичките ни радости и страдания, скръб и любов, всичко, което ни храни духовно и физически – е само тази искрица светлина, тази безкрайно малка порция светлина се и нарича в нашия свят живот.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.