Здравей Филипм,
Нещата се поизясняват .. Онова на което ти стъпваш е "око да види ръка да пипне" ... позитивистка позиция ... всичко е само възможност .. едва с появата на наблюдател се реализира само една от възможностите... докато нещо не е наблюдавано то не е конккретно а е някаква мъгла.. пропозиция.. множество от възможности които само потенция а не действителност..
Онова на което аз стъпвам е "обективната истина " ... обективизмът(нещата са такива каквито са независимо от нашето разбиране за тях.. те са сами по себе си такива)
От твоята гледна точка не съществуват аборигени докато практически не се открие Австралия... докато не можеш да посочиш с пръст на аборигена ..."те го - те ! "
Мен този подход не ме кефи... не ме кефи концепцията "невинен до доказване на обратното " ... Не ме кефи щото съм надарвн със способноста да подозирам как стоят нещата дори когато не ги виждам .. когато не съм в състояние да кажа "те го - те ! " .. Когато вляза в стаята от където на бикичка изкача котката и виждам излоканото мляко ... без да съм видял какво е станало .. си правя изводи... изводите ми са " не ще да е полтъргайста направил тая работа .. котката ще да е ! " Тоест аз съм склонен да приемам че по следствията могат да бъдат открити причините... дори когато причините са вече отлетели с времето и никакво доказателство не би могло да бъде извадено ... И обратно ... склонен съм да приема , че по познаването на причините можем да схванем следствието... Ако не беше вярно това ние не бихме могли да предвиждаме бъдещето .. не бихме могли да строим планове в действията си .. не бихме могли да схващаме това което не се е случило още .. но ще се случи неминуемо... Тоест аз приемам че майчицата природа предвидливо ни е надарила с един механизъм за достигане до непознатото на базата на вече познатото... индеректно познание .. различно от това "око да види .. ръка да пипне " ... Едва ли Айнщайн е "наблюдавал" директно законите на ОТО (Общата теория наотносителноста ) - една от най -гениалните теории създавани някога от човешкият ум... Мислил е човекът .. предвиждал е в мисленето си при база наличното как може да се схване неналичното ... невидимото.. Мислил човека и измислил ... а че то се оказало и вярно.. оказало се бяа работещо... съвременната наука стъпва на ОТО :)
Та ти кат не щеш да приемеш че сме способни в мисленето си да постигаме невидимото зад завесата стой си при позитивистите ... лоше няма... живеем в демократично време и всеки има право да избира какви бонбони са му сладки ... : )
Даже ще ти дам и литература .. да разшириш позитивизмът си ... те го те :Позитивистката философия започва своето съществуване с възгледите на Огюст Конт, Хърбърт Спенсър, Джон Стюърд Мил. Продължение на емпиристките традиции, тя запазва стремежа научното познание да бъде избавено от тежестта на метафизическите спекулации. Идеологията на ранния позитивизъм може да бъде сведена до следното: всяка наука е методология на самата себе си. Разрастването на научното познание ще съедини границите на отделните науки. Излишна е ролята на философията като интегратор и методология на всички науки. Вторият етап от историята на позитивизма е свързан най-вече с Рихард Авенариус и Ернст Мах. За тях светът на познанието е свят на опита, състоящ се от данни на сетивата и противопоставен им централен член - Аз-а, съединени в една "принципиална координация". Даденото в опита погрешно възприемаме като външен, независим свят, поради интроекцията, влагането в съзнанието на другите на личното ни виждане за реалността. От идеята, че всички виждат същото като нас, извеждаме идеята за външен на съзнанието ни свят. Отстраняването на интроекцията ни поставя лице в лице с чистия опит и неговите елементи -усещанията: физически, когато ги отнасяме към "външния свят", психически, когато ги отнасяме към себе си, психофизически, които свързват едните и другите. Мисловните алгоритми, съответствуващи на тази онтология, са подчинени на принципа на икономия на мисленето. Въвеждането на нова терминология, опитът за заобикаляне на традиционните метафизически концепции цели да предпази развиващата се наука от презумпциите на онаследени, вече неадекватни философски представи, от "вместването" на новата информация в остарели мисловни схеми.

Третият период в развитието на позитивисткото мислене - неопозитивизма, обхваща аналитичната философия, логическия атомизъм на Ръсел и Витгенщайн; логическия позитивизъм на учените от Виенския кръг; логическия емпиризъм след разпадането на Виенския кръг... Усилията са насочени към възможността за замяна на неточния всекидневен език с логически език на науката; към възможността разсъждението да се превърне в изчисление. В методологията на науката се налага програмата на логицизма - цялостно извеждане на математиката от логиката. След нейното "въвеждане в действие" от Готлоб Фреге, след "Принципи на математиката" на Уайтхед и Ръсел и "Логико-философски трактат" на Витгенщайн, усилията на учените са насочени към разкриване на структурата на наличното знание. Те се абстрахират от генезиса и изменението му във времето като от въпроси с психологически и исторически, а не логически характер. Търсят съвършения логически език, способен да отрази структурата на съществуващото научно знание. Неопозитивизмът заема мисловно пространство, в което ключова роля имат, от една страна, проблемите за смисъла и значението, истинността на теоретическите конструкции, а от друга - за фактите и тяхната природа.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Пeтkoв на 17.08.04 20:43.

Здравей ,
Този път наистина си схванал правилно нещата за което те поздравявам.. !!
Не може да съществува интелект .. нито естествен .. нито изкуствен без материята... На интелектът за да осъществи процесите си му е необходим хардуер.. Софтуер без хардуер няма как да работи...
Така че изкуственният интелект ще го правим заобикаляйки унижението да искаме от Бог "душа" на заем... А материята ще си я вземем от битието ... :)

НЕ ИДВА ЛИ ЧОВЕК НА ТОЗИ СВЯТ ЗА ДА ПРЕГЪРНЕ ЕДНО ДЕТЕ !/надпис върху плоча от древния Рим/

Редактирано от Пeтkoв на 17.08.04 20:53.

Здравей Петков,

<*>докато нещо не е наблюдавано то не е конккретно а е някаква мъгла.. пропозиция.. множество от възможности които само потенция а не действителност.. <*>

Не, не казвам "докато нещо не е наблюдавано то не е конккретно", а "ако нещо не е принципно възможно да бъде наблюдавано то не е конккретно"! И аз всъщност не казвам това, а само казвам, че това е правилната материалистична позиция, защото спора тръгна от тезата на Гери, която аз прецизирах. Всъщност моята позиция е друга, но тук не за това става въпрос!

<*>Не ме кефи щото съм надарвн със способноста да подозирам как стоят нещата дори когато не ги виждам <*>

Тебе не те кефи ама няма друг начин :))), защото някой друг също може да е надарен и ако принципно не е възможно наблюдението, няма как да се разбере кой е по-надарен! Затова магериализмът е длъжен да постулира, че реално е само това, което е възможно да бъде наблюдавано!

<*>Едва ли Айнщайн е "наблюдавал" директно законите на ОТО (Общата теория наотносителноста ) - една от най -гениалните теории създавани някога от човешкият ум... Мислил е човекът .. предвиждал е в мисленето си при база наличното как може да се схване неналичното ... невидимото.. Мислил човека и измислил ... а че то се оказало и вярно.. оказало се бяа работещо... съвременната наука стъпва на ОТО :) <*>

Да точно така той не ги е наблюдавал законите, но това е съвсем друго нещо!
Но ако да кажем той беше казал "гравитацията изкривява светлината, но теорията не допуска експеримент при който това да може да се наблюдава", или "скоростта на светлината е еднаква за всички наблюдатели, но теорията доказва, че не е възможен експеримент, който да установява това", то тогава щяха да му се изсмеят на теорията и хич никой нямаше да го е еня за тази теория!

<*>А за това дето не съм приемал Бог .. при положение че допускам обективното съществуване на ненаблюдаемото...
Бог не го приемам поради няколко причини :
1. Никой не е дефинирал до ден днешен що е то Бог.. няма как да приема нещо без да знам какво приемам.. :)
2. Биието е самодостатъчно и без идеята за Бог ..
3. За мен лично не е възможно самостоятелно да съществуват идеални неща.. а понятието Бог тегли към това..
4. Не виждам необходимост от приемане на нещо за което няма никакви основания ... <*>

Виж по-горе съм дал дефиниция на Бог, при това такава, че логически се доказва неговото съществуване. Ако си последователен в разсъжденията и приемаш възможността за съществуване на неща които не е възможно да бъдат наблюдавани трябва да приемеш възможността Бог да съществува, иначе просто не си последователен!

Не бързай да ме поздравяваш :))))

Аз постинга го писах с идеята затова защо не ни е нужна материята, след като нашето познание съвсем успешно работи изследвайки чисто математически модели.

Здравей ,
>>>>
Аз постинга го писах с идеята затова защо не ни е нужна материята, след като нашето познание съвсем успешно работи изследвайки чисто математически модели.
<<<<
Пак си прав .. нашето съзнание съвсем успешно работи изследвайки чисто математически модели . . В тази работа обаче няма гаранция -Франция... щот изчислителната обработка на моделите е свързана с приближение ... понякога висока степен на приближение .. но все пак има закръгление... От друга страна не винаги сме сигурни без опит дали прилагаме необходимите математически и логически закони... дали не грешим в представите си.. имаме винаги едно на ум .. ползваме и опита за проверка на изчислителните резултати...
Опираме се на математическите и логически закони поради това че те са извлечени от действителноста .. в пряк и косвен опит... Именно поради това математическите и логически закони "пасват" в абстрактното ни мислене с реалноста..

НЕ ИДВА ЛИ ЧОВЕК НА ТОЗИ СВЯТ ЗА ДА ПРЕГЪРНЕ ЕДНО ДЕТЕ !/надпис върху плоча от древния Рим/

Редактирано от Пeтkoв на 18.08.04 18:17.

хммм...значи излиза, че ти можеш да приемеш съществуването на нещо и без директно да си го видял, обаче не можеш да приемеш съществуването на нещо, за което няма дефиниция?

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

Здравей Каили ,
>>>
хммм...значи излиза, че ти можеш да приемеш съществуването на нещо и без директно да си го видял, обаче не можеш да приемеш съществуването на нещо, за което няма дефиниция?
<<<
Така е малко съм видял от съществуващото .. ама то си съществува обективно и хич не го е еня аз видял ли съм го или не... Аз даже стомахът не съм си видял .. ма мисля че си е там щот всеки ден се тъпча с ядене... :).. като в оня виц "Требе да е имал Гюро глава оти за велигден си купува капа !" ... :)
Не приемам за коректно да се говори за съществуване на неопределени същности... например не ми е много комфортно да обсъждам съществува ли инжектоплекторът .. когато хич не ми е ясно що е туй инжектоплектор...
А принципното ми отношение към съществуващите неща ( тия дет са жители на битието ) е че те в съществуването си са принудени да се легитимират със взаимодействието... онова което не взаимодейства аз не виждам в какво се изразява съществуването му... Пък ако взаимодейства с другите неща в битието значи си е съществуващо .. нищо че аз не съм го видял.. че не съм се убедил "воочию"... :)

НЕ ИДВА ЛИ ЧОВЕК НА ТОЗИ СВЯТ ЗА ДА ПРЕГЪРНЕ ЕДНО ДЕТЕ !/надпис върху плоча от древния Рим/

Редактирано от Пeтkoв на 21.08.04 15:37.

Здравей Филипм,
>>>
Не, не казвам "докато нещо не е наблюдавано то не е конккретно", а "ако нещо не е принципно възможно да бъде наблюдавано то не е конккретно"! И аз всъщност не казвам това, а само казвам, че това е правилната материалистична позиция, защото спора тръгна от тезата на Гери, която аз прецизирах. Всъщност моята позиция е друга, но тук не за това става въпрос!
<<<
Това не е правилната материалистическа позиция... Това е само позитивистическата позиция... Има и други материалисти и те стоят на обективистическа позиция .. твърдят че нещата в светът съществуват обективно независимо от възприемането от съзнанието... :)
Апа от друга страна излиза че позитивистическата позиция не е и твоя позиция.. Е, какво тогава да я обсъждаме тази позиция когато нито ти .. нито аз я приемам ? .. :)
А за доказателството за съществуване на Бог съм малко скептичен... още никой не е казал що е то Бог... как ще го доказваме тогава кат не знаем какво е то... :)

НЕ ИДВА ЛИ ЧОВЕК НА ТОЗИ СВЯТ ЗА ДА ПРЕГЪРНЕ ЕДНО ДЕТЕ !/надпис върху плоча от древния Рим/

Е значи просто не ти е комфортно да приемаш нещо, което не е доказано или дефинирано?
Тогава проблемът е психологически, а не логически-дискомфортът е психологическа категория.
Всъщност най-грубо може да се каже, че което не е дефинирано и доказано, се приема на вяра от който може да вярва.
За теб вярата е дискомфорт.

Ако са ми правилни съжденията, би ли ми разтълкувал собствената ми доскорошна опашка-Слабият се опитва да създава порядък, силният контролира хаоса.

За мен лично тази опашка значеше, че когато нямаме достатъчно лична сила, си завираме главите в пясъка и се правим, че не съществува онова, което ни вади от собствените ни представи.
Пак психологически окраски.

Скоро се опитах да дръпна за опашките психоаналитиците по тоя повод-като ги запитах защо учените така убедено вярват, че това, което вече са открили, е неразрушим постамент. Щото и това го има. Учените масово наблягат и залагат на познатото и болшинството категорично отхвърлят непознатото. А основна цел и функция на науката е да открива още непознатото.
Излиза, че науковъдите откриват непознатото само в частта му, която не противоречи на познатото. И малцина дръзват да навлизат в хаоса на тотално нови територии. Чела съм, че даже Айнщайн, който бил привърженик на Нютоновия модел, даже след откритията, които собственоръчно направил, пак не им вярвал и се придържал към Нютон.

Независимо дали е вярно или не-май навлизането в непознатото е въпрос на вяра, а за повечето съвременни западни човеци вярата предизвиква дискомфорт...

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

Здравей Каили ,
<<<
Е значи просто не ти е комфортно да приемаш нещо, което не е доказано или дефинирано?
>>>
Така е ... не ми е комфортно... не ми е комфортно да приема недоказани неща.. Наскоро ми се случи да съм с един познат в една стая.. само двамата бяхме... По едно време ми позамириса... беше се изпуснал човекът.. :(

Викам му :
-А бе приятел , ти що развали въздухът ?
Той ме гледа хитро с присвити очички и ми вика :
-Ми от къде си сигурен че съм аз ?
-Чакай бе човече .. -викам му аз- ... та ние сме само двамата с теб в стаята.. и понеже съм сигурен че не съм аз .. излиза че си ти...
А оня ме гледа пак с хитри очички и вика :
-То същото и аз мога да го кажа ... така че си го избий от главата... Доказателство немаш...

А аз го гледам с ей таквиз очи.. и в душата ми е дискомфортно щот поради липса на доказателства той се изкарва прав .. кара ме да си мисля че полтъргайста е развалил въздухът... И още по- дискомфортно ми е това , че и двамата с него много добре знаем кои е сторил тая работа... апа той ме кара да ВЯРВАМ , че е някак си иначе... :(

НЕ ИДВА ЛИ ЧОВЕК НА ТОЗИ СВЯТ ЗА ДА ПРЕГЪРНЕ ЕДНО ДЕТЕ !/надпис върху плоча от древния Рим/