ами добре ще направиш, но според мен няма начин някой да успее да отвори очите на когото и да е било друг. ако трябва да се включа в дебата, бих го направил и на двете страни, затова от моя гледна точка няма смисъл. работата е там, че спорят различни подходи към реалността, които няма как на този етап да се срещнат. не защитавам окултният поглед, защото повечето хора, които си мислят, че са намерили някаква скрита истина, са с абсолютно същия ум, както и тези, които не отлепят от самотното възприемане на материята. а за да те накара някой да погледнеш каквото и да е, трябва да те срещне. т.е. и двамата да споделяте подобна дълбочина на съществото. а ако си вътре в себе си, се обезсмисля някой друг да те осветли с нещо, ти вече си стигнал там
поздрави

From the highest peak to the deepest valey

Гери,
ще ти го кажа за последно.
Разликата между мен и теб е, че ти смяташ доказателството за необходимо присъщо и достатъчно навсякъде и винаги, за всичко.
Аз пък смятам, че доказателството има свое поле на действие, но неговото поле не се припокрива с всичко, с цялата вселена и с всички светове.

За да не разбереш, каквото казвам, имам обяснения:
-или не виждаш, че реалността е по-голяма от реалността, нуждаеща се от доказателства;
-или си зомбиран повече от продавач на мухобойки, кацнал на вратата ми да ме убеждава как няма живот без продукцията му.

Кайли, ти просто ограничаваш приложимостта на доказателствата.

Всичко което ти помага да разбереш дали това което си мислиш е така или не е така, е доказване, и е свързано с доказателства. И доказателствата които ползува науката не са нещо повече от това.

Всекидневният ти сблъсък с реалността е сблъсък с навалица от доказателства, непрекъснато доказващи нещо.

Ти придаваш някакви особени, нереални, ограничени и идеализирани качества на твоята представа за доказателство, с което правиш и представата си за науката като нещо идеализирано, ограничено и т.н. Не е така. Всеки сблъсък с реалността те учи на нещо - това също е наука :))

Дори да не осъзнаваш че научаваш нещо, да не осъзнаваш откъде го знаеш - чрез наука си го научила, вервай ми :)

Не е сериозно. Някаква компилация и спекулация на тема наука и мистика.

добре че вече професорска титла в оксфорд е несериозна, и добре, че поста на заместник в руската академия на науките е несериозно. не отиваш ли твърде безсмислено напред в едната крайност?

From the highest peak to the deepest valey

Що да е крайност?
Крайност е когато разни хипотези (като на Дътч и Еверет) се представят за крайна истина и от тях се вадят глобални следствия и изводи извън контекста. По-полека :) Знам за какво говоря.

в крайна сметка ти си решаваш в какво да вярваш и в какво да затваряш мисленето си. на един друг език се нарича карма.

From the highest peak to the deepest valey

Не е важно в какво, а какви основания имаш, за да го вярваш :)

Евала и браво!
Най-после разбра нещо.
Да, аз просто ограничавам приложимостта на доказателствата...и на науката.
Говорели сме си с теб, че когато знам нещо, аз просто го знам.
Тоя тип знание идва при мен мигновено и не е плод на логическа мисъл или някакво директно наблюдение.
Можеш да му казваш и прозрение.
Преди секунда не си го знаел, а сега хоп в един момент и без никаква новопостъпила информация отвън или умствен процес - хоп и вече го знам.
И понеже съм получавала знание по тоя начин и по начина на логическите връзки и доказателства-просто ти казвам.
Директното знаене-хоп и го знаеш-когато веднъж го получа, то после никога не потъмнява, не губи цвета си и не се променя с получаването на нова инфо или нови прозрения. То е абсолютно.

А логическото знание често се е обръщало на противоположното при нова информация или е измествало тежестта си, или нещо друго.
Просто при логическото знание с всяка нова информация по темата, предишното знание се измества нанякъде.

Та при познание по пътя на прозренията и по пътя на логиката предпочитам първите.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.