"Ошовизъм" стана мръсна дума ли?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Просто правя процесинг на прилепналите постулати върху науковЪдите.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

Ние нямаме достъп до битието си мета-физично, тъй като не можем обективно да надхвърлим света си - а сме винаги заедно с него. Светът е съвкупността на нашите подръчности, както и полето на възможните ни достижения. Няма как да бъдеш отвъд света си, т.е. да не го "осветяваш" ти - независимо какво или кой си ти (наистина "човек" е само една от възможностите на теб, но ти я изпреварваш, назовавайки се тъкмо "човек" - или както и да е още!).
Фактът, че можем да правим "метафизика" на света (т.е. да го описваме като "философска картина") все още не означава, че ние сме метафизични същества. Всяко "метафизично" като същност-в-себе-си е вече част от полето на описанията и е длъжно да се пречупи през твоето осмисляне, преди да го има налице изобщо. Битието на нещото не е преди събитието на неговото изговаряне в контекст!

Но ако ние го дефинираме съобразно неговата полезност за нас, то кой е създал тоя свят, за да можем ние да го дефинираме?

Дефинирането е полагане в последователност до смисъл, а не създаване. Полагането е произволност на появата на привилегирован концепт. Тази произволност в най-крайния случай не зависи от Бог, а от нищо не зависи. Светът не се създава от някого - най-малкото нямаме никакви потвърждения за това! Бог е един от концептите, който - ако не решиш да го вкараш в употреба - увисва, както и всеки друг привилегирован концепт. Концептуализирането е събитие на овластяването. Овластява, концептуализирайки, субектът на смисъла. Но субектът на смисъла е винаги безкрайно конкретен, много по-безкрайно, отколкото и най-малко абстрактния бог. Защото бог се явява винаги абстракция, чието битие се гарантира само и единствено в акта на неговото изговаряне и по никакъв друг начин!

За описание на най-лесния случай се приема бог.

Все пак, "бог" не е концепт, който се приема сам. "Бог" е една от възможностите, която можеш и да избереш, но можеш и да не избереш в зависимост от конкретностите на целеполагането си. Не казвам, че чистият случай на полагането на нещо изобщо не може да бъде назован като "бог" (това си е неприкосновено твой избор!). Казвам само, че ТИ (или по-точно съ-битието на назоваването) предхожда всяко съдържателно обвързване с "божествен" концептуализъм, т.е. бог няма как да предхожда избора ти дали да го концептуализираш или не.

И какво по-лесно, икономично и безопасно от Бог?

Замени "Бог" с "науката" и твърдението ти ще бъде поне толкова вярно, колкото и ангажирането ти с "бог", ако не и повече...
Мисълта ми е, че Бог е авантюра - и трябва да поемеш по-голямата творческа отговорност да го направиш поне толкова предметен, усвоим, достъпен, колкото и всеки един технологичен продукт. Ако това можехме да го правим, щяхме да спечелим спора с "науковъдите". Но - както виждаш - това (поне засега!) не е толкова лесно...

Аналогията ти със софт/хард-уера е подобаващо силна, но не ме разгромява! Представими са възможности, които не зависят от софтуерно-хардуерния структурализъм... - нали ще атакуваме хоризонтала на вече "научния" илюзионизъм; защо да не радикализираме представите си, разбира се, без да изпадаме в шизофренични състояния!??
Говоря ти за ума не като психична способност, а като априори конструктивизъм, който не следва никаква причинност, а напротив - причинността следва априорната способност да създаваме ред, последователност, и да ги "четем". От тази по-изчистена гл.т. вярата е по-скоро доверие в опитните способности на съществото ни с оглед на допустимата утилитарност. Чиста вяра няма - така, както е вярно, че при устремяването ти към колелата на връхлитащ автомобил "вярата ти в Бог" няма да ти помогне да останеш невредима - затова се съобразяваме с всичко това, което науката описва като "здрав разум" и "утилитарна практика"; така нейната аксиоматика следва икономичния случай преди всичко на нашето самосъхранение - и едва когато сме в къщи, обикновено на топло и спокойно, започваме да си въобразяваме, че "вярваме" чисто... Ако и да е така, една такава вяра е обусловена обикновено от относителната ни безопасност и пълния ни стомах. Наричам я екстравагантно отклонение, защото тя не е първична. Не я отхвърлям, напротив, възхищавам се на интелигентните "вярващи", обаче тогава, когато "вярата" им се овладява постепенно и сигурно - както "с майсторлък" се обяздва буен жребец.

Чистото упование (от вяра в авторитет) за мене е или глупост, или фундаментализъм. Тези двете се сливат в едно...

Ние нямаме достъп до битието си мета-физично, тъй като не можем обективно да надхвърлим света си - а сме винаги заедно с него.

Ми зависи, аз считам, че човек притежава всички 7 тела-както считат и на изток.
От физическото през етерното, астралното и т.н. до космическото.
И всички тези седем тела са все части от същия този човек.
Когато той се отъждествява с физическото си тяло и игнорира останалите, определено няма да има достъп до битието си отстрани, обаче зависи какво си мисли самият той ,че е.
Космическото тяло е поглед отвъд, стига да го може.

Битието на нещото не е преди събитието на неговото изговаряне в контекст!


тук мога само да кажа мъдро - кхм....

Изобщо имам чувството, че боравиш свободно с много сложни и неразбираеми думички с една единствена цел да не разберат какво искаш да кажеш и да ти се удивят, а малцина да разберат и пак да ти се удивят.
При мен удивление няма да срещнеш, така че ме пожали.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

Бог или е авантюра или технологичен продукт.
Значи изборът е авантюрата или технологичният продукт.

На теб оставям усвояването и изпозването на бог като технологичен продукт.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

Бог или е авантюра или технологичен продукт.
Значи изборът е авантюрата или технологичният продукт.

На теб оставям усвояването и изпозването на бог като технологичен продукт.

"вярата ти в Бог" няма да ти помогне да останеш невредима

Не съм съгласна-в тези времена, в които живеем, и не се знае дали птичи грип няма да те тръшне, земетресение да ти разлюлее земята под краката, потоп да те удави или циганин на улицата да те наръга-остава единствено вярата в бог, ни полиция, ни наука помагат.

И вярвам не когато съм си в къщи, като ми покажат поредното земетресение, потоп или убийство, винаги се кръстя.
Защо, ти какво предлагаш? Вместо това, което правя?

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

Ми зависи, аз считам, че човек притежава всички 7 тела-както считат и на изток.
От физическото през етерното, астралното и т.н. до космическото.
И всички тези седем тела са все части от същия този човек.
Когато той се отъждествява с физическото си тяло и игнорира останалите, определено няма да има достъп до битието си отстрани, обаче зависи какво си мисли самият той ,че е.
Космическото тяло е поглед отвъд, стига да го може.

Не знам как е при теб (може и да си изключение!), но при мен със сигурност има само физическо и сънувано тяло. За първото имам ясни възприятия и именно с него действам прагматично в ежедневието си. С една дума - владея го, доколкото мога. За второто имам смътно досещане, но нямам ясната овладяност на физическото действие, не мога да изпълнявам утилитарни цели, освен понякога случайно да се кефя, летейки насън. Приказката за 7 тела ми се струва фантасмагория; нямам нищо против разказването на такива приказки, но ги приемам само за сведение. Твърде е възможно никога да не ми послужат, а и едва ли мога да си извлека някаква поука. Все пак е нужна определена трезвост и съобразяване с наличното, а не тотално вдетиняване, нали?

... да останеш вярна на себе си и... знаеш там... - да правиш всичко, поемайки отговорност за делата си...

Знам, че философията не ти е по вкуса заради специфичната си изразност, но е време да "понатиснеш" малко повече и да се ограмотиш философски. Не подценявам качествата ти, но търсачеството в множество посоки и особено ТАЗИ, която ти предлагам, ще ти е от полза.

Що се отнася до бог като "технологичен продукт", това е тема върху която ще мисля, щото тук аз самият още имам някои колебания.