За никовете. Аз, когато се кефих с мъжкия си ник, го направих, така че всички да разберат, че съм жената - същата. Ти с твоите женски никове го правиш така, че никой не знае че си мъж. Бии. Казвам ти би от много време насам, за тези, които пускат сега техните телевизори е инфото. Ще искаш да си с дръпнати очи. Ама не си и не можеш да си ги дръпнеш, т.к. се замъглява зрението ако си европеиден, който си дърпа очите сам. И с женския си ник ако драги зрители, знаете само какви теми обсъжда и как се кефи...

И докато не ми е изтрило хлапето пак всичко, за тези, които се интересуват кой е неон, фреон и няма да кажа още кой. Има форум хакери. Ми за 50 лева ще ви пипнат на кончето IP - то и ще видите кво прави нашето момче, вместо да си бута камиончетата. Всъщност той не знае какво прави, т.к. е един наивник с много лица. Емоционалното му развитие е спряло на седем и мисли, че е нормално. Той се има за феномен, но истинският феномен не бута камиончета и не язди кончета. Истинският феномен не стига до седем, ако му кажат - ти си на седем. Истинският феномен би казал - аз съм и ще бъда друг. Той е трябвало да стане феномен, но е изтървал момента, т.к. определението за феномен е нещо, което не подлежи и няма обяснение. Дори Мадлен Алгафари може да ви обясни "феномена" му. Той е един страхлив хлапак, който е използван за нещо, което той дори и не подозира. Има учени в шамбала, които могат да проникват в информационното поле и той си е помислил, че това са малки зелени човечета, т.к. до там му стига мозъка. Ако премери разстоянието от България до Тибет и от България до Ню Йорк - няма да разбере нищо, т.к. е на седем. Ако ти - премериш и видиш, че аз наистина вдявам от физика, ще видиш, че разстоянието е еднакво. Ако се поровиш, ще разбереш, че на Неончето играчките сте му вие, т.к. той разбира само от магии и от нищо друго. Вече веднъж ми го каза. А магията е сложна връзка, която не може да бъде разбрана от седем годишен хлапак.

Да можеш да прогнозираш със сигурност КАКВО?

Защо мислиш че нещата могат да бъдат прогнозирани ПО ПРИНЦИП със сигурност? Защо мислиш че една нестабилна система (хаосът, ефектът на пеперудата) трябва да има точно определено развитие, което може да бъде прогнозирано? Точно това е въпросът. Да очакваш от такава система точно развитие, е все едно да се интересуваш колко тежи червеният цвят или колко е дълга идеята за медената питка. Тези неща просто нямат атрибутите, за които се интересуваме във въпроса :)) Вероятността на случване на нещо си е това което можем точно да предскажем за такава система - ако ще да е 50%, ако ще да е 1%. За справка - квантовата механика.

Колкото за слона: да, познала си слона. Не напълно, но си познала. И аз съм склонен да приема схващането, че нашето познание за каквото и да било не може да бъде пълно. Защото нашето познание за нещо включва и нашето отношение към него, а когато ние познаем нещото, нашето отношение вече е друго, включващо това познание, и така по верижката до безкрайност :). И тука е момента да определиш кое според тебе е напълно непознаваемо. Щото определения като "непознаваемото е непознаваемо" са за отбиване на номера. А нещо, за което знаем нещо - престава да е непознаваемо, дори да знаем само за съществуването му.

Къде точно съм писала, че една нестабилна система трябва да бъде прогнозируема на 100%?
Писах, че НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ, а не че трябва да бъде.
Когато познаваш нещо напълно, то най-малкото не може да те изненада. А като го познаваш частично, познаваш част от пъзела и винаги има момент-Белият бик пак изненада черната крава. Да го познаваш значи да го опишеш с точност, да го предвидиш, прогнозираш и да го контролираш.
Ако не можеш да го направиш, значи част от него ти е познато и част-непознато.

Но аз не говоря ни за познатото, ни за непознатото. Аз говоря за НЕПОЗНАВАЕМОТО!

Защото непознатото един ден ще стане познато. Но непознаваемото-никога.

И ако науката не допуска наличието на непознаваемото, то тя отграничава света само в рамките и пределите на самата себе си.
Тъпа работа.
Поне философията никога ли не е споменавала за непознаваемото?

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

Здравей Кайли ,
Всички объркани неща започват при прекомерна употреба на алкохол.. та ако маите са познавали виното хич не ми е чудно... :)
Сега сериозно.. въпросът който повдигаш е преплетен между понятията детерминираност и предвидимост на детерминираноста..
Детерминираноста се базира на взаимодействието в природата което е абсолютно .. не се работи с приближения.. няма закръгляне в отношенията деиствие - противодействие.
Що се касае до научните методи в изучаване , то винаги сме принудени да използуваме приближени изчисления.. и това е не щото ни мързи да размърдаме мозъкът си повечко а щото самите математически модели които използваме в изчисленията са включени нерационални величини като например числото "ПИ" .. с такива числа може да се работи практически единственно приближено.. те не могат да бъдат използвани с някаква "абсолютна стойност " .. Оказва се на практика , че малко или много при предвиждане на бъдещето "отварачката е винаги вътре в консервата " ... тоест ние сме способни да предвиждаме бъдещето единственно в рамките на някаква грешка..
Именно поради тази причина ние сме принудени да схващаме че светът .. бъдещето на светът ... е предвидимо само в някакви рамки на приближение.. тоест абсолютната предвидимост на бъдещето е невъзможна по принцип...
На границата на научното предвиждане се намира вериятностното състояние на нещата.. Тук ние изоставяме конкретиката в опрерделеноста на състоянията и взаимодействията и се стараем да извлечем очакваният резултат на базата на средностатистически методи.. математици и физици започват да боравят с неопределености.. с пропозиция и тем подобни.. все свидни рожби на закръглянето .. на заоблянето в търсенето на истината..
Така...! ... на границата на предвидимоста за нашето мозъче започва да сияе пламъчето на вероятноста .. на непълната определеност ... Ние сме принудени да приснаем че светът не е абсолютно предвидим.. Това принципно вярно заключение ни обърква и често ни ни кара да заменим това схващане със схващането че светът е непознаваем.. че е недетерминиран а вероятностен..
Кайли , аз не отричам твоите схващания , че истината понякога може да ни озари не през прозореца на съзнанието а през прозорчето на несъзнателното.. на чувственното.. на подсъзнателното.. Разправят че у Менделеев на сън се породила идеята за Менделеевата таблица.. Господи.. аз самия съм художник и мога да се закълна че 50 процента от добрите ми решения идват интуитивно .. някакси по усет.. Мисля , че подсъзнанието е неизчерпаем ресурс който ще служи и занапред в развитието на човечеството.. Бих даже те подкрепил че науката допуска сериозна грешка като отчита само външните ваимодействия и игнорира вътрешното развитие..
Да си чувала в физиката да се говори за вътрешен живот и развитие на елементарните частици.. не си нали ? .. а там в този вътрешен живот и развитие е скрит неочаквания тласък извеждащ системата от неопределеност.. Така че науката е грешила.. греши... и ще греши и занапред.. Но науката ще се и развива винаги.. постоянно ще намалява грешките и бъдещето ще става все по-прозрачно.. науката сама воюва със себе си и по такъв начин се развива.. отхвърля догми и грешки.. асимптотично се движи към истината за нещата... Още по общо казано .. науката с всеки изминал ден все по-добре работи..
Това , че разбирам твоите позиции и донякъде ги подкрепям не означава ни най-малко , че възприемам научните методи за познаване на светът като погрешни..
Сега да се върнем на понятието непознаваемо.. За мен това понятие има смисъл на несъществуващо в реалноста.. тоест нещо което никога няма как да бъде регистрирано в действителноста.. нещо вън от действителноста ... практически несъществуващо нещо..
Бих си послужил даже с пример.. За мен например такова непознаваемо нещо е паралелния свят с който ние никога и по никакъв начин не сме в състояние да си взаимодействаме.. Практически за мен такъв свят не съществува и както казва руснакът по отношение на такива паралелни светове "мне ето до лампочки "... Съществуването във философията е акт на компроментиране на анонимноста.. да съществуваш от философска гледна точка означава да взаимодействаш с окръжаващата действителност.. След като нещо съществува .. то взаимодейства .. След като нещо вече взаимодейства .. то изнася със взаимодействието информация вън от себе си и това го прави принципно познаваемо (чрез акта на взаимодействието то се разкрива за окръжението.. легитимира се в присъствието си сред окръжаващото..)
Нали така ... ние често познаваме нещата не чрез директно наблюдение а по косвените следствия на присъствието им в процесите на взаимодействието.. тоест нещата ние ги откриваме не с очите си .. а с разумът си.. Да познаеш преди всичко означава да видиш с разумът си онова което е недостъпно за виждане със сетивата.. такъв пример е "виждането" на истинската природа на цветът на червената роза която съзерцаваме.. тоест възприемането на истината че това е достигнало до зеницата ни електромагнитно трептение с определена честота което нашия мозък си е позволил да оборудва със специфически знак на възприятието.. Тоест .. съзнанието в този случай ни помага да декодираме знака на червеното възприеман при съзерцаването .. и зад този знак да съзрем със мисълта си истинската същност на нещата стояща зад привидно възприемания знак на червеното...
Кайли .. ти не говориш за принципен агностицизъм .. ти по-скоро намекваш за непознаваемост на нещата само с дадени методи .. с методите на научното познание.. Тоест ти твърдиш че науката е недостатъчна като метод за опознаване на окръжаващата действителност.. Разбирам твърдението ти но все още не разбирам как би могла да го докажеш ..иначе ще трябва да ти повярваме на юнашко доверие.. За мен иди-доди .. ама за Гери ти гарантирам ,че няма да ти повярва на честно дадена дума .. :)
доскоро.

НЕ ИДВА ЛИ ЧОВЕК НА ТОЗИ СВЯТ ЗА ДА ПРЕГЪРНЕ ЕДНО ДЕТЕ !/надпис върху плоча от древния Рим/

Редактирано от Пeтkoв на 04.01.05 10:20.

"Къде точно съм писала, че една нестабилна система трябва да бъде прогнозируема на 100%? "

А обвинението че науката не може да предскаже какво ще се случи щото имала точност до нам-кой си знак какво е?

"Когато познаваш нещо напълно, то най-малкото не може да те изненада"
"Ако не можеш да го направиш, значи част от него ти е познато и част-непознато. "

Не си права, ама хич. Ти залагаш на детерминизма отпреди 200 години, който вече е мъртъв. Въпросът тука е има ли системата такова качество - да може да бъде позната напълно. Въпросът е, че някои системи (квантовите например, нестабилните в частност за макрониво) ПРИНЦИПНО не могат да бъдат предсказани напълно. ПРИНЦИПНО означава че независимо колко ти е пълна информацията за системата, можеш да предскажеш САМО вероятността нещо да се случи, т.е. елементът на изненада кое точно от възможните неща ще се случи остава. Независимо че знаеш например ВСИЧКО за системата. Така ни е устроен света, не е предсказуем :))


"Защото непознатото един ден ще стане познато. Но непознаваемото-никога. "

Именно, и аз наблягам в тази посока. Ще ти задам моя въпрос съвсем просто:

МОЖЕ ЛИ ДА ОПРЕДЕЛИМ НЕЩО КАТО "НЕПОЗНАВАЕМО", ПРЕДИ ДА СМЕ ГО ОПОЗНАЛИ ДОСТАТЪЧНО?

Лазарев, авторът на "Диагностика на кармата", пише, че като написал първия си ръкопис, разделил листата и ги раздал на приятели да ги прочетата с отзиви.
Отзивите били-това е ужасно, не се чете, някаква пълна каша.
Лазарев прибрал листата обратно и няколко нощи медитирал и се молел върху тях.
Отбележи-нищо не пипал в текста.
После върнал обратно същите листа на същите приятели.
Този път отзивите били, че това е чудесен, добре написан, революционен текст.
Лазарев казна, че вселената е информационно-чувствена.
Пък аз като новатор казвам, че вселената е чувствено-информационна.
Информацията е дело на науката. Но информацията е едната страна на монетата.
Другата-чувството-я няма.
А както казва любимата ми парадоксална магия- Ако имаш само едната страна на монетата, ти нямаш монета.

В рекламния бизнес това е познат трик. Първо избират публиката, към която е насочена рекламата.
После създават основа на клипа-музика, излъчване, схема, сюжет-нещо, което може да повлияе на тази публика и да създаде съответното настроение.
И едва тогава на база на създаденото вече настроение, пускат рекламната си манипулация.
Като при подходящо настроение каквато и да е манипулация може да бъде пробутана.


Науката няма достъп до чувствата и настроението. И има едната страна на монетата "вселена".
Начи няма монета.

Което е познаваемо с душата, не е познаваемо с ума.
Светът се познава с душа и ум в едно.


А за непознаваемото...четох някъде, ама не запомних и беше отдавна. Нека Гери ме светне-че нещо в черните дупки се поглъщат такива вълни, че и мозъчните вълни си заминават поживо поздраво.
А за да познае нещо умът, той трябва да изпрати вълна до обекта, която да се отрази в него и върне обратно.
Може би така беше...
Та казваха, че има области, в които умът просто не може да проникне, за да ги познае...то той и в сърцето не може да проникне впрочем...


Извънредно интересен текст има Подводни за подсъзнанието. То е цяла онлайн книга всъщност.
Но наистина си струва да се прочете.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Това че науката не може да предскаже нищо със сигурност, не е обвинение, а констатация.
И сигурно не е моя, след като и ти познаваш теорията на хаоса.

Вече писах на петков.
За мен светът е информационно-чувствен и това са двете страни на една монета.
Науката никога няма да познае едната страна на монетата, така че тя никога няма да има монета.
Неприятно, но факт.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

"Това че науката не може да предскаже нищо със сигурност, не е обвинение, а констатация"

Когато една система не може да се предскаже принципно означава, че няма друг подход който може да предскаже нещата по-добре. Всъщност тъка е момента да дадеш пример за нещо, което предсказва нещата по-сигурно :))

Колкото за чувствата - много отдавна човек се е уверил, че чувствата са силно недостатъчни за познаване на света, и в голям процент от случаите просто лъжат :)


"Науката никога няма да познае едната страна на монетата, така че тя никога няма да има монета. "

Не е ли твърде самонадеяно това изказване?
Науката може да създава и регистрира някои чувства, въпрос на време е и да ги разпознава. Следва пълна манипулация на чувствата, и следователно пълна манипулация на "знанието" :))

Ти обявяваш областта на чувствата за непознаваема, не за непозната. По-полека :)

Редактирано от geri® на 05.01.05 13:51.

"А за да познае нещо умът, той трябва да изпрати вълна до обекта, която да се отрази в него и върне обратно. "

Почти. Не умът я изпраща тази вълна, разбира се :))
Наистина, ако се намираме извън черната дупка, не можем да получим кой-знае колко информация за нея. Има едно нещо, дето се казва хоризонт на събитията, и то пречи. Но пък интересно, това дето ще научим с душата си за нея, доколко ще бъде вярно? И разбира се, нищо не ни пречи да минем хоризонта на събитията, и да изучим каквото ни трябва. Жалкото е, че няма да можем да се върнем :)

"Та казваха, че има области, в които умът просто не може да проникне, за да ги познае..."

Аха, познанието за тях е принципно ограничено. Което значи че толкова може да се научи, толкова е информацията която може да се извлече от черната дупка и която може да повлияе върху нашия свят. Т.е. с толкова можем да променим ентропията на нашия свят. Ако влезеш в черната дупка, ще получиш повече информация, но няма да може да я предадеш на външния свят, няма да може да му повлияеш. Не може едновременно да си отвън и да имаш информация за отвътре. Просто системата е такава. Разбира се, може да си отвън и да се самозалъгваш, че имаш информация за отвътре...


За познаването с душа се сещам един интересен епизод. Преди време имаше една афера с Родопския череп на извънземно. Та двама екстрасенси бяха седнали и твърдяха, че чувстват (с душата си явно!) някаква много зла сила и лоши намерения в този череп (той наистина изглеждаше страшничко). Много прочувстено обясняваха за злите намерения на собственика на черепа. После се оказа че черепът е на овца, но срязан под особен ъгъл...