е все някога учените ще намерят бог, но само като погледнат в себе си, не през микроскопите и телескопите си

Dharma

Преди да се търси, трябва да е ясно какво се търси. За да се знае намерено ли е. А така, всеки намерил-недонамерил нещо и си прави собствени дефиниции: това е бог. Я любов, я нещо друго. То така много богове стават, почват да си пречат...

никъде не съм казал, че се използва ума за търсене. той като търси, и крайният резултат ще знае, и всяка точка от пътя и това, което трябва да намери...само дето нищо не е истинско така, вкл боговете

Dharma

Демек който каквото си е нарочил за бог, това ще търси и може да си го намери? И аз така мисля :)

аз не го мисля, щото отдавна съм спрял да се занимавам с менталните проекции на другите, супер безинтересни са ми
време е да спрем с емоционално-менталния процесинг и да видим какво има отвъд това

Dharma

Е там е разликата между мен и теб.
Ти дириш само онова, което ти е известно вече.
Аз мисля това за детска игра на шикалки.
Аз съм убедена, че има познато, непознато и НЕПОЗНАВАЕМО.
Ти непознаваемото за нищо го нямаш и го отхвърляш.
Пък аз се опитвам да хитрея и да считам, че непознаваемото с ума може да бъде познато с друго сетиво.
Умът си има граници.
Диря сетиво отвъд ума.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

Бре, що мислиш че откриваш Америка с непознато и непознаваемо? И отново мъгла, както и с времето: що значи непознаваемо? Не можем да го познаем до край или нищо не можем да узнаем за него? Знанието че непознаваемото съществува не го ли прави вече частично познато, т.е. познаваемо?

Искам да кажа, че човек преди да тръгне да се бори с непознатото (и още повече с непознаваемото :) трябва да си уточни понятията. Иначе става както с времето и промяната: време нямало ама промени имало.

Айде и приятни празници!

напоследък много хора ми се виждат доста безсмислени с глупавите им умствени акробатики и затвореност. като да не виждат по-далеч от носа си, а него да разглеждат като цяла вселена

Dharma

Аз не откривам Америка, ама явно ти не разбираш изобщо за какво говоря.
ДА-непознаваемото е непознаваемо!
какво друго да ти обяснявам.
Просто не може да бъде познато.
Познатото е нещо, което вече знаем.
Непознатото е нещо, което още не знаем, но един ден, като му дойде времето, можем да узнаем.
Непознаваемото е нещо, което никога няма да узнаем. Не и с ума.
Срещала съм някъде една графика-да речем един малък кръг и един голям кръг, в който е малкият.
Малкият кръг е зоната на сигурната информация.
Големият-зоната на несигурната информация.
Като физик би трябвало да го разбереш.
Там науката няма думата, там умът няма думата.
Да речем-теорията на хаоса.
Ако пеперуда размаха крилете си в Пекин, това може да предизвика торнадо в Ню Йорк.
Да, ама може и да не предизвика.
Да, ама може да предизвика циклон. И не в Ню-Йорк, а в Ню Джърси.
Науката борави с приближение до четвъртия десетичен знак и счита това за достатъчно. А от теорията на вероятностите е известно, че промени в 6-ия, 7-ия и т.н. десетичен знак могат да доведат до непредсказуеми промени в крайното състояние на системата.
Това е зоната на несигурната информация. И всички сме потопени в нея-като бучка лед в уиски. В течно уиски.
Науката се е втренчила в твърдия лед (който непрекъснато се топи) и се прави, че течного го няма-защото така и харесва. :-)

Значи непознаваемото е мъгла, то не може да бъде друго, просто щото е непознаваемо. Като не ти харесва мъглата, се занваряш в къщи и пускаш тивито. Ма това не кара мъглата да изчезне.

Какво ще стане в системата от маха на пеперудата в Пекин, е мъглата на науката.
А пеперудите са много.
А и слонове има...

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

...не виждат по-далеч от ума си, а него да разглеждат като цялата вселена...

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.