Искам да споделя и попитам следното:

Връхлитат ли ви неочаквани спомени от детството? Ако ви се случи бихте ли искали да се ровите в тях?

Знам, че е нормално да си спомняш отделни неща/ детайли или пък съвсем да изклЮчиш за други. Но някои спомени са по-особени....

Накратко, случи ми се нещо супер странно. Спомних си една доста неприятна случка от 9-10 (!!) годишната си възраст. Стана абсолЮтно неочаквано и ми се струва като сън...чудя се обаче, как съм могла да изклЮча от съзнанието си такова нещо за повече от 10 години... Струва ли си да се ровя или просто да преглътна?! Страх ме е, че може да открия нещо, което да промени живота ми изцяло. От друга страна много ме тормози...

Не смея да кажа и на приятелите/ близките си, че ще ме вземат за луда. Освен това не съм сигурна, че искам да знаят за случилото се... Случката е свързана и с няколко мои връстници по онова време, но не сме се виждали от години, пък и не помня детайли около тях. Дали да ги издиря (дали си спомнят?!) и въобще струва ли си да им напомням...Или пък да се посъветвам с психолог...

Вие бихте ли се съгласили да се подложите например на хипноза, за да откриете, какво точно се е случило? Въобще как бихте постъпили?

Имам впредвид случай от типа:

Като дете ставаш свидетел на брутален побой, но самият ти се измъкваш, евентуално и други виждат/ се измъкват. Страх те е да кажеш на родителите, защото и ти си бил на грешното място в погрешно време...и просто изклЮчваш...Нещото обаче изплува след много години внезапно и ти се чудиш, как да реагираш...Да търсиш ли виновни/потърпевши или просто да продължиш напред...Все пак това е било преди много години...

Трябва ти процесинг. Не се бой, нищо особено не е станало, случката трябва да се премине, тя сама ще си каже, ако има послание към теб.
Никой друг човек не може да ти каже онова, което тя иска да ти каже, не търси отговори навън.
Дошло и е времето да изплува от подсъзнанието, де е натикана, няма смисъл да бягаш.
Свържи се с мен-имам ай си кю в инфото си.
Все още не работя за пари.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

миналата година станах свидетелка на жесток побой, почти до смърт, аз се обадих на полиция и може би спасих човека, не знам....
Това се случи по време на нощна смяна и го разказвам, защото странно но на другия ден съзнанието ми беше изхвърлило напълно случката. Спомнях си че се е случило, но никакви подробности. Мисля че това естествен начин на организма да се предпази, вярвай му, той знае какво прави

Усмихни се на този, който не ти се усмихва. Той най-много от всички се нуждае от твоята усмивка.

Това, че съзнанието ти не го помни, не значи, че не е записано в подсъзнателното.
Всъщност точно така става.
Подсъзнанието винаги записва всичко.
Записът се нарича ФАКСИМИЛЕ.
Факсимилето се пази и времето него не го лекува, докато не се изтрие с процесинг.
Иначе ти не знаеш кога в какъв бъдещ момент и при какви обстоятелства факсимилето ще се индуцира и какво ще последва от това.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

Kaily, ако нямаш против, би ли обяснила тук във форума (не само по е-майла) как да се подходи към подобен проблем. Интересува ме, защото съм имала такива изживявания, а нямам усет/знание за адекватна реакция. Струва ми се, че ще е интересно и надявам се полезно...

Зависи от конкретиката на случая.
Правилото е, че при емоционална травма неприятните усещания се отблъскват, човек гледа да ги насмете под килима и никога повече да не чуе за тях.
Обаче той просто ги е натикал в несъзнаването и те оттам мира не му дават по един или друг начин.
Той може съзнателно да не помни нищо, но подсъзнателно е създал "калъп" на случая и го носи в себе си...времето не лекува, напук на "общоприетата истина", времето само те учи как да заобикаляш опасното място отдалеч, за да не се докоснеш до него.

Принципът на лекуването е приемането-това чувство, усещане трябва да се изживее, колкото и болезнено да е-прилича на вадене на трън-не може да не боли, но пък ако трънчето остане в петата, почваш да куцаш, за да не стъпваш точно върху мястото, което може да активира болката.

Сега нека проследим десетте основни стъпки на Дианетичната одитинг сесия в детайли, за да можете да разберете как точно се прави тя.

1. Уверете преклира, че той ще осъзнава всичко, което се случва.
2. Накарайте преклира да си затвори очите.
3. …одиторът да увери преклира, че всичко казано или направено ПО ВРЕМЕ НА сесията няма да има сила или контрол върху преклира по-късно, след приключване на сесията. Одиторът прави споразумение с преклира за ОТКАЗ това да се случи.
4. Върнете преклира в период от миналото.
Накарайте преклира да намери инцидент, за който чувства, че може спокойно да разгледа. Всеки инцидент върши работа, стига преклирът да може спокойно да го разгледа.
5. Работете с файл клерка, за да получите данните.

Сега ние идваме към пета стъпка, карайки преклира да преживее отново инцидента от началото до края, разказвайки на одитора какво се случва, докато се придвижва през него. Работи се с файл клерка за получаване на данни.
ОДИТОРЪТ: Много добре. Преминавайте през инцидента и разказвайте какво се случва през това време.
Преклирът е върнат в инцидента и го преминава така, както се е случил, а не просто спомняйки си го.

6а. Редуцирайте инцидента.

Накарайте преклира да се върне отново в началото на инцидента и да го преразкаже.

Всеки път, когато преклирът преминава през инцидента, негативното му влияние върху него намалява.

Отбелязвайте появата на нови данни.

Одиторът слуша за нова информация, идваща от инцидента. Докато се появяват нови данни, инцидентът се редуцира и трябва да се продължава преминаването му.

Одиторът трябва да задава допълнителни въпроси, където е нужно, за да помогне на преклира да възстанови повече от инцидента.

Могат да бъдат задавани въпроси като “Какво виждате?”, “Какво чувате?” или “На какво ви мирише?” , за да се помогне на преклира.

Повтаряйте тази стъпка отново и отново, всеки път казвайки на преклира да се върне в началото на инцидента и да го премине до края. Продължавайте да преминавате инцидента, докато преклирът не се развесели относно него. Когато преклирът се развесели относно него, преминете към стъпка 6б.


6б. Намерете следващия инцидент за преминаване.
Ако преклирът изглежда не е способен да намери допълнителни данни относно инцидента, независимо от многобройните преминавания и не се е развеселил относно него,…
Разберете дали няма по-ранен инцидент, подобен на този, който одитирате.

7. Върнете преклира в настоящето.

…трябва да отидете на стъпка седем. Одиторът сега трябва да върне преклира в настоящето.

8. Уверете се, че преклирът е в настоящето.
(Става с разни техники-броене на числа и въпроси на колко е години и т.н....)

9. Дайте на преклира прекъсвача.

Одиторът сега трябва да каже на преклира думата “Прекъсвам”, така че по-късно нищо от сесията да не може да действа като команда или внушение на преклира. Това е стъпка девет.

10. Възстановете пълната будност на преклира относно обкръжението.

ФАЙЛ-КЛЕРК Това са свободни единици внимание, които не се засмукват от факсимилетата и могат да щъкат. Те подават информацията както във всеки един инцидент, така и подават инцидентите по някакъв свой собствен порядък. Файл клерка не трябва да се насилва, а да се следва, той си знае най-добре по каква система се движи и защо в този ред.



Освен това виж техниката за естествено освобождаване в първата тема най-горе-Процесинг.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

Изследвай кой се интересува от тия глупости понеже спомените са хиляди ,а той един и основната причина за тях.