Може и от любопитство?
Исус е една клонка от безкрайното ДАО, а в него има място за всеки, важното е да му се пусне стръв и да захапе.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

Не може да дири смисъл в началото на науката, защото там са...аксиомите....
Неща, приети априори за верни, всяка наука почива на първоначален набор от аксиоми и без тях е загубена, виж нагоре става уютно и удобно да Гери-доказателства, теореми, логика.
Той там вирее, в самото начало е хаос, объркване-все едно да приемем на вяра, че бог има и после върху тази вяра да си изградим всякакви доказателства и да докажем всички теореми.
Та в началото на науката е....вярата.

Гери с вяра не борави, затова натам не поглежда, че му се срива системата.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

Това, че описваш нещата според тяхната функционалност, значи ли че светът е реален?

Каква е функцията на битието?

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

вярата не е убеждение, а само предположение.

Вярата не е нито едно от двете. Тия двете са въпрос на ума, а вярата е от сърцето, не от ума.
Явно никога не си се сблъсквал с феномена ВЯРА щом я определяш като умствена спекулация.

Стомаха смила храната и това е функция на стомаха.
Белите дробове обработват въздуха и това е функция на белите дробове.
Сърцето вярва и това е функция на сърцето.

Както опитваш вярата да изкараш функция на ума, защо не изкараш и преработването на кислорода и смилането на храната да припишеш на ума?

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

Неща, приети априори за верни, всяка наука почива на първоначален набор от аксиоми и без тях е загубена

Аксиомите представят оптималното функциониране. Те не са някаква предварителна рамка, а се извеждат от описанието на най-лесния случай. В практиката си ти никога не мислиш какви са аксиомите, с които описваш случването на света и действията си, а първо действаш по възможно най-икономичния, лесен и безопасен за теб начин и едва постфактум си задаваш въпроса що е наука и как работи тя. Оказва се тъкмо това - че науката работи според аксиоми (но първо работи, а не първо ги избира!), които биха ти помогнали най-лесно и прагматично да си обясниш света и да улесниш живота си в рамките на текущите обстоятелства. Това обаче не означава, че окултизмът априори е глупост (както високомерно биха твърдяли някои учени); това само означава, че окултизмът априори избира обяснения на света, които изпитват границите (краищата) на възможното, а не неговата "златна", т.е. икономична среда. Т.е. окултизмът е опит отвъд средностатистичната практика; опит за задоволяване на потребности, които надхвърлят желанието ти да се наядеш, да се нае*еш или да те похвалят като състезател.
Ако трябва да правя аналогии, окултизмът и религията са нещо като "трудният път". Сравни например изкачването на един връх по обикновената пътека или по отвесната му стена. Окултизмът е именно "пътят със сърце", сиреч пътят, който избират смелите и мечтателите - да речем, алпинистите. Утилитарно погледнато, изкачването им няма смисъл... Но тъкмо това е мъжество и отговорност, движение по ръба и "по границите" на възможното... Науката е "златната среда".

Светът не е нещо "само по себе си", той е всякога вече "осветен" от субект през вторичното о-свет-яване на рефлексията, т.е. на неговата о-смисленост и целеположеност; ако искаш го наречи проектируемост. А последната конституира света като единен смислов ред и всякога през определена парадигма, културна традиция или утилитарна/квазиутилитарна нагласа. Никой не може да каже какво е светът отвъд субекта, понеже това би означавало да игнорираме най-конкретното, а именно субекта, т.е. границата на света, неговата форма, онова, от което зависи целостта и единството на света. Сега, друг е въпросът КОЙ е субектът. Във всеки случай, всеки положителен отговор на този въпрос е порочна метафизика, предпоставяне, което не може да бъде нито доказано, нито установено по какъвто и да е начин. Всяко назоваване на субекта (формата) на света е вече мит. Светът, осветен от субект, е всякога вече едно изоставане в образ-за-света, който е чисто и просто една от възможностите. Но ние не сме абонирани за описанията си за света като смислови съдържания, т.е. светът най-ясно може да бъде описан наистина от науката, но това не означава, че науката изчерпва всички описателни възможности. Има и по-крайни, респ. по-налудничави, възможности за описание на света, чиито претенции надхвърлят "средата и условията", поне толкова, че се опитват да оспорят привилегироването на чисто научните дискурси. Това обаче не означава, че науката не струва - тъкмо тя струва най-много от гледна точка на играта на задоволяване на потребности (със съответната й вътрешна йерархия!), която сме свикнали да играем. На окултизма ще му трябва още много да се труди - не просто за да отрече, а да надхвърли в действителност научния детерминизъм и епохалната конюнктура на съвремието. Не казвам, че не може, казвам, че не е лесно съобразно центрирането ни върху способностите, с които обичайно работим и се идентифицираме.
Що се отнася до битието - битието е чисто наличие на нещо изобщо; ние нямаме достъп до битието мета-физично, т.е. като "нещо-в-себе-си", а всякога сме единствено в съ-битието на о-свет-яването, което си е на практика едно събитие на изговарянето на света. Тъкмо това "изговаряне" е действително, а не неговото съдържание постфактум. Светът се случва не заради аксиомите и логиката, по които го описваме, а от събитието на описанието му извеждаме аксиомите и логиката, т.е. възможните инструменти, посредством които го "осветяваме".

Вярата не е нито едно от двете. Тия двете са въпрос на ума, а вярата е от сърцето, не от ума.
Явно никога не си се сблъсквал с феномена ВЯРА щом я определяш като умствена спекулация.

Пак заби в ошовизъм... Никой не може да каже какво е вяра, камо ли пък да разделяш веднъж завинаги "вяра" от "ум". Аз не искам да водя психологически спорове що е вяра и що е ум - безкрайно отегчителни са и доникъде не водят. Аз съм феноменолог. За мен умът не е едно от психичните качества, а конститутивната способност да се създава ред в света, да се "чете" света съобразно някакви познавателни единици, съобразно единството и непротиворечивата подредба на неговото осмисляне. За мен "вяра" и "ум" са феномени "на входа" на текущата осветяемост на света, те са всякога конкретни, а не някакви дадени веднъж завинаги концепти. Най-малкото пък съм склонен като Гален или Питагор да ги локализирам на някакво си "място" - да речем "в главата" или "в сърцето" - това са чисти условности. Не рефлексията е плод на главата, нито пък вярата - на сърцето. Това за "функционализма" на стомаха или белите дробове не че не го приемам, но съобразно конюнктурата даже и то не доказва, че вярата е плод на "сърдечна дейност" (хи-хи!), а какво остава пък ако река - като философ, какъвто съм си! - да оспоря научния конвенционализъм, който уж и ти си се заела да отричаш!...
Търсенето на "причина на причината" е всякога търсенето на някаква епохална обяснителна конюнктура - игра на "физика", или "биология", или каквото и да е... Но мен като философ ме интересува "природата" на игрите, т.е. готинко е да хванеш калъпа на игрите на обяснения, да се озовеш в метаиграта, обясняваща всяка възможна игровост. Тогава става ясно, че отвъд събитието на назоваването няма привилегировано съдържание на назованото, а само повече или по-малко съобразено с културната конюнктура. Има само смислови подредби, но важен е формализмът на чистото смислообразуване, а не съдържанието на смислите - поне дотолкова, че да не допусна (за себе си!) играта на "физика" да се изроди в метафизично постулиране. Впрочем, досега не съм срещал физик (говоря за учен-физик!), който, опитвайки се да философства, да не започне да постулира физичните "правила" и "закони" именно като метафизични такива...

Сърцето вярва и това е функция на сърцето.

Това е постулат, при това "окултен"... един господ знае дали е така, както е прието, пък и не е задължително да е така. Мен ме интересува един по-изначален факт: кое те кара теб да "приписваш" функцията "вяра" или "ум" на определена органика и задължително ли е да го правиш, освен в конюнктурната игра на обяснения?
Може и нищо нищо да не предизвиква, нито да е задължително структурно-функционалното преплитане.

Чисти обяснителните си парадигми, а не ги усложнявай!

...все пак е похвално, че в твоя клуб се поддържа такъв дискусионен дух - това е наистина полезно за търсещите алтернативи! Желая ти успех!!!

За описание на най-лесния случай се приема бог.
По-лесно от това-здраве.

а първо действаш по възможно най-икономичния, лесен и безопасен за теб начин
И какво по-лесно, икономично и безопасно от Бог?

Оказва се тъкмо това - че науката работи според аксиоми (но първо работи, а не първо ги избира!), които биха ти помогнали най-лесно и прагматично да си обясниш света и да улесниш живота си в рамките на текущите обстоятелства.

...виж по-горе...

За окултизма инауката си прав.
Аз бих казала, че науката е пътят на удобните домашни чехли, а диренето на нещо отвъд е пътят на предизвикателството.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

Различаваме се още в първото ти твърдение-за мен светът е нещо само по себе си...

Науката наистина струва най-много от гледна точка на играта, която са свикнали да играят някои...и това не означава, че всички задължително трябва да играят същата игра, нали?

ние нямаме достъп до битието мета-физично
защо мислиш така?

Светът се случва не заради аксиомите и логиката, по които го описваме, а от събитието на описанието му извеждаме аксиомите и логиката, т.е. възможните инструменти, посредством които го "осветяваме".


Това е абсолютно признание за моята опашка по-долу.

Но ако ние го дефинираме съобразно неговата полезност за нас, то кой е създал тоя свят, за да можем ние да го дефинираме?

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.