Ха, ти така, мърдайки между два огъня, да не закъсаш нещо? :))

Честит празник на всички дами (и всички, които се чувстват такива)!

Гери, аз също твърдо знам разликата между знания и предположения.

Знанията нямат нищо общо с ума, а всичко, което умът знае, са само предположения и откъслечни знания.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Благодаря и на двамата за честитките.
Аз не воювам, аз си играя миролюбиво. С клъбце прежда пред носа на коте...нека подскача да заяква.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

Гери, аз мисла, че Петков те е довършил с линка, който е пуснал и който завършва така:
Рациональность мира, таким образом, является следствием его фундаментальной иррациональной основы, результатом процесса декогеренции (декогеренция - это процесс потери когерентности квантовых суперпозиций в результате взаимодействия системы с окружающей средой). Исторически такую основу принято называть "Богом" или же, говоря современным физическим языком, единым квантовым источником наблюдаемой реальности. Все объекты этого мира, включая нас с вами, камни, звезды, и т.д. произошли из этого источника, и по сути являются этим источником. Мы можем не знать об этом только потому, что локализуем себя на пластах существования с низкой степенью запутанности.



Прочее, може да ти помагам насетне само да си ближеш раните.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

Кайли, това са спекулации на тема "интерпретация на квантовата механика", и въвеждането на бога е доказателство за това. Приеми го като мнение на автора, не консенсус в науката :))

"Исторически такую основу принято называть "Богом" или же, говоря современным физическим языком, единым квантовым источником наблюдаемой реальности. "

Тоя "бог" и оня бог едно и също понятие ли са? Тука става същото подменяне както при общоприетото понятие в науката "енергия" с неговото окултно значение. Не нам, както пише на Руски паметник :))


"Гери, аз също твърдо знам разликата между знания и предположения.

Знанията нямат нищо общо с ума, а всичко, което умът знае, са само предположения и откъслечни знания. "

А с какво знаеш тази разлика?
Знание е комплекс от предположение и факти, което се е оказало вярно. Забележи връзката във времето. Преди по някакъв начин да установиш че е вярно (т.е. да отхвърлиш комплементарните му предоположения) то не е знание а все още предположение.

Пак си помисли: има ли случаи твойте "проблясъци" да са се оказвали кьор-фишек? Само един такъв случай трябва да ти покаже, че проблясъците са предположения. Знанието е нещо установено в определения си контекст, и то не може в същото време да си остава неустановено, да се оказва понякога невярно. Само предположенията могат да се оказват понякога невярни - това им е присъщо свойство.

Прост пример: пускам чашата на пода и тя се счупва. Аз вече ЗНАМ, че тя се с счупила. Не може след време това ми знание да се промени, тя да не се е била счупила, нали?

Но ако ме осени догадка, че като пусна чашата, и тя ще се счупи (ама много силна догадка!), нищо не ми гарантира че така ще стане. Ей това е разлика между моето и твоето знание.

Сега да не почнеш да ми обясняваш колко силна трябва да ме е разтърсила догадката, за да е била "знание" ...

Нищо няма да те убеждавам, Гери.
Ти живееш на друг пласт от реалността и там не можеш да разбереш какво ти казвам.
Остави го бог на мира. Ако ще да съществува, ако не ще-да не. Нас кво ни е.
Въпросът беше в двойнствеността, как и викаше Бор? Допълнителност ли.
Докато ти си се вкопчил за едната страна-рационалната като единствено истинската и настояваш всичко да бъде обяснявано чрез нея, нищо няма да разбереш от това, което ти казвам.
За да разбереш, трябва да възприемеш монетата с езито и с турата и.
Рационалното и ирационалното са двете страни на монетата.
И както рационалният език не преде в ирационалното, така ирационалното не преде при рационалното.
разликата между нас е, че аз приемам и двете страни и затова не отричам науката, обаче ти приемаш само едната страна и затова отричаш всичко, което науката не е признала.
Прочети внимателно текста.
Ако не го разбереш пак, по-добре кажи, че не знаеш руски, отколкото че не си го разбрал.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

Чакай сега, къде се отплесна - рационално и ирационално...

Нали за знание говорим? Нали е ясно що е то "знание"? Ти сега се опитваш да ме убедиш, че аз щото съм, учил физика а не икономика, психологията не мога да я разбера.

Опитвам се да ти покажа, че това което ти определяш като "знание", другите хора разбират друго. Демек, объркване на понятията. И ирационалното е само допълнителен аргумент в тази посока.

Просто по определение "знание" е насочено към миналото: вече установенио връзки и факти. Предположението основно е насочено към бъдещето: още неустановени връзки и факти, но по някакви причини, аргументи + интуицията техният избор е натежал. Разликата между миналото и бъдещето обаче е, че миналото не се променя, докато върху бъдещето още не се е случило, и е много възможно да му се влияе. В резултат на което "знанието" за бъдещето се отличава от общоприетото "знание" - то може да не се окаже вярно, докато със стандартното понятие "знание" това не може да се случи. Т.е. твоето знание на 100% се покрива с понятието "предположение", както и да си го кръщаваш. Поне една разлика от "предположение" изтъкни, че да ме заинтересуваш от него. :)

Знанието не може да е ирационално. Ирационален може да е пътят на получаването му. Но мога да приема определението "ирационално знание" = "предположение". Тогава всичко си идва на мястото

Схващаш ли: ако врачките винаги познаваха бъдещето, тяхното щеше да е знание за бъдещето, независимо от думата "ирационално" (която просто няма място в тоя разговор).

Чети, Гери, чети, не философствай.
Там е работата, че за теб само рационалното е знание, а за мен и рационалното, и ирационалното са знание, че даже второто е повече знание, докато рационалното винаги е само откъслечно знание.
Изобщо не съм се отплеснала, водя те точно, дето трябва даже.
Ето прочети извадки, ограмоти се.

Итак, что же из себя представляет непрерывное логическое мышление, какой третий элемент лежит между тезисом и антитезисом, между "да" и "нет", недоступный обычному рассудочному мышлению? Видимо, таким мышлением является мышление с помощью интуиции. Интуитивное мышление представляет собой своеобразный тип мышления, когда отдельные звенья процесса реализуются более или менее бессознательно, а предельно ясно осознается именно итог мысли - истина.

Только интуиция, постижение истины не путем доказательства, а непосредственным интеллектуальным усмотрением ее содержания, позволяет сделать скачок к принципиально новому знанию.

Здесь необходимо выделить постулат веры. Почему в "Новом Завете" особо подчеркивается необходимость веры при наступлении событий, невозможных с точки зрения "здравого смысла", с точки зрения обычной человеческой логики (исцеление, воскрешение из мертвых, хождение по воде, преображение, вознесение и др.)? Почему Иисус постоянно настаивал на этом постулате? Видимо потому что в мистическом, интуитивном "мире", на подсознательном уровне действует не обычная логика, но только вера. И тогда вера действительно творит чудеса. С этой точки зрения оправданным выглядит известный тезис: "Верую, ибо абсурдно". Абсурдно, но только с точки зрения обычной , аристотелианской логики.

Интуитивное мышление благодаря анализирующей роли подсознания с неограниченным числом базисных состояний и возможностью создавать суперпозиционные связи полностью охватывает проблему и решает ее в абсолютном смысле. Но интеллект разрушает суперпозицию и может передать решение проблемы в неполном, искаженном виде. Однако до тех пор, пока разум не осознал решение проблемы, не "подглядел" его, оно находится в суперпозиционном состоянии е бS | bi с б bi |, а не в каком - либо из состояний | bi с. Необходимо подчеркнуть, что фактическое число базисных состояний| bi с зависит от уровня интеллектуального развития индивидуума. Чем выше интеллект, тем большее число базисных состояний он может задать. Следовательно, интуитивное мышление наиболее продуктивно у людей с высоким интеллектом, хотя у всех оно наличествует в одинаковой мере.



И ето накъде върви светът:
Если первый переход представляет собой переход от образно-логического к логико-интуитивному мышлению, то второй переход является переходом от логико-интуитивного к полностью интуитивному мышлению. Мы можем только смутно представлять некоторые черты такого мышления. В религиозной и мистической литературе люди с полным интуитивным мышлением, мышлением на уровне подсознания назывались пророками, святыми, буддами, магами, колдунами и т.п..

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ти сега какво ме облъчваш със сугубо-окултни текстове, и ми ги представяш като някакво доказателство?

"Только интуиция, постижение истины не путем доказательства, а непосредственным интеллектуальным усмотрением ее содержания, позволяет сделать скачок к принципиально новому знанию"

Това освен че е мнение на автора с претенция, доказва ли нещо и доказано ли е то самото?


"Там е работата, че за теб само рационалното е знание, а за мен и рационалното, и ирационалното са знание, че даже второто е повече знание, докато рационалното винаги е само откъслечно знание. "

В това е въпросът - досега не успя да покажеш някое "пълно знание" тука, иначе нямаше да се задоволяваме с откъслечни, нали? Това също е твое мнение, надежда бих го нарекъл, но защо да е вярно? Ей такива работи...

А цитатите не ми ги пробутвай, мога да те залея с противоположни по смисъл, със същата "доказателствена" сила Пък и един поглед е достатъчен да се види накъде го влече автора, леко край науката, ама нейсе.

"И да те светка един твърде прискърбен за теб факт ....и миналото може да се менка, също както и бъдещето"

Някакво доказателство? Как е установено, че миналото е било променено, като начало? Ако ми дадеш, ще си сложа черна скръбна лентичка :))

Нема се разберем с теб.
Що целият разговор и спор се върти около това, че аз твърдя, че за интуитивното знание не са нужни доказателства.
А ти пък непрекъснато искаш доказателства за твърдението ми.

Все едно да ти викам, че за да видиш птичето на прозореца си, нямаш нужда от доказателства, че птичето е там, а трябва само да погледнеш навън.
А ти да ми викаш-добре де, дай доказателства, че е така.
И аз пак - Гери, просто погледни.
И ти-е дай доказателства, че ще го видя де.
И аз - Гери, единственото доказателство е да погледнеш.
И ти - е щом нямаш доказателства, значи го няма фтичето.

Е щом не щеш да погледнеш, ще чакаш да сбера курешки, ама и те няма да са доказателство за събирането им от прозореца точно.
Погледни бе!

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.