Всичко е много хубаво, но би ли обяснил как нещо което НЕ съществува, знае и вярва? Такива качества се дават на съществуващо. Самото предположение че бог не съществува включва отсъствието му като същество с горните качества. Т.е.

"Бог не съшествува" означава:

"Няма същество, което е всезнаещо, рационално и непротиворечиво". Т.е. всяко съществуващо няма да стигне до противоречие тъй като му липсва поне едно от изброените качества. Такива твърдения се оборват само с пример - като се посочи поне едно същество с горните свойства.

Несъществуващото притежава всички качества, например в допълнение противоречивост, нерационалност, незнание. Не влизаме в противоречие, защото нямаме ограничение за противоречивост на несъществуващо нещо. Т.е. всяко противоречие, до което може да достигне едно несъществуващо нещо, не е противоречие. Т.е. за бог не е противоречие че не съществува. Стига несъществуващия бог да може да го измисли :)


Още повече, не всички възможности се реализират в реалността. Измислена комбинация от свойства може да е логически непротиворечива, но въпреки това несъществуваща. Прекрасен пример е математиката: от няколко предположения може да се изгради красива и непротиворечива, но само абстрактна конструкция. Както в случая - логична камара думи, не свързана с реалността.

Не спорим има или няма Бог.

Вчера нещо не бях във форма за обстойни постинги и само нахвърлях идеята си, както гледам, в доста неясна форма. Ето сега строго развитие по темата:


Приемаме, че е в сила следната
1) връзка:
съществуващо + НЕсъществуващо = всичко

Под "всичко" тука се разбира мислимото и немислимото, със всички мислими и немислими качества и техните комбинации, пълно изчерпване на възможното и невъзможното.

Логиката, с която работим, налага над съществуващото определени ограничения. Например, съществуващото не може да притежава едновременно две взаимоизключващи се (противоположни) качества. Наличието на такива качества у съществуващо логиката нарича парадокс.
Т.е. не може да има съществуваващо, притежаващо противоположни качества,
т.е. не съществува съществуващо, притежаващо противоположни качества, или в удобна за нас форма:
2) лема:
съществуващо, притежаващо противоположни качества = несъществуващо

Връзка 1) има важни следствия. След като качествата, които може да притежава едно съществуващо, са ограничени, то целият останал (възможен и невъзможен) спектър качества, отхвърлени от логиката и допълващи набора до "всички" е владение на несъществуващото. От този неограничен набор качества за нас е важно едно:

3) следствие от връзка 1):
несъществуващото [може да] притежава противоположни качества, и това не е противоречие

Квадратните скобки съм ги сложил, защото и двата варианта - с тях и без тях, се реализират за несъществуващото.
Разбира се, щом нещо притежава противоположни качества, то несъществува, т.е. влизаме в съгласие с лема 2)

В разглеждането по-долу ще се ограничим само върху едно качество, което може да притежава несъществуващото - "съществуване". Съгласно следствие 3) имаме
4) следствие:
несъществуващото може да съществува, и това не е противоречие

Обратното разбира се не е верно: съществуващото не може да не съществува, защото тогава ще притежава противоположни качества, и ще попадне под лема 2).

Това е интересно следствие: нещо може да притежава качеството "съществува" и да не съществува. Разбира се че такива неща няма, те са НЕСЪЩЕСТВУВАЩИ :))

Сега да се върнем на нашето твърдение и допускането че
"Бог не съществува".

Като несъществуващ, Бог след всичките разсъждения изложени във Вашия постинг, достига до заключението че той съществува.

Според следствие 4) това не е противоречие, и е в синхрон с допускано че Бог е несъществуващ.

Може ли несъществуващият Бог да е съществуващо?
Лема 2) отхвърля тази възможност: като такова съществуващо той ще притежава противоположни качества, т.е. ще е несъществуващо, което също е в съгласие с допускането че Бог не съществува.

Няма противоречие

Мирозданието факт ли е за теб?
Щото ако то не е факт, се предавам.
А ако е факт, какво е научното обяснение за съществуването му?

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

Отношението не е описание.
Съсредоточи се малко и спри да спориш като див и без да мислиш.

За това няма аналогия в нашия свят, където нещата са строго определени.
Разкажи ми за всички светове? Какво знае науката за другите?

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

По-горе изразих най-малките градивни тухлички на битието като набор(съвкупност) от отношения, ти нещо ми опонира.
Тук гледам дефинираш времето като отношение пак.

Не разбрах що при дефиницията на времето "отношението" върви, а при градивните тухлички не върви.

Това ПРОСТО ГИ ИМА ме хвърля вече в тих ужас. Значи науката борави с първични постулати от типа-ПРОСТО ГИ ИМА?

Значи ако си далтонист и не виждаш зеления цвят, той просто го няма ли? Или понеже множеството хора просто го виждат, той просто го има.
А ако 10% виждат да речем някакъв много тънък нюанс на зеленото, той просто го няма, щото болшинството-90%-просто не го виждат?

Извинявай, ама вече не смятам, че объркваш мен, а си объркан сам.

Какво е "отношение"? Любовта отношение ли е?
И ако е, бог се дефинира чрез набор от отношения от любовен тип.


Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

Извинявай, не си направих труда да вникна в изящните заврънтулки на логиката ти...стигнах до момента-Логиката, с която работим...

Какви други логики има, с които не работите?

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

Гери,

Методът по който ти показах, че Бог дефиниран по този начин трябва да съществува е известен и отдавна се ползва в логиката и се нарича reductio ad absurdum. По същество твоят аргумент отрича метода, което сам разбираш, че няма как да е вярно.

<*>Сега да се върнем на нашето твърдение и допускането че
"Бог не съществува".

Като несъществуващ, Бог след всичките разсъждения изложени във Вашия постинг, достига до заключението че той съществува.

Според следствие 4) това не е противоречие, и е в синхрон с допускано че Бог е несъществуващ. <*>

Ти apriori приемаш, че Бог в действителност не съществува и затова не виждаш противоречие, което е грешно защото именно това се цели с доказателството. Ще ти го обясня с пример, нека дефинираме число с дадени свойства и се запитаме съществува ли такова число. Доказателството тече по абсолютно същия начин т.е. допускаме, че не съществува и стигаме до противоречие от където следва, че това число съществува. Така работи логиката и математиката от векове. Съгласно твоя аргумент, обаче методът не работи, което не е така.

Биеш в грешна посока, за да е неверно моето доказателство трябва да покажеш, че дефиницията, която съм дал е противоречива, тогава е ясно, че в една такава (противоречива) система можеш да докажеш всичко, дори чрез проста импликация, а не reductio ad absurdum. Но ако дефиницията, която съм дал и върху която тече доказателството е непротиворечива, тогава reductio ad absurdum е в сила и доказва, че така дефинирания Бог съществува :))))

В отговора на другия ти постинг съм отговорил по подробно. Това което правиш не е честно :)))), защото ти по същество добавяш ново твърдение към моята дефиниция, а именно "Бог не съществува", което прави системата противоречива и се аргументираш, че доказателството не е вярно, защото системата е противоречива

Мирозданието е факт.
Не всички факти са обяснени. Този за мирозданието не е. И?

"За това няма аналогия в нашия свят, където нещата са строго определени.
Разкажи ми за всички светове? Какво знае науката за другите?"

Има много измислени светове, с които се занимава литературата примерно :)
Науката се занимава само с този, за който може да получи факти.