Що дириш окултни проверими аксиоми, като веднага ще те лашна към двете успоредни прави, де никога не се пресичали из двумерието.
Ама из тримерието се.
Чат ли си, въпрос на брой измерения.
Истините са несъпоставими по същата причина-щото са истини от различно ниво на мерността.
Истината на двумерното пространство е една, а на тримерното е друга и съдържа двумерната истина в себе си, макар да и противоречи.

За мен е очевидно, че бог съществува, точно колкото за теб, че през две точки можеш прекара само една права.
Ти дириш доказателства за моята очевидност, пък аз знам, че през две точки могат се прекара безброй прави из усуканите пронстранствено-времеви селения.

Доказателство за бог ще имаш някой ден, но не сега. Сега науката се опитва да докаже, че Лобачевски не е прав, щото е още на нивото на аксиомата за двете успоредни в равнина. След няколко хиляди години ще го докаже и него.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

Готово. Въпросните две успоредни прави.
И отчети, че тук примерът е безкрайно показателен и нагледен и затова всички го знаем.
Но ако го кажеш на първолак примерно, който още не може и да смята-
Две успоредни прави се пресичат.
Не се пресичат.
Веднага ще те обвини в противоречие.
Въпросът е, че тук имаш и математически доказателства и прочие. Т.е. имаш инструментариум, с който да обясниш на пръв поглед изглеждащото противоречиво.
Но ако ти липсва съответен инструментариум за далеч по-сложни неща, ще виждаш просто противоречието и ще се опитваш да избереш единия край на пръчката и да отхвърлиш другия.

Кое е първичното-битието ИЛИ съзнанието?

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

Явно още не можеш да разбереш!
Моята истина си е моя, защото аз сам съм стигнал до нея. Когато ти стигнеш до същата истина тя вече ще си е твоя,защото ще си я изживял и ще я знаеш не логически, а с цялото си съзнание.

Силата е нищо без контрол!

"като веднага ще те лашна към двете успоредни прави, де никога не се пресичали из двумерието.
Ама из тримерието се.
Чат ли си, въпрос на брой измерения. "

Кайли, по-сериозно. Не си разбрала нещо от горното, не е верно.

"За мен е очевидно, че бог съществува, точно колкото за теб, че през две точки можеш прекара само една права. "

Ами и аз това казвам: личните чувства и разбиране не са доказателство. Човек може да е твърдо убеден и в лъжа, не в истина. Разбирането на нещата е лично, а то не е доказателство за каквото и да било. Доказателството не може да е лично, то трябва да е обективно.


"Доказателство за бог ще имаш някой ден, но не сега. "

Аха. Не е ли твърде категорично твърдението? А имаш ли доказателства в негова подкрепа :)))

"Сега науката се опитва да докаже, че Лобачевски не е прав, щото е още на нивото на аксиомата за двете успоредни в равнина. След няколко хиляди години ще го докаже и него"

Нещо не го разбрах това за Лобачевски. :))

Тъй. Значи ти си разбрал нещо за някаква истина, и мислиш че разбирането е самата истина. И си мислиш че си разбрал нещата верно.

ОК.

"Готово. Въпросните две успоредни прави.
И отчети, че тук примерът е безкрайно показателен и нагледен и затова всички го знаем."

Кайли, не искам да те разочаровам, но примерът с двете успоредни прави не е показателен, защото е погрешен. Ако две успоредни прави не се пресичат в двумерна плоскост, те няма да се пресичат и в тримерното пространство. И това се учи още в пети клас. Не вярвам источната философия да изпадне чак толкова, че да го отрича :)) Направи пак справка по въпроса. И правиш грешка, като се опитваш да ме бориш на моя територия.

ами ще ти дам една аксиома:
вътрешните нагласи изграждат обстоятелствата в живота ти и твоята реалност (или погледа към нея). ако искаш научно, можеш да го кръстиш закон за резонанса (какво резонира помисли сама)

From the highest peak to the deepest valey

И аз това казвам: собствените ни заблуди не са отговорни за заблудите на другите :)

Лошото е когато установим (рано или късно) че са само наши.

Здравей Rider on the White Horse,
>>>
вътрешните нагласи изграждат обстоятелствата в живота ти и твоята реалност (или погледа към нея).
<<<
Няма твоя и моя реалности .. има само твои и мои представи за реалноста.. тази която е вън от нас .. сама по себе си .. такава каквато е !...
Нашите вътрешни нагласи са обективна конфигурация в информационната ни човешка система като вътрешна наша даденост и като взаимодокосване .. взаимодействие с даденостите в другите информационни системи около нас.. Нашите представи не изграждат реалност.. те са само симулация .. отразен образ на реалноста която е оригиналът на отразяваното.. Кривите огледала могат да съзжават изкривени отразени образи .. но това не са реалности .. това са само представи за реалноста .. А реалноста си е неизкривена .. обективно съществуваща в битието което ни заобикаля .. еднозначно съществуваща.. единственна.. отразяваща се де правилно .. де грешно понякога в нашето съзнание.. В отражението на съзнанието ни не се "творят" както ти подозирам схващаш "наши реалности " а се изграждат само и само наши представи и симулативни образи .. нелишени понякога от неистинност и изкривяване по отношение на единственния оригинал на действителноста..
Между впрочем науката се занимава именно с този обективносъществуващ вън от нашето съзнание свят като по такъв начин търси даже в психическите и мисловни процеси на които се базират представите ни материалната страна и обстоятелственност които ги пораждат като обективни материални процеси .. Именно така науката разглежда всяка идеална представа в човека като отражателен образ създаван в реален материален процес на съзнаващата система .. човешката информационна система част от която е мозъкът..

НЕ ИДВА ЛИ ЧОВЕК НА ТОЗИ СВЯТ ЗА ДА ПРЕГЪРНЕ ЕДНО ДЕТЕ !/надпис върху плоча от древния Рим/

Здравей Darth_Vader ,
>>>
Моята истина си е моя, защото аз сам съм стигнал до нея. Когато ти стигнеш до същата истина тя вече ще си е твоя,защото ще си я изживял и ще я знаеш не логически, а с цялото си съзнание.
<<<
Истината е корелиращо съвпадение на предствите на субекта с действителноста на обекта.. Който постигне корелиращи се с действителноста представи той има истинни представи .. представите на когото не се корелират с действителноста ние наричаме погрешни .. неистинни представи..
Та истината исках да кажа не е вещ и не може да бъде ничия собственност .. истината като корелираща се правилно с действителноста представа за действителноста е просто постижима от нас.. или пък не.. Истината е степен на съотнасяне на предства с действителност и тя не е обект на притежание а е оценка на представите.. Съществува свят .. вселена .. вън и независимо от моето съзнание.. ето да речем една моя представа за окръжаващото ме битие.. Ако тази представа е правилна.. корелираща се със обекта на предтавата ми - самата действителност.. то представата е истинна .. ако ли не - представата на боклука !.. Как разбираме кои представи са истинни и кои не ли ?..как правим самата оценка ли ?... Ами те тка .. чрез подлагане на проверка за вътрешни противоречия .. чрез опитни проверки .. чрез всички достъпни средства на науката .. чрез проверка на представите в многовековния повседневен опит на човечеството... Реалноста в края на краищата няма да подведе.. Ако винаги очакванията ни се припокриват с опитните факти ние приемаме че практиката потвърждава теорията .. и не смятаме че някое вероятностно дяволче хитро ни лъже.. без при това да има никаква далавера от самата лъжа... Друг път просто няма.. Ако всички в оценката грешим то ние просто се заблуждаваме .. гъбаркаме се че някаква лъжа е истина... Ако някой открие проверимо друг път да заповяда .. да го покаже и ние всички с радост ще ръкопляскаме.. и ще го вземем на въоръжение в теоретическата си практическа дейност..

НЕ ИДВА ЛИ ЧОВЕК НА ТОЗИ СВЯТ ЗА ДА ПРЕГЪРНЕ ЕДНО ДЕТЕ !/надпис върху плоча от древния Рим/

Редактирано от Пeтkoв на 15.02.05 12:32.