Ахам. Наред с това става дума и за конкретни действия ("този който нахраниш") - твоите преки действия определят това как се чувстваш - ако не си на кеф, "направи" нещо.

Smoker and proud of it!

"А цялата наука се базира на аксиоми, които са приети на доверие-вяра."

Не, аксиомите не са приети на доверие. На доверие се приема тяхната област на действие: че са валидни примерно винаги и навсякъде. И това се приема докато не се намери изключение, или докато валидността на аксиомата не се окаже следствие от друга, по-мощна аксиома.

Самите аксиоми са проверими твърдения, без изключение за валидността си.


"Логиката в крайна сметка също е само вяра-вярваш, че логиката е всесилна и абсолютна примерно..."

Логиката не е нито всесилна, нито абсолютна. тя е резултат от наблюдаемите взаимовръзки в реалността, и непрекъснато търпи корекции.

"Защото ако видиш птичка на прозореца, отде знаеш, че е птичка? Ти си приел на доверие, че виждаш именно птичка. "

Определенията като "птичка", "енергия", "информация" са конвенции, които имат строго описание, и всичко което излиза извън това описание, не съответства на определяемите обекти. Като "потоци енергия" например :))

"Птичка" е резултат, описание: пернато, с крила, има клюн и кълве и те гледа недоумяващо :)) например, се нарича птичка. Или поне хората го наричат така. Защото нещата не разкриват смисъла си пред нас, а ние им придаваме смисъл :)))

Ахам.
Действието е по-висока форма на разбиране от интелектуалния модел.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

Напротив, като наблюдаваш нещо, просто вярваш, че го наблюдаваш.
Защото си снабден с очи, ама къде ти е гаранцията, че тези очи виждат онова,у което е?
Примерно вселената, вика дон Хуан, се състои от невъобразимо количество светещи нишки, ние имаме събирателни точки, които фокусират снопове от тези нишки и така създават конкретна реалност.
Ако смениш набора от ен на брой енергийни нишки, които фокусира събирателната точка, се променя и реалността.
Излиза, че виждаш онова, което е захапала събирателната ти точка.
А от тая гледна точка вече си прав, че това, което наричаме аксиоми, действа в един много малък отрязък на времето, пространството и е невалидно в субатомната физика или при мегафизиката, при скорост близка до тази на светлината и т.н.
Т.е. ние сме извели някакви закономерности само в света, който живеем и можем да наблюдаваме-примерно от -300 до плюс 300 градуса целзии, от такова до такова налягане, от такива до такива честоти за да виждаме, чуваме и прочие.
Отхапали сме си един твърде дребен къс от реалността, видели сме там нещо, приели сме, че сме го видяли-ако ти видиш крокодил на балкона си и той е реален за теб, ще се наложи да избираш между вярата на истинското чувство и т.н. разум, който ти каканиже, че това не е вярно.

А това, че трябва да е повторимо...добре крокодил надали ще се появи на балкона ти, ама...как да ти кажа...преди години в стаята ми беше влязъл скорпион-един единствен път и повече никога.
Ма скорпион си беше, защото го носих в там някакъв музей на жълтите плочки и рекоха, че е скорпион.

Ама ако ми беше влязъл същият тоя скорпион веднъж и не го бях носила никъде, а явлението не беше се повторило-и науката нямаше да го приеме за достоверно, поради липса на повторяемост.

Ние придаваме смисъл на нещата и по този начин губим истинския ием смисъл.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

Дали е по-висока не знам. Казано честно съмнявам се. По-скоро е различна - когато искаш нещо да стане не предполага да седиш и да чакаш. Това общо, конкретно именно това - как се чувстваш зависи от теб и нещата които правиш (кой вълк храниш). Не мисля че е по-високо, по-практично го намирам

Smoker and proud of it!

"Напротив, като наблюдаваш нещо, просто вярваш, че го наблюдаваш.
Защото си снабден с очи, ама къде ти е гаранцията, че тези очи виждат онова,у което е? "

Значи тука не мога да се съглася. Няма нужда да вярваш, че наблюдаваш нещо, ако го наблюдаваш. Няма никакво значение как очите ти и мозъкът изкривяват видяното. Важното е, че има еднозначно съответствие.

Проблемът е с халюцинациите, където мозъкът се развихря и предизвиква картини, които ти може да си мислиш че виждаш. Но пък там си има алгоритъм за проверка - тръгваш и пипаш :)

Поне очите са за това. Твоят дон Хуан може и да "вижда" нещата другояче, но не и с очите. Това което вижда дон Хуан в същността си по нищо не се отличава от това, което виждат очите: една или друга форма на обект.

Колкото до повтаряемостта - примерът ти не е удачен. Ако видя крокодил на балкона си, ще търся начина, по който се е появил там, и вярата в чудо ще бъде на последно място :) Не защото чудо не може да има, а защото е малко вероятно в този причиннообусловен свят.

Пък и от квантовата механика знаем за т.н. тунелен преход, който на обикновен език звучи: ако се блъскаш дълго и често в стената, има отлична от нула вероятност да се озовеш от другата страна :)

Здравей Кайли,
Отдавна не бях влизал във вашия клуб.. Сега се позачетох какво си ортувате тук с Гери и попаднах на това :
>>>
наблюдаваме-примерно от -300 до плюс 300 градуса целзии
<<<
Би трябвало да се напише така :
наблюдаваме-примерно от -273 до плюс 300 градуса целзии...
Питай Гери и той ще ти обясни защо температурата не може да бъде по-малка от -273 градуса по целзии... от абсолютната нула...
Но майната му .. .. ние с теб не сме физици .. така че не сме длъжни да знаем колко градуса по целзии е абсолютната нула..
>>>
А това, че трябва да е повторимо...добре крокодил надали ще се появи на балкона ти, ама...как да ти кажа...преди години в стаята ми беше влязъл скорпион-един единствен път и повече никога.
Ма скорпион си беше, защото го носих в там някакъв музей на жълтите плочки и рекоха, че е скорпион.
<<<
Мдааа.. и мен ме накара да се позамисля относно това дали действителноста се отличава от илюзията по своята повторимост на фактите.. Струва ми се че може да има уникални събития и факти които не са повторими .. един такъв факт е самото наше раждане .. един път на една вечност.. Да де .. уникално .. неповторимо.. ама реално.. факт..
Та ако трябва да търсим в посока истинност между илюзия и обективна действителност аз мисля че трябва да викаме за арбитер обстоятелственната съгласуваност.. Действителноста която човек изучава от хилядолетия е белязана със знака на обстоятелственната съгласуваност .. Онова което влиза в противоречие с обстоятелственната съгласуваност .. онова което изпада от естественната верига на причинно-следственноста ... то влиза в противоречие със самата реалност и отпада от нея.. явява се мираж.. илюзия .. грешна наша представа.. явява се нещо като мним факт .. псевдофакт..
Ето това според мен е оня търсен вододел между въображаеми от нас илюзии и между реалност..
Е.. приказвайте си .. Аз няма да ви преча..

НЕ ИДВА ЛИ ЧОВЕК НА ТОЗИ СВЯТ ЗА ДА ПРЕГЪРНЕ ЕДНО ДЕТЕ !/надпис върху плоча от древния Рим/

Редактирано от Пeтkoв на 08.07.05 21:53.

Здравей Кайли ,
Хубава тема сте подхванали.. Ще ми се и аз да се включа малко ..
Ще се опитам да съм максимално обективен и аргументиран ..
Ето от къде ще почна :
Мышление
Thinking
Мышление - процесс отражения объективной реальности в умозаключениях, понятиях, теориях, суждениях и т.п. ..

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Пeтkoв на 08.07.05 21:40.

Има и друга теза-Ти си тоя, който РЕШАВА.
Постулира.
Ако успееш да го постулираш, нещата после сами се случват.
Ти си недеятелят.
Не деятелят.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

Важното е, че има еднозначно съответствие.

Тц, повярвал си, че има еднозначно съответствие.

А относно причинно обусловения смят съм на мнение, че болшинството декларирани от вас, науковъдите причини, са всъщност само първи по време следствия на някакви други дълбоки причини.

Ако на човек лампичката на маслото му светва 1000 пъти червено и после колата му спира, очевидно ще измисли науката Лампология, при която червената лампичка е причина за спирането на колата.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.