Това е един дзен коан на който търся , отговор, много отговори съм получил , някои от тях доста добри но никой не ме удволетворявал напълно.

Един учител казал на ученика си. Ако кажеш , че тази пръчка е реална ще те ударя с нея. Ако кажеш , че не е реална пак ще те ударя. Ако пренебрегнеш факта , че съществува пак ще те ударя. Решението на ученика било , че взел пръчката от ръцете на учителя.

Та какво заключение може да си извадите от решението на ученика? Това ми е въпроса.

Че не иска да го удрят?

Smoker and proud of it!

Че решението на нито един проблем не може да се намери на нивото, на което съществува проблемът.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

Че живеем и действаме в материален свят, а Кайли не е права че проблема не може да бъде решен на друго ниво, в случая не може защото ученик е срещу Учител...ако ученика беше заплашил Учителя би било друго...ако ме ритне магаре аз няма да го ритна, но това не означава че не мога да реша проблема на същото ниво, като му тегля сатъра...

Коя дата сме днес?

ПРиятно ми е че те срещам и ме извини...

Коя дата сме днес?

Ами различни подходи към проблем. Дали ще считаш че е реален или не, дали ще го пренебрегваш или не във всякакъв случай за да се справиш с него в един момент трябва да зарежеш горните неща и да направиш каквото е необходимо.
В случая проблема е че пръчката е в учителя, а не отношението на ученика към нея.

Замести вместо "пръчка" с "живот" и махни ролята не учителя и мисля че ще се получи доста интересно. :)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И на мен ми е приятно, че те срещам.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

Междудругото , точно , такъв беше контекста , в който срещнах коана. Ставаше въпрос за двойно обвързване. Две противоречащи си изисквания на ситуацията и попадаш в патово положение. Но мисля това е едностранчиво разглеждане на коана.

Ами аз нямах предвит това, струва ми се че идеята е че понякога има нужда от конкретно действия, а не от обмисляне.
Ако например към тебе се движи камион и шофьора по една или друга причина не те вижда, няма значение дали считаш че камиона е реален или илюзорен, нито ще ти помогне ако решиш да не му обръщаш внимание, в крайна сметка ако не се дръпнеш ще те згази.

Това като гледна точка също е едностранчиво, но ми се струва че от тази гледна точка се гледа, основните неща се правят независимо от виждането за реалноста, самото виждане е някак повече за да успокоява менталното и емоционалното тяло, когато няма причина да работят. Когато обаче има проблем решенията обикновенно се взимат първосигнално и тотално без значение от религия/виждане за реалноста, тоест без значение дали нещото е илюзорно или реално според личноста/егото.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Точно така-каквито и решения да взема умът и колкото и велик да се прави, в крайна сметка последната дума има действието и реалността-колкото и да е илюзорна реалността, менталните спекулации са много по-илюзорни от нея.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.