Просветлението е синоним на способността просто да присъстваш, да се намираш тук и сега без каквато и да било привързаност към друго място.

Ние седим час в медитация. Но каква част от този час всъщност медитираме? Колко време губим за мислене за това как да седим, вместо просто да седим?

Може би, за да продължим успешно работата си, трябва да премахнем от пътя си всички изкусни средства, всички отговори на всички въпроси. Изкусните средства не ни дават достатъчно яснота.

Дори блуждаещият ум, ако просто го наблюдаваме без желание да го видим друг, съдържа ключа към великата мъдрост, защото на практика се явява точно това, което сме ние - и именно в настоящето. Няма нужда да бъдем други, нито умът да бъде нещо различно.

Преживявайки даденото мигновение, ние знаем истината; и тази истина е полезна и приложима единствено в това мигновение. И ние не се държим за нея, понеже това е истина само за това мигновение, в някой друг момент тя може да стане препятствие. Затова и методите могат да бъдат истинни само за даден момент; те могат да бъдат средства за преодоляване на обусловеностите, но могат да станат и самите препятствия.

Всички методи и всички дълбоки отговори на дълбоките въпроси са отражение на момента, които трябва да се видят и после да се освободим от тях.

Истината съществува в дадения момент. Ако ние се намираме на друго място, търсим нещо извън пределите на този момент, ние се намираме в затвор.

Ценността на дълбоките преживявания е в очистването, в това, което е, в това, което се случва в дадения момент. А привързаността към някакво преживяване отвлича вниманието от реалността на следващия миг.

За нещастие в английския думата "желание" се използва за обозначаване на две съвсем различни психически състояния. Има желание, жадуващо просветление, всъщност стремящо се към удовлетворяване с по-лек живот; има и желание всички живи същества да се освободят от страданията, за да пребивава светът в мир. Може да съществува желание за очистване, което по същество се явява "мотивация" за завършеност. Това е по-скоро готовност да приемеш, отколкото стремеж да станеш първи в областта си и да приклещиш в ъгъла вселенската мъдрост.

Желанието за свободата да бъдеш себе си, е щастие; желанието да се отървеш от нещата такива, каквито са, е извор на огромно страдание.


Стивен Левин

"Просто сидеть, просто быть"

(отрывок из книги "Постепенное пробуждение")

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

И аз, както и Сивия Вятър, няма да престанем да се учудвам откъде може да му хрумне на човек да хвърля толкова сили за да спре да мисли - да се откаже от единственото нещо което го прави човек и го отличава от животните.

Според мене такива съвети като "само присъствайте" са синоним на "назад към амебата". Само да присъстваш е състояние на смърт и отказ от себе си. Според мен такива идеи могат да се издигат само от хора, не можещи да се изявят по друг начин но много искащи това. Нещо като "ти си много добър в работата ама я ме виж аз какво мога като мързелувам". А останалото с "усъвършенствуването на душата с нищонеправене" е за успокоение на съвестта, нали трябва да има цел иначе човек няма да се хване.

Не визирам вас, вие сте само последователи :))

Много кофти да се откажеш от единственото нещо, което те прави човек, а?

Ничше бил рекъл, че човекът е опъната струна между животното и бога.
Дали пък не е вярно?
И дали пък отказът от мисълта в един момент няма да те отпрати не назад към животното, а напред, към свръхразума?

А дали както сам призна, това, което е вярно на едно място, ще вземе да се окаже невярно на друго бойно поле?

С други думи-откъде си толкова безумно стопроцентово сигурен, че дадено действие ще те отведе точно на определено място? Че отхвърлянето на ума ще те отведе при животното? Опитвал ли си или можеш да ми изведеш поне логически доказателства на база експерименти?

Щото то научният експеримент в крайна сметка е проверка на всяка една теория, също както изяждането на кекса е доказателството за съществуването му.

Дай експерименти, доказващи теорията ти де.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

"И дали пък отказът от мисълта в един момент няма да те отпрати не назад към животното, а напред, към свръхразума? "

Дали? Дали бог е нещо немислещо, и с отказа си да мислиш се приближаваш към него? Абе щом почне човек да пита "дали", значи работи на тъмно.

"А дали както сам призна, това, което е вярно на едно място, ще вземе да се окаже невярно на друго бойно поле? "

Ами за това е знаенето - да можеш да вадиш изводи за по-общото. Гледайки (си пъпа) може само да предполагаш. Светът се подчинява на закономерности, това е факт, и познаването на тези закономерности е по-добре от непознаването им.

"Дай експерименти, доказващи теорията ти де. "

Ма чакай, обсъждаме още твоята теория. Ти твърдиш че трябва да спрем да мислим, за да стигнем до бога. Давай доказателства :)) Аз ще ти подскажа едно: като спрем да мислим окончателно, ние умираме и (според някои, само че пак без доказателства) отиваме при бога Или май не това имаше предвид.

Хмм...според мен ако науката не работи с принципа а какво ако, то значи само претендира да е наука. Дали и а какво ако я развиват, останалото са ригидни учени, нежелаещи да се разделят с твърдите си парадигми, толкова удобни за битието им на твърда установеност.

Аз не изказвам теория и затова няма нужда да привеждам доказателства.
Аз знам това с такава сигурност, с каквато знам, че имам нос.

А според теб нямам нос, защото не съм го доказала.
Аз идея си нямам какви доказателства биха могли да те удовлетворят, единственото, което мога да направя, е да ти посоча носа си и да ти кажа-Е те го те.

И понеже не мога да ти приведа други доказателства за носа или пъпа си, ти твърдиш, че аз не знам, че имам нос, а само предполагам.

Значи ти работиш с доказателствата, аз не. Аз работя с директното знание, така че доказателствата са прийом на науката и ако искаш да ме убедиш в нещо, просто ми го докажи.

Ама сега да изхождаш от принципа, че понеже не съм привела доказателство за нещо, то това нещо не съществува, е малко така лаишко...

Ти твърдиш ли, че бог не съществува, или само хленчиш, че не знаеш как е.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

"Дали и а какво ако я развиват"

Науката работи с такива "дали" и "какво ако" чийто резултати са проверими. Такива "дали", като това дали има по-висши светове, дали кравите се боядисват лилаво и летят като не ги гледаме или дали господ си подстригва понякога брадата, не ги ползваме.

"Аз знам това с такава сигурност, с каквато знам, че имам нос. "

Еми за това е целия разговор. Сигурността ти от какво идва: сигурна си защото познаваш закономерностите в света можеш да предскажеш по тях или защото само си мислиш така, един вид зацикляне по обратната връзка: сигурна съм защото съм сигурна, което явно идва от "така ми харесва" и "да става каквото ще", "ще скачам пък ще видим после" и т.н.

"ти твърдиш, че аз не знам, че имам нос, а само предполагам. "

Това с носа не е удачен пример. Ти знаеш защото виждаш носа си - знание чрез опит. Няма защо да го смесваш с другото, за което говорим - знаене само по себе си. Аз продължавам да твърдя че всяко знаене само по себе си може да се проследи до знание от опит. И работата на науката е да организира тоя процес, вместо да се лутаме и "чувстваме знания" да си ги получаваме по алгоритъм, така да се каже :)


"Значи ти работиш с доказателствата, аз не. Аз работя с директното знание"

Че нали това обсъждаме: за да стане едно твърдение знание, то трябва да е проверено в действителността, т.е. да има доказателство. Или да го получиш от някой, който го е доказвал. После си работи с него колкото искаш. Ти обаче не само получаваш знанието от някой друг, на когото вярваш, но и не се интересуваш от неговите доказателства а само от уверенията му. Един вид вярваш му сляпо, защото най-вероятно с нещо ти харесва. Ей тука е разликата.


"Ти твърдиш ли, че бог не съществува, или само хленчиш, че не знаеш как е. "

И да съществува, и да не съществува, наблюденията показват че по никакъв начин не влияе на нашия свят. А за нещата дето не влияят вече говорихме. Все едно да седна сега да мисля и да се съобразявам със спунковидния индрикофлектор. :)

Ми там ви е грешката-че не ги ползвате.
Пита се в задачката след като не ги ползвате, това значи ли, че не съществуват.
Ти май се опитваш да ми докажеш, че щом не ги ползвате, значи не съществуват???

Сам каза-науката работи с това, чиито резултати са проверими. Следва, че науката не работи с онова, чиито резултати са непроверими.
От това следва, че науката не работи с онова, чиито резултати са непроверими, а не че онова, чиито резултати са непроверими, не съществува.
Вдяваш ли тънката разлика? Това, с което науката не работи, щото няма инструментариум за него, не значи че не съществува-нали това се опитвам да ти докажа логически досега.
Ти не можеш да отречеш съществуването на нещо, само защото не можеш да го докажеш.
Това, че не можеш да го докажеш, значи само, че не можеш да го докажеш и НИЩО ПОВЕЧЕ. Повечето, дето си го допълваш произволно, са умствени спекулации.

Сигурна съм, че имам нос и че тревата е зелена пролетта, това ми стига. Ако недай боже ти не можеш да докажеш, че имам нос, от това не следва, че трябва да си го отрежа, че да съм в тон със съвременните научни открития.

Ти ако не можеш със сигурност да предскажеш, че в тегленето ще се падне 2, от това не следва, че няма да се падне, нали? Нито че ще се падне.
Пак опираме до въпроса прави ли липсата на сигурно предсказание нещо несъществуващо априори?

А за виждането-ми то пак същото като със слепеца, по тоя въпрос вече си говорихме. Ако ти си сляп и нямаш директен контакт с мен, не можеш да докажеш съществуването на носа ми. Но ако Х е виждащ, той просто вижда носа ми.
А ти като слепец ще му искаш доказателства.
Уф, ако аз виждам и знам, че имам нос, как мога да докажа на слепец на 1000 км, че имам нос? Той може само да предполага, но научно доказателство няма как да извади.

Ти толкова неща си приел като аксиоми, кажи тия аксиоми откъде са дошли?
Какво представляват аксиомите? Те не са нещо, което науката има нужда да доказва, а го приема за дадено. На какво се базира нейната убеденост в съществуването на тия аксиоми, че ги е приела без доказателства?

То излиза, че науката сляпо вярва в аксиомите май???

А дето бог не влияел на нашия свят, пак изпадаш в противоречие. Не можеш да докажеш липсата на влияние на нещо, можеш да докажеш само влиянието на нещо.

Коректното научно мислене би казало-досега науката не е доказала влиянието на бог, което е съвсем различно от твоето твърдение.

Значи ти казваш, че досегашните наблюдения показват, че бог не влияе по никакъв начин, дори да съществува.
И тогава аз ще те посъветвам-а ти само почакай, пък ще видим...



Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

"От това следва, че науката не работи с онова, чиито резултати са непроверими, а не че онова, чиито резултати са непроверими, не съществува. "

Не, не следва това. Елементарно се подвеждаш. За да съществува нещо, то трябва да дава някакви ефекти (или резултати да речем). Значи първо трябва да ги има тези резултати, пък после ще търсим в тях закономерности. Ти ми говориш за съществуване на неща, които нямат проявление, не са наблюдаеми. Ти се основаваш на чувства, но не можеш да кажеш не те ли лъжат самите тези чувства. Ти си вярваш на тях, но не можеш да приведеш някаква статистика различна от около 50%, която да отличава вземането на решения по този начин от скок в тъмното.

"Ти не можеш да отречеш съществуването на нещо, само защото не можеш да го докажеш. "

Казах го вече. Трябва да се доказва съществуване, не да се отрича. Подходът с допускане на всичко и после отхвърлянето им не работи от край време. Те затова религиите постепенно са еволюирали към един или няколко бога - не защото са доказали несъществуване на останалите, а защото самата идея за съществуване на всичко мислимо обезсмисля сама себе си.

"Сигурна съм, че имам нос и че тревата е зелена пролетта, това ми стига. Ако недай боже ти не можеш да докажеш, че имам нос, от това не следва, че трябва да си го отрежа, че да съм в тон със съвременните научни открития"

Пак се отколняваме. Тази ти сигурност се гради именно на доказателството, че някъде в невръстна възраст си се видяла в огледалото и са те научили че това дето стърчи е нос. Демек това не е някакво знание само по себе си, а е получено от вън с доказателство, което тогава не си осъзнавала, а сега не искаш да приемеш. Науката прави получаването и използуването на знания по-бързо. Ако срещнеш слепия пещерен смок например да не се пробваш сама да установяваш че е отроен. Или защото има красиви кафяво-зелени шарки по главата, от умиление да го погалиш, защото знаеш ли, такава красива главица може и да не ти се стори смъртоносна.

"Ти толкова неща си приел като аксиоми, кажи тия аксиоми откъде са дошли?
Какво представляват аксиомите? Те не са нещо, което науката има нужда да доказва, а го приема за дадено. "

Аха. Аксиомите се приемат за дадено. Само че с една много малка уговорка: аксиомите се проверяват до дупка, денонощно, от всеки който може, най-вече от тези дето не им харесва науката :) Ей например постулата на Айнщайн за скоростта на светлината - с точност до сантиметър в секунда са го проверили, и по какви ли не методи го проверяват. Щото ако не е верен, няма да са верни следствията, системата GPS се крепи на тях, ще почнат да се блъскат самолетите и корабите... Пък по-нататъка, като установим ЗАЩО светлината има такива свойства, ще проверяваме аксиомите, които ще дават това ново знание.

"А дето бог не влияел на нашия свят, пак изпадаш в противоречие. Не можеш да докажеш липсата на влияние на нещо, можеш да докажеш само влиянието на нещо. "

Светът се подчинява на закони. Не мисля че смяташ, че самият бог е тези закони. Той може да ги е създал, но той не е законите. Та светът се развива по установените закони в рамките на точността (а тя е доста добра и нараства) с която те са установени. Ако има някакво допълнително влияние, то може да бъде доказано. Един човек, който цял живот се занимава с това, е казал една добра мисъл по този повод: дори бог да е създал света, то в последствие той не се е намесвал в него.

"Коректното научно мислене би казало-досега науката не е доказала влиянието на бог, което е съвсем различно от твоето твърдение. "

Аха. Което означава че той не е фактор, който може да промени нещо, докато не го направи. Т.е. не можеш да се съобразяваш с нещо, което не прави нищо.

"И тогава аз ще те посъветвам-а ти само почакай, пък ще видим... "

Още една проява на необоснована сигурност, или знание от личен опит?

Шъ мъ прощаваш, ма ти май ме манипулираш?

Цялото мироздание е такъв резултат и ти си такъв ефект, че по-ясно от това, здраве му кажи.
Ако те разрежа на парчета и те изследвам, дали ще разбера същността ти, а?
Можеш ли да ми обясниш по научному къде в семенцето мога да видя дървото? Разрежи едно семенце и ми намери бъдещето дърво в него!
Науката може и да се справи някой ден с въпроса как от семето, в което няма дърво, после става дърво, но не знам кога ще съумее да обясни защо от това семенце става дърво.

Какво има в живия човек, което го кара да живее, разрежи и анализирай жаба даже и ми кажи що вече не мърда.
Кое е онова, което я е карало да мърда?

Отговорите от тоя тип на науката са прилизително от порядъка-на въпроса що говоря сега с теб, без да те познавам, наука отговаря щото имам кутия с интегрални схеми в краката си.
Дръжки с чушки.

Нямат проявление, животът няма проявление и не е наблюдаем? Когато обичаш жена, това няма проявление, не е наблюдаемо или се дължи на химични реакции?
Сложи си ръка на сърцето и признай, че най-възвишената ти любов е проявление на набор от химични реакции.

Науката не може да обясни вдъхновението на една картина, нито вдъхновението, което те обхваща теб, когато я гледаш. Науката може само да излющи боята и тържествуващо да оповести колко процента желязо има в нея.
Това теб задоволява ли те?
Ако си открил отговора на въпроса защо живееш в науката, кажи ми го? Да изядеш и да изсереш света ли?

Ако любовта, вдъхновението, жизнената ти сила, красотата, хармонията се дължат на химия и този отговор те задоволява, то много са те осакатили обучаващите те науковъди.

Ако имаш нужда от статистика, различна от 50%, за да знаеш кога си влюбен или щастлив, когато се чувстваш прекрасно или ужасно-ако всичко това те докарва до етапа да извършваш тънки сметки колко процента от часовете си си прекарал щастлив и колко нещастен....

Ако си в състояние да сведеш любовта си до статистическа вероятност, полъха на вятъра - до математическа формула, аромата на цветето - до брой нам си какви молекули на единица обем, то ти си биоробот.

Я кажи, ти как ще ми докажеш съществуването на мирозданието?
Ако не можеш, то очевидно не съществува.
Докажи ми съществуването на човека?
Съществуването на розата?
Докажи ми съществуването на мирозданието!

"Коректното научно мислене би казало-досега науката не е доказала влиянието на бог, което е съвсем различно от твоето твърдение. "

Аха. Което означава че той не е фактор, който може да промени нещо, докато не го направи. Т.е. не можеш да се съобразяваш с нещо, което не прави нищо.

Е, през останалото време се окапваше, ма сега направо се оля.

Прочети пак внимателно-аз примерно казвам: досега науката не е доказала влиянието на радиацията, но това не значи, че я няма.
На което ти отговаряш: Аха. Което означава че тя не е фактор, който може да промени нещо, докато не го направи.

Нали се сещаш, че едно време не само влияние на радиацията е било доказано, но даже и самата тя като явление е била неизвестна...и нали се сещаш колко дървени философи са отричали да съществува нещо, което не може да се пипне.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

Здравейте КАИЛИ И ГЕРИ ,
Почвам да чета каква я бистрите тука .. ще се обаждам само с ваше разрешение ... :)
Все пак тук си приказват двама модератори владеещи двата основни клуба.. на отсамното и на отвъдното.. :)

НЕ ИДВА ЛИ ЧОВЕК НА ТОЗИ СВЯТ ЗА ДА ПРЕГЪРНЕ ЕДНО ДЕТЕ !/надпис върху плоча от древния Рим/

Редактирано от Пeтkoв на 29.07.04 23:40.