Привет,
Защо, според теб, нещата не разкриват смисъла си пред гери?

Че кой друг, ако не ние?

Защото той не им дава възможност.
Нещата нямат его, че да държат на всяка цена да се разкрият, а Гери има его и държи на всяка цена да знае всичко. Затова.
Нали знаеш
има хора, които
не знаят и не знаят, че не знаят
не знаят, но знаят, че не знаят
не знаят, но знаят, че знаят...

Е в пълна чаша можеш ли да налееш още?

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

"Бог е създал света заради човека.
Няма нищо по-стойностно в тая вселена от човешката душа. "

Хе, двете твърдения си противоречат. Кой знае още колко светове е създал бог, и какво е стойностно в тях. Самата ти оценка за стойността на човешката душа е чисто субективна, няма начин да знаеш кое оценява бог най-високо.

"Заради нея и нейното развитие треперят цяла орда ангели, архангели, дракони се бият и секви такиФка същества. "

А това са заключения от погрешното предположение по-горе :))

"А науката даже още не е в час със съществуването и. "

А това което съществува се проявява. И не в сънища, а съвсем на яве - в оная обща реалност, дето всеки, като си удря достатъчно яко главата в стената, ще си я счупи :)

"Ние сме на пост и бдим!"

Бдете, лошо няма! Бдете и търсете, може и да намерите някакво основание за окултизма :)

"Защо, според теб, нещата не разкриват смисъла си пред гери?"

А според мене нещата санми по себе си нямат смисъл, който да разкрият. Целта и начинът им на употреба създава и смисъла.

Една ножица:
- за шивачката е нужният инструмент, без който не може;
- за детето е омразният инструмент, с който му скъсяват косата;
- за детектива е страшният инструмент на убийството;

И това в една и съща ножица :)

Примерът ти само доказва, че светът е майя, илюзия.

Ножицата е ножица, а всеки я възприема според личните си цели и представи инагласи.
Значи ножицата има различни битиета в съзнанието на различни хора и тези битиета зависят от личните им интерпретации.

Как ще види ножицата един марсианец примерно? Исус е рекъл да станем като децата и да започнем да виждаме нещата такива, каквито са, а не такива, каквито сме свикнали да ги виждаме.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

Бог може да е създал много светове наистина, обаче аз говоря за нашия. А откъде знам, че душата е най-ценната...ако на мен не вярваш, като говориш за бог, повярвай на библията.

А това, което съществува, се проявява естествено, не излизай сега с твърдоглавостта на шопа, който е на принципа око да види, ръка да пипне, щото шопът ще отрече и рентгеновите лъчи, нъл тъй?

И нищо не търсим, както вече си обсъдил опашката ми, ако търсим нещо, ще намерим само онова, което търсим, а не онова, което е.
Защото виж по-долу:


Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

Като говориш за библията...не ли там Исус казва че тези които са от Него ще го последват.
Как си представяш тези които не са от Него да го последват?

Че кой друг, ако не ние?

Разбирам че за теб нещата нямат смисъл.
В такъв случай търси смисъл в науката...потърси началото и...не може да няма закони и зависимости.
Например науката и индивидуалната ни възможност за възприемане...не може това да е случайно и да не е зависимо от някакви закони

Че кой друг, ако не ние?

Исус е рекъл да станем като децата и да започнем да виждаме нещата такива, каквито са, а не такива, каквито сме свикнали да ги виждаме.

Тука вече преиграваш!... Предметите са подръчности, те нямат смисъл извън утилитарната си употреба, дори и определенията им не са самодостатъчни. Ти сигурна ли си, че ако сложиш един мобилен телефон на масата и възкресиш Лазар за 10 минути той изобщо ще го забележи тоя апарат?

Исус не е казвал такова нещо, просто е казал да бъдем като децата и на такива е "царството божие". Останалото си е твое тълкувание и тъкмо поради това, че можеш да тълкуваш както си искаш (и не само в научен контекст) става ясно, че неща "сами по себе си" няма как да има. Светът се описва, нещата се изказват, а това е винаги от гледната точка на някаква културна традиция или асамблиращ смисъла/изказването субект. Другото е вяра в илюзорни метафизични същности, но вярата си е вяра, тя и затова не е сигурна.

...ако на мен не вярваш, като говориш за бог, повярвай на библията.

Това аргумент, че има бог ли е или просто позоваване на един по-властен авторитет от теб???

Може и да има бог, може и да няма, но да повярва в него едва ли може ако някой си заеме авторитет от теб или от някоя книга. Пък и вярата не е убеждение, а само предположение.

Друго си е в джоба, вместо да си вярваш, че ще намериш 5 златни талера, да ги намериш наистина.