|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | (покажи всички)
Тема
|
Re: чудничко
[re: ПЪTниk]
|
|
Автор |
Kaily (не*избе*жна) |
Публикувано | 26.02.06 14:49 |
|
Може и от любопитство?
Исус е една клонка от безкрайното ДАО, а в него има място за всеки, важното е да му се пусне стръв и да захапе.
Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.
| |
Тема
|
Re: чудничко
[re: ПЪTниk]
|
|
Автор |
Kaily (не*избе*жна) |
Публикувано | 26.02.06 14:52 |
|
Не може да дири смисъл в началото на науката, защото там са...аксиомите....
Неща, приети априори за верни, всяка наука почива на първоначален набор от аксиоми и без тях е загубена, виж нагоре става уютно и удобно да Гери-доказателства, теореми, логика.
Той там вирее, в самото начало е хаос, объркване-все едно да приемем на вяра, че бог има и после върху тази вяра да си изградим всякакви доказателства и да докажем всички теореми.
Та в началото на науката е....вярата.
Гери с вяра не борави, затова натам не поглежда, че му се срива системата.
Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.
| |
Тема
|
Re: Не се увличай да отричаш науката!
[re: ***]
|
|
Автор |
Kaily (не*избе*жна) |
Публикувано | 26.02.06 14:55 |
|
Това, че описваш нещата според тяхната функционалност, значи ли че светът е реален?
Каква е функцията на битието?
Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.
| |
Тема
|
Re: Аргумент и чудо!
[re: ***]
|
|
Автор |
Kaily (не*избе*жна) |
Публикувано | 26.02.06 14:58 |
|
вярата не е убеждение, а само предположение.
Вярата не е нито едно от двете. Тия двете са въпрос на ума, а вярата е от сърцето, не от ума.
Явно никога не си се сблъсквал с феномена ВЯРА щом я определяш като умствена спекулация.
Стомаха смила храната и това е функция на стомаха.
Белите дробове обработват въздуха и това е функция на белите дробове.
Сърцето вярва и това е функция на сърцето.
Както опитваш вярата да изкараш функция на ума, защо не изкараш и преработването на кислорода и смилането на храната да припишеш на ума?
Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.
| |
Тема
|
Re: За аксиомите
[re: Kaily]
|
|
Автор | *** (Нерегистриран) |
Публикувано | 26.02.06 16:20 |
|
Неща, приети априори за верни, всяка наука почива на първоначален набор от аксиоми и без тях е загубена
Аксиомите представят оптималното функциониране. Те не са някаква предварителна рамка, а се извеждат от описанието на най-лесния случай. В практиката си ти никога не мислиш какви са аксиомите, с които описваш случването на света и действията си, а първо действаш по възможно най-икономичния, лесен и безопасен за теб начин и едва постфактум си задаваш въпроса що е наука и как работи тя. Оказва се тъкмо това - че науката работи според аксиоми (но първо работи, а не първо ги избира!), които биха ти помогнали най-лесно и прагматично да си обясниш света и да улесниш живота си в рамките на текущите обстоятелства. Това обаче не означава, че окултизмът априори е глупост (както високомерно биха твърдяли някои учени); това само означава, че окултизмът априори избира обяснения на света, които изпитват границите (краищата) на възможното, а не неговата "златна", т.е. икономична среда. Т.е. окултизмът е опит отвъд средностатистичната практика; опит за задоволяване на потребности, които надхвърлят желанието ти да се наядеш, да се нае*еш или да те похвалят като състезател.
Ако трябва да правя аналогии, окултизмът и религията са нещо като "трудният път". Сравни например изкачването на един връх по обикновената пътека или по отвесната му стена. Окултизмът е именно "пътят със сърце", сиреч пътят, който избират смелите и мечтателите - да речем, алпинистите. Утилитарно погледнато, изкачването им няма смисъл... Но тъкмо това е мъжество и отговорност, движение по ръба и "по границите" на възможното... Науката е "златната среда".
| |
Тема
|
Re: Светът...
[re: Kaily]
|
|
Автор | *** (Нерегистриран) |
Публикувано | 26.02.06 16:43 |
|
Светът не е нещо "само по себе си", той е всякога вече "осветен" от субект през вторичното о-свет-яване на рефлексията, т.е. на неговата о-смисленост и целеположеност; ако искаш го наречи проектируемост. А последната конституира света като единен смислов ред и всякога през определена парадигма, културна традиция или утилитарна/квазиутилитарна нагласа. Никой не може да каже какво е светът отвъд субекта, понеже това би означавало да игнорираме най-конкретното, а именно субекта, т.е. границата на света, неговата форма, онова, от което зависи целостта и единството на света. Сега, друг е въпросът КОЙ е субектът. Във всеки случай, всеки положителен отговор на този въпрос е порочна метафизика, предпоставяне, което не може да бъде нито доказано, нито установено по какъвто и да е начин. Всяко назоваване на субекта (формата) на света е вече мит. Светът, осветен от субект, е всякога вече едно изоставане в образ-за-света, който е чисто и просто една от възможностите. Но ние не сме абонирани за описанията си за света като смислови съдържания, т.е. светът най-ясно може да бъде описан наистина от науката, но това не означава, че науката изчерпва всички описателни възможности. Има и по-крайни, респ. по-налудничави, възможности за описание на света, чиито претенции надхвърлят "средата и условията", поне толкова, че се опитват да оспорят привилегироването на чисто научните дискурси. Това обаче не означава, че науката не струва - тъкмо тя струва най-много от гледна точка на играта на задоволяване на потребности (със съответната й вътрешна йерархия!), която сме свикнали да играем. На окултизма ще му трябва още много да се труди - не просто за да отрече, а да надхвърли в действителност научния детерминизъм и епохалната конюнктура на съвремието. Не казвам, че не може, казвам, че не е лесно съобразно центрирането ни върху способностите, с които обичайно работим и се идентифицираме.
Що се отнася до битието - битието е чисто наличие на нещо изобщо; ние нямаме достъп до битието мета-физично, т.е. като "нещо-в-себе-си", а всякога сме единствено в съ-битието на о-свет-яването, което си е на практика едно събитие на изговарянето на света. Тъкмо това "изговаряне" е действително, а не неговото съдържание постфактум. Светът се случва не заради аксиомите и логиката, по които го описваме, а от събитието на описанието му извеждаме аксиомите и логиката, т.е. възможните инструменти, посредством които го "осветяваме".
| |
Тема
|
Re: Аргумент и чудо!
[re: Kaily]
|
|
Автор | *** (Нерегистриран) |
Публикувано | 26.02.06 17:11 |
|
Вярата не е нито едно от двете. Тия двете са въпрос на ума, а вярата е от сърцето, не от ума.
Явно никога не си се сблъсквал с феномена ВЯРА щом я определяш като умствена спекулация.
Пак заби в ошовизъм... Никой не може да каже какво е вяра, камо ли пък да разделяш веднъж завинаги "вяра" от "ум". Аз не искам да водя психологически спорове що е вяра и що е ум - безкрайно отегчителни са и доникъде не водят. Аз съм феноменолог. За мен умът не е едно от психичните качества, а конститутивната способност да се създава ред в света, да се "чете" света съобразно някакви познавателни единици, съобразно единството и непротиворечивата подредба на неговото осмисляне. За мен "вяра" и "ум" са феномени "на входа" на текущата осветяемост на света, те са всякога конкретни, а не някакви дадени веднъж завинаги концепти. Най-малкото пък съм склонен като Гален или Питагор да ги локализирам на някакво си "място" - да речем "в главата" или "в сърцето" - това са чисти условности. Не рефлексията е плод на главата, нито пък вярата - на сърцето. Това за "функционализма" на стомаха или белите дробове не че не го приемам, но съобразно конюнктурата даже и то не доказва, че вярата е плод на "сърдечна дейност" (хи-хи!), а какво остава пък ако река - като философ, какъвто съм си! - да оспоря научния конвенционализъм, който уж и ти си се заела да отричаш!...
Търсенето на "причина на причината" е всякога търсенето на някаква епохална обяснителна конюнктура - игра на "физика", или "биология", или каквото и да е... Но мен като философ ме интересува "природата" на игрите, т.е. готинко е да хванеш калъпа на игрите на обяснения, да се озовеш в метаиграта, обясняваща всяка възможна игровост. Тогава става ясно, че отвъд събитието на назоваването няма привилегировано съдържание на назованото, а само повече или по-малко съобразено с културната конюнктура. Има само смислови подредби, но важен е формализмът на чистото смислообразуване, а не съдържанието на смислите - поне дотолкова, че да не допусна (за себе си!) играта на "физика" да се изроди в метафизично постулиране. Впрочем, досега не съм срещал физик (говоря за учен-физик!), който, опитвайки се да философства, да не започне да постулира физичните "правила" и "закони" именно като метафизични такива...
Сърцето вярва и това е функция на сърцето.
Това е постулат, при това "окултен"... един господ знае дали е така, както е прието, пък и не е задължително да е така. Мен ме интересува един по-изначален факт: кое те кара теб да "приписваш" функцията "вяра" или "ум" на определена органика и задължително ли е да го правиш, освен в конюнктурната игра на обяснения?
Може и нищо нищо да не предизвиква, нито да е задължително структурно-функционалното преплитане.
Чисти обяснителните си парадигми, а не ги усложнявай!
| |
Тема
|
Re: Кайли,
[re: Kaily]
|
|
Автор | *** (Нерегистриран) |
Публикувано | 26.02.06 17:19 |
|
...все пак е похвално, че в твоя клуб се поддържа такъв дискусионен дух - това е наистина полезно за търсещите алтернативи! Желая ти успех!!!
| |
Тема
|
Re: За аксиомите
[re: ***]
|
|
Автор |
Kaily (не*избе*жна) |
Публикувано | 26.02.06 17:22 |
|
За описание на най-лесния случай се приема бог.
По-лесно от това-здраве.
а първо действаш по възможно най-икономичния, лесен и безопасен за теб начин
И какво по-лесно, икономично и безопасно от Бог?
Оказва се тъкмо това - че науката работи според аксиоми (но първо работи, а не първо ги избира!), които биха ти помогнали най-лесно и прагматично да си обясниш света и да улесниш живота си в рамките на текущите обстоятелства.
...виж по-горе...
За окултизма инауката си прав.
Аз бих казала, че науката е пътят на удобните домашни чехли, а диренето на нещо отвъд е пътят на предизвикателството.
Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.
| |
Тема
|
Re: Светът...
[re: ***]
|
|
Автор |
Kaily (не*избе*жна) |
Публикувано | 26.02.06 17:29 |
|
Различаваме се още в първото ти твърдение-за мен светът е нещо само по себе си...
Науката наистина струва най-много от гледна точка на играта, която са свикнали да играят някои...и това не означава, че всички задължително трябва да играят същата игра, нали?
ние нямаме достъп до битието мета-физично
защо мислиш така?
Светът се случва не заради аксиомите и логиката, по които го описваме, а от събитието на описанието му извеждаме аксиомите и логиката, т.е. възможните инструменти, посредством които го "осветяваме".
Това е абсолютно признание за моята опашка по-долу.
Но ако ние го дефинираме съобразно неговата полезност за нас, то кой е създал тоя свят, за да можем ние да го дефинираме?
Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | (покажи всички)
|
|
|